2.4. Формиране и състав на благородството във Великото литовско княжество

Във Великото литовско херцогство доминира феодалната система. Основен поминък на населението било земеделието. В същото време земята е била собственост на едри и средни земевладелци (феодали). За правото да го използват селяните са били задължени на феодала с отработка или такси.

Населението се дели на привилегировани (дворянство, духовенство, дребна буржоазия) и непривилегировани (селяни) класи. Имението е група от населението, която има права и задължения, залегнали в обичая или закона и се наследява.

Имаше постепенно ограничаване на властта на великия херцог от привилегированите класи и формирането на класово-представителна монархия (форма на държава, в която властта на монарха се комбинира с органите на класовото представителство).

Шляхтата е привилегирована класа на земевладелци (феодали). Окончателно се консолидира едва през 16 век. Първоначално земята беше дадена на обслужващи хора за 1-2 години, по-късно - "до корема". От 16 век дворянската поземлена собственост (патримониални имения, имоти) става наследствена. Шляхтата имала задължението „да служи във войната и да изпраща на военна служба от имението на отечеството [наследено], както служещо, така и купено“.

формирането на едно дворянско имение е свързано с публикуването от великите херцози на редица земски привилегии (16 привилегии преди Люблинската уния). В резултат на това до XVI век. имаше набор от права и привилегии на благородническата класа („благородски свободи“):

• неприкосновеност на личността и имуществото;

• освобождаване от държавни такси;

• равенство на благородниците пред закона;

• правото да избира великия княз; участие в публичната администрация;

• принцове (потомци на определени князе, често обеднели, нямащи нищо друго освен княжеска титла);

• sirs-rada (приятни господа)(седяха в ОН Рада);

• банери (излезли в опълчението със собствени чети под свое знаме (знаме));

• панята (прости господари; средни феодали);

• дворянско благородство, земяни (земляни), дворянско дворянство, чинш шляхта (дребни феодали и безимотна шляхта).

Най-едрите земевладелци от шляхтата през 16-18в. наречени магнати. Според военния опис от 1567 г. във Великото литовско херцогство има 29 магнати, които притежават повече от 1000 селски дима всеки. По правило те заемали и най-високите държавни постове. Най-богатите магнатски семейства са: Кезгайловите, Радзивиловите, Олелковичите, Кишките, Голшанските и двамата.