2 Към него за Иисусовата молитва и отговорите на въпроси
2На него за Иисусовата молитва и отговорите на въпроси
Много се зарадвах на вашето усърдие да принесете полза на душата си. И копнея да бъда полезен на всеки брат, който търси да бъде спасен.
Така че, мой любим и най-желан братко, отвори си ушите. Съдбата на човека, след като се роди в този живот, е да намери Бог. Но той не може да Го намери, освен ако Бог първо не го намери. „В Него живеем и се движим“[9], но нашите страсти са затворили духовните ни очи и ние не виждаме. Когато обаче нашият добър Бог обърне окото Си към нас, тогава ние се събуждаме като от сън и започваме да търсим своето спасение.
Затова по първия ти въпрос: сега Бог те погледна и те просвети, и те наставлява. Работете там, където сте. Четете Иисусовата молитва без прекъсване: с езика и ума си. Когато езикът се умори, нека умът започне. И отново, когато умът се натовари, това е езикът. Просто не спирай. Направете много лъкове. Останете будни през нощта, колкото можете. И ако в сърцето ти пламне пламък и любов към Бога и търсиш тишина и не можеш да останеш в света, защото молитвата ще гори в теб, тогава ми пиши и аз ще ти кажа какво да правиш. Но ако благодатта не действа по този начин, но усърдието се придържа към изпълнението на Господните заповеди по отношение на вашия ближен, тогава почивайте на това, което имате и че всичко е наред с вас; не търсете нищо друго. Ще откриете разликата между тридесет, шестдесет, сто, когато прочетете „Evergetinos“[10]. Там ще намерите много други неща от този вид и ще се възползвате много.
Ето отговора на другите ви въпроси: молитвата трябва да се произнася така, с вътрешна реч. Но тъй като в началото умът не е свикнал с това, той забравя за това. Затова го произнасяте понякога с устата си, а понякога с ума си. И преди се случвадокато умът се насити с него и молитвата стане действие.
Действие е, че когато четете молитва, изпитвате радост и радост в себе си и искате да я произнасяте непрекъснато. И така, когато умът приеме молитвата и се появи радостта, за която ти пиша, тогава тя ще се произнася в теб непрестанно, без принуда от твоя страна. Това се нарича чувство-действие, тъй като благодатта действа против волята на човека. Той яде, ходи, спи, събужда се, а вътре непрекъснато произнася молитва и има мир, радост.
Сега – относно часовете за молитва: понеже си в света и имаш други грижи, моли се, когато намериш време. Но насилвайте се постоянно, за да не станете пренебрежителни. Що се отнася до "съзерцанието", което търсите, то там е трудно постижимо, защото изисква съвършена тишина.
Духовното състояние е разделено на три степени и благодатта действа в човека съответно. Едно състояние се нарича пречистващо, то пречиства човека. Благодатта, която имате сега, се нарича очистване. Подтиква човека към покаяние. Цялата ревност към духовното, която имате, е цялата от благодатта. Няма нищо свое. Тя прави всичко тайно. И тази благодат, когато се наложиш, остава с теб няколко години. И ако човек успее в умствената молитва, тогава той получава друга благодат, която е много различна от предишната.
Първата благодат, както казахме, се нарича чувство-действие и е очистваща, тъй като молещият се е усетил в себе си божественото движение-действие.
Другото се нарича просветление. С него човек получава светлината на познанието, издига се до съзерцанието на Бога. Не светлина, не сънища, не образи, а озарение на ума, чистота на мислите, дълбочина на мислите. За да дойде при този, който се моличовек трябва да има перфектна тишина и истински водач.
И третото състояние – осеняването на благодатта – е съвършената благодат, която ги следва, което е велик дар. Сега не ви пиша за това, защото няма нужда. Но ако искате да прочетете за това, тогава аз написах, въпреки моята неграмотност, когато преживях тези действия, ръкописна малка книжка, наречена "Дишащата тръба" [11]. Опитайте се да я намерите. Купете Свети Макарий от Схинас[12], авва Исаак, и ще получите голяма полза. И ако имате промени, пишете ми и аз ще ви отговоря с голямо старание.
Сега пиша през цялото време на тези, които питат. Тази година те дойдоха от Германия само за да научат за умствената молитва. От Америка ми пишат с такова усърдие! В Париж има толкова много пламенни просяци! Тук сме, под краката си, защо пренебрегваме? Непрестанното призоваване на Христовото име, за да се смили над нас, същото ли е като да копаем земята?
И накрая, една мрачна идея за дявола-изкусител е широко разпространена: ако човек чете Иисусовата молитва, всеки се страхува да не изпадне в заблуда, въпреки че само това, което казват, е заблуда.
Който иска нека пробва. И когато ефектът от молитвата продължи дълго време, той ще има рай в душата си. Ще се освободи от страстите, ще стане друг човек. Ако и той е в пустинята, о. О. Ползите от молитвата не могат да бъдат описани!