2. Повторяемост на програмния материал.
3. Формиране на пренос на придобити знания, информация, метод на действие от една ситуация в друга.
Повторяемостта на програмния материал, която осигурява, от една страна, неговото усвояване и затвърждаване, а от друга страна, формирането на пренос, може да бъде илюстрирана и на базата на елементарни математически понятия.
В програмата за формиране на елементарни математически представи през 1-ва година на обучение, в раздела „Величина“, има изисквания за обучение на децата да разграничават обекти по размер.
Първоначално разграничаването на предметите по размер се формира при деца с умствена изостаналост в действия с дидактически играчки и в предметни игрови дейности.
Първо, на детето се дават задачи, в които той е принуден да вземе предвид размера на предметите, да се съсредоточи върху него. Например, в един урок децата се учат да сгъват кукла (първо от две части, след това от три части), в следващия - да затварят големи и малки кутии, като избират подходящите капаци за тях; събирайте разделни кубчета; изградете кула от форми с различни размери; пъхайте топки с различни размери в слотовете на кутията, кубчета с различни размери в слотовете на кутията. Всички тези задачи се основават на един и същ принцип - без да се вземе предвид стойността, резултатът няма да бъде постигнат. Децата с умствена изостаналост в началото изобщо не се ръководят от размера на предмета, фигурата, слота, кутията и капака и се опитват да изпълнят задачата със сила. Те не знаят как да действат чрез изпитание, т.е. не знам как да реша този проблем. Учителят отначало подсказва на детето първия начин - учи го да опита. Образците карат детето да изолира величината на обекта, дават ключа за независими търсения, за решаване на нови проблеми. Постепенно от задача на задача децата започват все по-съзнателно да използват образци, да пренасяттози метод от една задача към друга и в процеса на действие се фокусира върху стойността. По този начин различни задачи, насочени към подчертаване на стойност, предизвикват у децата постоянен интерес към класовете, позволяват им да консолидират и разширят представите на детето за разликата в размерите на обектите, да ги направят по-обобщени и по този начин да осигурят прехвърлянето на получените идеи от едни обекти и ситуации към други.
4. Игрова форма
Формата на играта помага да се привлекат децата в часовете, да се създаде у тях положително емоционално отношение към задачата. Но при работа с умствено изостанали деца не е достатъчно да придадете на урока игрова форма, особено през първите години на обучение. Трябва да им се даде игрова задача. Какво означава? Да предположим, че учител провежда урок, чиято цел е да научи децата да сравняват обекти и техните изображения. Тази задача е когнитивна, образователна и децата все още не са формирали нито познавателни интереси, нито образователни дейности. Тази задача трябва да съществува само за учителя. На децата трябва да се постави съвсем друга задача – играта. Но тя трябва да бъде изградена по такъв начин, че в хода на нейното изпълнение детето да се научи да сравнява обекта с неговия образ. Например, на децата се предлага играта „Намери своето място“. Раздават им се играчки, а върху столовете, стоящи в редица, се поставят снимки с техния образ. Децата се разхождат с играчките си из стаята, марширувайки на тамбурината. На сигнал: „Намерете вашите снимки“ децата тичат към столовете. Всеки трябва да седне на стола, където е снимката с изображението на неговата играчка. По този начин задачата на детето е да намери своето място, а изображението на играчката служи като средство за постигане на целта. И така, учителят и възпитателят имат една цел, децата имат друга. Но на децата трябва да се предложи такава игрова задача, в която постижениеторезултатът от играта води до усвояване на програмен материал.