11. Семейно право
Източникът на правно регулиране на семейното право в Англия е Законът за брака от 1949 г., Законът за реформа на семейното право от 1949 г., Законът за анулирането на брака от 1971 г., Законът за семейната собственост от 1973 г., Законът за реформа на семейното право от 1987 г.
Концепцията за брак в законодателството на Англия не е дадена, в литературата, посветена на изучаването на семейното право, те изхождат от концепцията за брак - граждански договор, който свързва мъж и жена за съвместен живот и взаимна подкрепа и помощ под ръководството на съпруга, главата на семейството.
Бракът може да се сключи както в гражданска, така и в религиозна форма, действителните бракове не се признават152.
Сключването на брак трябва да бъде предшествано от публично съобщение или получаване на разрешение от църквата или от органите, които регистрират брака. За да получат такъв документ, встъпващите в брак полагат клетва в църквата или клетва в органите, които регистрират брака, че няма пречки за брака. Публикуването и разрешенията са валидни за определен период (от месец до година).
Условията за сключване на брак са: принадлежността на встъпващите към различен пол, навършването на брачна възраст (16 години за мъж и жена)153, наличието на доброволно съгласие на встъпващите в брак и съгласието на родителите на всеки от встъпващите в брак непълнолетни лица, липсата на родство или имущество между съпрузите (кръвосмешение), както и неразтрогнат брак, сключен по-рано (бигамия). Омъжените жени не трябва да страдат от психични заболявания. При нарушаване на условията за сключване на брак той може да бъде обявен за недействителен (нищожен или унищожаем в зависимост от вида на нарушението)154.
Правоотношенията между съпрузите са свързани с реализацията на техните права иимуществени и лични задължения.
Съпружеската имуществена общност може да бъде договорна, т.е. въз основа на сключването на брачен договор от тях и правно, т.е. установени пряко в закона (правен режим). В Англия режимът на разделно имущество на съпрузите е установен като законов. Имуществото, придобито от съпруга преди брака, получено от него по време на брака като подарък, по наследство или за негова сметка, се признава за негова отделна собственост. Съдът може да признае правото на съпруга на част от имуществото, което не му принадлежи.
Личните неимуществени отношения на съпрузите трябва да се изграждат въз основа на взаимно съгласие, със съвместно решаване на проблеми (например при избор на място на пребиваване). Изборът на фамилно име от съпрузите се извършва от всеки от тях самостоятелно.
Правоотношенията между родители и деца могат да бъдат от имуществен (взаимна издръжка и др.) и личен (задължения за отглеждане на деца, упражняване на т.нар. закрила на детето155 и др.) характер.
Предполага се произходът на детето от съпрузите. Дете се признава за законно, ако родителите се оженят след неговото раждане (Закон от 1959 г.). Възможността за доброволно установяване на бащинство на дете въз основа на молбата на бащата не е установена от закона. Възможно е да се легализира бащинството чрез завеждане на дело в съда. Възможно е да се установи бащинство в съда чрез подаване на подходящ иск.
Осиновител може да бъде лице, което е навършило 25 години, разликата във възрастта между него и осиновения закон не е определена.
Прекратяването на брака настъпва в случай на смърт на един от съпрузите или в резултат на законен развод.
Основание за развода е непоправимото разстройство на брака. Този факт може да бъде установенвъз основа на: доказана изневяра, водеща до невъзможност за съжителство; такова поведение на другия съпруг, което прави невъзможно съвместното съжителство; изоставяне от съпруга на семейството, продължило две или повече години; раздяла на съпрузите за две или повече години с тяхното съгласие за прекратяване на брака. Ако един от съпрузите не даде съгласието си за развод поради дълъг раздор в съвместния им живот, тогава ако живеят разделени пет или повече години, другият съпруг има право да разтрогне брака. Бракът се прекратява по съдебен ред с предварителни действия за запазването му и не по-рано от три месеца след подаване на молбата за прекратяване.
Последицата от прекратяването на брака е прекратяване на лични и имуществени правоотношения между съпрузите за в бъдеще156, прекратяване на задължението за издръжка, освен в случаите, установени със закон157.