24. Когнитивното отношение и неговите страни: субект и обект на познанието
Във философията предметът на познанието се разбира в различни значения. Обектът на обикновено (ежедневно, ежедневно) знание е отделен човек или група хора (семейство, племе, националност). Субект на научното познание е и един човек - учен, който трябва да изследва, и научната общност (например научен екип на институт, лаборатория), цялото човечество като цяло. Този подход се определя от факта, че всяко знание обогатява не конкретен човек, а цялото общество като цяло. Следователно, разглеждайки процеса на познание като цяло, във философията е обичайно да се разглежда обектът на познание като цялото човешко общество като цяло.
За да се отрази такава специфика, е прието да се каже, че субектът на познанието е цялото общество като цяло, а конкретен учен или научен екип е специален агент на познанието.
В различни периоди от историята на философията отношението на познаващия субект към познавания обект се разглежда и оценява по различен начин.
За Хегел знанието е активен, активен процес. Субектът и обектът на познанието не са отделени един от друг. Те са части от единно световно цяло, една световна душа.
Във философията на Новото време (17 - 19 век) субектът на познанието започва да се представя като "идеален субект", т.е. не обикновен човек със собствени проблеми, способности или липса на такива, а като субект, способен да познава целенасочено, отказвайки се от своите емоции, вторични признаци и явления, всичко, което може да попречи на познанието. Субектът на познанието е един вид чист ум, мегамозък, лишен от телесни характеристики. Съответно, процесът на познание е специално взаимодействие с външния свят - отражение на нещата и явленията точно такива, каквито са в действителност, т.е. безпогрешен и дизайнзнание по ясни правила, също лишени от всякаква субективност, оценка, чрез строга логика на извода.
През 20-ти век бяха направени революционни промени в разбирането на когнитивната връзка. Първо, стана ясно, че в познанието от страна на субекта участват не само неговият разум и разум, но и много важни ирационални фактори - догадки, интуиция, прозрения, предразсъдъци. Второ, във връзка с успехите на квантовата физика стана ясно, че съзнанието на субекта и познаваният от него обект нямат непреодолима граница между тях. Оказа се, че поведението на една частица зависи от това дали човек я наблюдава или не, дали тази частица участва във физически опит или не участва. Това откритие обърна идеята за връзката между обективното и субективното, тъй като преди това винаги се предполагаше, че обектът е извън субекта, който го познава, и истинското поведение на такъв обект не зависи от това дали някой наблюдава обекта. Стана ясно, че субектът и обектът на познанието съставляват епистемологична система, извън която познанието е невъзможно. Тези. ако по-рано процесът на познание предполагаше разделяне на света на обект и субект, сега стана напълно ясно и потвърдено от опита и математическите изчисления, че такова разделение няма.