204. Амебиаза. Балантидиаза. Клиника, диагностика, усложнения, принципи на лечение.
Амебиазатае антропонозна инфекциозна болест с фекално-орален механизъм на предаване на патогена, характеризираща се с улцерозни лезии на дебелото черво и извънчревни лезии под формата на абсцеси на различни органи.
Етиология: Entamoeba histolytica, има 2 етапа от жизнения цикъл: 1) вегетативен (трофозоит) - луминален (храни се с чревно съдържимо, намиращо се в носителите) и тъканен (въвежда се в чревната стена, причинявайки улцеративни лезии); 2) етап на покой (киста).
Епидемиология: източник - здрави носители и пациенти с амебиаза, екскретиращи кисти, механизъм на предаване - фекално-орален (воден, хранителен, контактно-битов чрез "мръсни ръце" пътища на предаване).
Патогенеза: навлизане на кисти в стомашно-чревния тракт --> възбуждане в долната част на тънките черва с освобождаване на 4 амеби от всяка киста (луминална форма) --> разделяне на луменни форми в лумена на дебелото черво --> разрушаване на чревната стена от ензими на фона на намаляване на реактивността на организма --> въвеждане на амеби в чревната стена до мускулния и серозен слой (тъканна форма) --> некроза на чревната лигавица с образуване на дълбоки язви --> проникване на тъканни форми през стената на венулите в кръвния поток --> хематогенен трансфер на тъканни форми до различни органи с образуване на абсцеси (черен дроб, бели дробове, мозък и други органи)
Клинична картина на амебиазата:
- инкубационен период от 1-2 седмици до няколко месеца
1) чревна амебиаза:
- започва подостро, без влошаване на общото състояние, с появата на течен фекален характер на изпражненията без патологични примеси до 4-6 пъти / ден, метеоризъм; в рамките на 3-5 дни изпражненията стават по-чести, стават по-изобилни, появява се примес от прозрачна слуз, присъединяват се постоянни или спазмив илиачните области, повече отдясно; в разгара на заболяването се изразява обща слабост, анорексия, чести изпражнения, до 20 пъти / ден, съдържа голямо количество стъкловидна слуз, напоена с кръв („малиново желе“)
- езикът е обложен, коремът подут, болезнен по хода на дебелото черво; цекума и сигмоидното дебело черво са удебелени, уплътнени, болезнени при палпация
- при колоноскопия: в началото на заболяването - фокална хиперемия и подуване на лигавицата на сляпото и сигмоидното дебело черво, след 1-2 седмици - язви с дължина до 2 cm с подкопани ръбове
- след 1-2 седмици от началото на заболяването се наблюдава спонтанна ремисия, но по-късно се появяват обостряния, заболяването преминава в хроничен рецидивиращ курс с развитие на синдром на малабсорбция и кахексия
- възможен фулминантен ход на чревна амебиаза (при лица с имунна недостатъчност) с тотална лезия на дебелото черво, дълбоки язви, усложнени от перфорация и перитонит
2) извънчревна амебиаза:
а) амебен абсцес на черния дроб- може да се развие на фона на чревна амебиаза или самостоятелно; остро начало с висока температура, втрисане, изпотяване, болка в десния хипохондриум с различна интензивност (от незначителна до трудна за носене); черният дроб е увеличен, често неравномерен, болезнен при палпация, възможно е мускулно напрежение в десния хипохондриум, изоставане на дясната половина на гръдния кош в акта на дишане, плеврит и др .; при KLA неутрофилна левкоцитоза, повишена СУЕ; при счупване на абсцес се развива перитонит, плеврит, рядко перикардит, образува се кожна фистула
б) амебен хепатит- развива се на фона на чревна амебиаза, черният дроб е увеличен, удебелен, болезнен, но ултразвукът не разкрива признаци на чернодробен абсцес; с чернодробна пункция, признаци на перипортално възпаление или микроабсцедиране
в) кожна амебиаза- в перинеума, около ануса, по задните части, по-рядко по корема и други области на кожата се образуват дълбоки, леко болезнени язви и области на некроза, които не зарастват дълго време, излъчвайки зловонна миризма
d) белодробни абсцеси, мозъчни абсцесии т.н. (те са много по-рядко срещани от други екстраинтестинални лезии)
Усложнения: перфориран перитонит, перфориран плеврит, перфориран перикардит, чревно кървене и др. в зависимост от засегнатия орган.
1) данни от епидемиологичната история (пребиваване в райони, където се разпространява амебиаза, пиене на непреварена вода и др.), Характерна клинична картина (естеството на изпражненията и неговата динамика при липса на симптоми на интоксикация)
2) бактериоскопия на петна от изпражнения или биопсия на засегнатото черво, взети по време на колоноскопия (извършва се веднага след вземане на материала, откриването на тъканни амеби - еритрофаги показва остър процес, откриването само на луминални форми и кисти показва ремисия и носителство)
3) серологични изследвания (RPHA, NRIF, ELISA) - имат спомагателно значение
Принципи на лечение на амебиаза:
1. Хоспитализация на пациентите, назначаване на протеиново щадяща диета.
2. Етиотропна терапия: метронидазол / трихопол 30 mg / kg / ден (600-800 mg 3 пъти / ден) перорално 5-10 дни, тинидазол / фасцин, орнидазол / тиберал, тетрациклин, доксициклин
3. Ензимни препарати: дигестал, панзинорм, фестал и др. (за облекчаване на синдром на колит)
4. С абсцеси на черния дроб, белите дробове - пункция, евакуация на съдържанието, промиване на абсцесната кухина и въвеждане на антиамебични лекарства в нея; при липса на ефект от пункции - хирургично отваряне и дренаж на абсцеса
Балантидиазатае зоонозна инфекциозна болест сфекално-орален механизъм на предаване на патогена, характеризиращ се с улцеративни лезии на дебелото черво, синдром на колит и склонност към хронифициране.
Етиология: Balantidium coli е голяма подвижна реснички, 2 етапа на жизнен цикъл: вегетативна форма (паразитираща в дебелото черво) и кисти
Епидемиология: източник - свине, по-рядко болни хора и носители, механизъм на инфекция - фекално-орален (чрез храна, вода и битови продукти, замърсени с фекалии)
Патогенеза: навлизане на кисти в стомашно-чревния тракт --> възбуждане --> въвеждане на вегетативни форми в лигавицата на дебелото черво --> образуването на огнища на некроза на лигавицата и впоследствие язви; инфекцията често води до развитие на асимптоматична инвазия, отколкото до клинично изразена лезия
Клинична картина на балантидиаза:
- инкубационен период 5-30 дни
- остро начало с остри болки в корема, чести изпражнения със слуз, понякога с примес на кръв, обща интоксикация (треска, втрисане, главоболие)
- обективно езикът е сух, окосмен, коремът е подут, черният дроб е увеличен, болезненост при палпация на дебелото черво.
- със сигмоидоскопия: улцерозен проктосигмоидит
- общата интоксикация отшумява в рамките на няколко дни, диарията може да продължи до 2 месеца, възможно е хронично заболяване
Диагноза: откриване на реснички в тампони от прясно взети изпражнения или биопсия, получена по време на сигмоидоскопия
Лечение: Метронидазол, тетрациклин или ампицилин в стандартни перорални дози.