Имунологични адюванти
Под имунологични адюванти се разбират всички вещества, които действат неспецифично и повишават специфичнияимунен отговор към антигени. Тъй като много вирусни ваксини (особено компонентни) причиняват слаби имунни реакции, започнаха да се използват адюванти, чието добавяне направи възможно компенсирането на този дефицит в различна степен.
Адювантите функционират като антигенни депа, като имуностимуланти и като имуномодулатори, или като организатори наантигенв отделни частици. Много адюванти комбинират комбинираното действие на две или повече от тези функции.
Имуностимулиращите и имуномодулиращитефункции на адювантитеса показани чрез повишаване на титъра на антитялото, повишаване на активността на Тс- и/или Тх-клетките. Различните цитокини действат по същия начин като адювантите.
През 1925 г. Гастон Рамон за първи път доказва възможността заизкуствено повишаване на активносттана дифтерийни или тетанични токсоиди чрез добавяне на различни вещества (агар, тапиока и др.) към антигените. Той е първият, който въвежда концепцията за адюванти и имуностимулиращи вещества, чието въвеждане в организма заедно с антигена на ваксината повишава нивото на имунитета в сравнение със същите ваксини, прилагани в чист вид.
През 1926 г. A. Glennie и други откриват, чеалуминиевото утаяване на дифтериен токсинзначително повишава неговите антигенни свойства. Оттогава се използва утаяване на протеини с различни метали за повишаване на антигенността на токсоидите, но най-добрият ефект се постига с помощта на алуминий. Голям принос в изследването на адювантите и имуномодулаторите принадлежи на Фройнд, чието име се свързва с въвеждането на пълните и непълните адюванти в имунологията. Истинската ера на адювантите обаче започва с откритиетоимуностимулиращи свойства на мурамиловата киселина, съдържаща се в бактериалната стена, и получаване на синтетичен препарат на мурамилдипептид (MDP).
Повишеният интерес къмадювантитесе дължи на редица причини. Оказа се, че ефективността на повечето ваксини може значително да се увеличи чрез добавяне към тях на голямо разнообразие от неантигенни вещества. Само няколко от тях обаче са намерили приложение в производството на ваксини за хора и животни. Адюванти като алуминиев хидроксид (OHA) или алуминиев фосфат се използват в продължение на много десетилетия за увеличаване на образуването на антитела срещу бактериални токсоиди при хора.
Тези адюванти, както и сапонинът, са били широко използвани за повишаване наимуногенността на различниинактивирани вирусни ваксини при животни. Добавянето на адюванти засилва първичния имунен отговор. Тяхното значение наскоро предизвика голям интерес в практическата имунология. Постигнат е значителен напредък към подобряване на адювантите, или чрез фракционирането им, или чрез химически модификации. Известно е, че някои нискомолекулни разтворими антигени имат слаба имуногенност, така че към тях трябва да се добавят адюванти. Проблемът с адювантите придоби особено значение във връзка с перспективата за получаване на антигени на базата на рекомбинантна ДНК технология.
Такива антигени обикновено предизвикват производство на антитела и защитен имунен отговор само когато се прилагат съвместно садюванти. Необходимостта от наличие на адюванти в зависимост от вида на антигена е показана в таблицата: