2. Каква е структурата на съвременната екология като наука?
Съвременната екология включва следните области (Фигура 1.3). Структурата на съвременната екология включва:
– обща (класическа) екология, която изучава взаимодействията на биологичните системи с околната среда;
– геоекология (ландшафтна екология), която изучава екосистеми (геоекосистеми) от високи нива, до и включително биосферата; интересите на геоекологията са насочени към анализа на структурата и функционирането на ландшафтите (природни комплекси от географски ранг), връзката на техните съставни биотични и инертни (абиотични, неживи) компоненти, въздействието на обществото върху природните компоненти;
- глобална екология, която изучава общите закономерности на функционирането на биосферата като глобална екологична система;
– приложна екология, изучаваща механизмите на човешкото въздействие върху биосферата, начините за предотвратяване на негативните въздействия и последствията от тях, разработване на принципи за рационално използване на природните ресурси. Тя се основава на закони, правила и принципи на екологията и управлението на природата.
Едно от направленията на съвременната екология е икономическата екология, свързана с използването на природните ресурси. Инженерната екология се развива успешно, решавайки въпросите за премахване на негативните последици от човешката намеса в природните общности.
При цялото многообразие в съвременната екология могат да се разграничат три клона: обща екология (класическа екология), геоекология и приложна екология.
Класическата екология изучава биологичните системи, т.е. изучава органичния свят на нивата на индивиди, популации, видове и общности. В тази връзка има:
–аутекология(екология на индивидите) – (от гръцки autos – аз) – определя границите на съществуването на индивид (организъм) в околната среда,изучава реакциите на организмите към влиянието на факторите на околната среда. Аутекологията разглежда отделен жив организъм като жива система - растение, животно или микроорганизъм. Терминът "аутекология" е въведен от швейцарския ботаник К. Шретер през 1896 г.;
–демекология(екология на популациите) – (от гръцки demos – народ) – изучава естествени групи от индивиди от един и същи вид – популации, условия за тяхното формиране, вътрешнопопулационни връзки, динамика на популациите;
–синекология(екология на общността) – (от гръцки sin – заедно) – изучава асоциациите на популациите на различни видове растения, животни и микроорганизми, тяхното взаимодействие с околната среда.
3. Избройте основните етапи от историческото развитие на екологията като наука. Каква е ролята на местните учени в неговото формиране и развитие?
Историята на развитието на екологията е разделена на три етапа.
Първият етап(XVII-XVIII век) е етапът на зараждане на екологията като наука, характеризиращ се с натрупване на данни за връзката на организмите с природната среда.
През този периодT.
МалтусиФ. Б. Ламаркса първите, които обосновават негативните последици от влиянието на човешката дейност върху природата.
Вторият етап(втората половина на 19 век) екологията става самостоятелен клон на знанието. Този етап започва с трудовете на българските учениН. А. Северцов, В. В. Докучаеви други, които предложиха основните принципи и концепции на екологията, които са от значение за настоящето. През 1877 г. немският хидробиологК. Мьобиусвъвежда понятието биоценоза.
Огромен принос за развитието на основите на екологията има гл. Дарвин, който открива основните фактори в еволюцията на живите организми. През този период (1866 г.) немският биологE. Хекелпредложи термина "екология".
Екологиякато самостоятелна наука се оформя окончателно в началото на 20 век. Започват да се публикуват обобщения и резюмета на различни чуждестранни учени(C. Adams,W. Shelfordи др.).V. И. Вернадскисъздава фундаментално учение за биосферата. През 1935 г..A. Тенслиизлага концепцията за „екологична система“, а през 1940 г. българският ученВ. Н. Сукачевпредложи концепцията за "биогеоценоза". През втората половина на ХХв. особено значение има екологията, която се свързва със замърсяването на околната среда в резултат на антропогенно въздействие. Полагат се научните основи на опазването на природатаG. А. Кожевников, В. В. Докучаев, С. В. Завадскии др.
Втретия етап(средата на 20 век до днес) от развитието на екологията екологията се превръща в комплексна наука, която включва науките за природата и опазването на околната среда. Този период е свързан с имената на такива учени катоD. Harper, Y. Odum, R. Whittaker, T. Miller, Y. N. Kuražkovsky, N. F. Reimersи други.
В изучаването и изучаването на проблема с изчерпването на природните ресурси на основата на екологията се появява наукатаОснови на управлението на природатаПрез 1959 г. екологътЮ. Н. Куражковскипредложи термина „управление на природата“ и неговото определение „сложна научна дисциплина, която изучава общите принципи на рационалното (за даден исторически момент) използване на природните ресурси от човешкото общество. Задачите му се свеждат до разработване на принципи за осъществяване на всяка дейност, свързана или с прякото използване на природата и нейните ресурси, или с въздействията, които я променят.
През последното десетилетие се появи нова научна дисциплина -геоекология,изучаваща антропогенни промени в териториалните и водните системи, техните компоненти и последствията от тях.промени.