ПАТОХИСТОЛОГИЯ НА КОЖАТА

Прочетете:
  1. Патогенеза и патохистология
  2. Патогенеза и патохистология

Патологичните процеси в кожата могат да бъдат широко разпространени и относително локализирани, разположени както в епидермиса, така и в дермата, имат пролиферативен или ексудативен характер на възпаление.

ПРОЛИФЕРАТИВНИ ХИСТОПАТОМОРФОЛОГИЧНИ ПРОМЕНИ В ЕПИДЕРМИСА И ДЕРМАТА

Акантоза - интензивна пролиферация на клетките на спинозния слой и дълбоко проникване в папиларния слой на дермата; най-често се наблюдава при псориазис, екзема и невродермит.

Анаплазия - атипия на ядрата на епителните клетки при злокачествени тумори, характеризираща се с увеличаване на техния размер, хиперхроматоза и наличие на атипични митотични фигури.

Хиперкератоза - удебеляване на клетките на роговия слой. Имафизиологична(длани, стъпала),придобита(наконечи) инаследствена(ихтиоза, кератодермия)хиперкератоза.

Гранулоза - хипертрофия на клетките на гранулирания слой, наблюдавана при лихен планус.

Грануломът е натрупване на мононуклеарни клетки с примес от епителиоидни и многоядрени гигантски клетки, образувани по време на хроничен възпалителен процес.

Дискератоза - нарушение на процеса на кератинизация, развива се в междупротоплазмените пространства между клетките на шиповидния слой, в резултат на което епидермоцитите придобиват закръглена форма с двуверижна мембрана, интензивно оцветено ядро ​​и гранулирана цитоплазма. Има два вида дискератоза:акантолитична(болест на Dariaer, брадавици) инеопластична(болест на Bowen, кератоакантома, спиноцелуларен карцином).

Микроабсцесите са малки натрупвания на клетки в епидермисаи субепидермални папили, състоящи се от мутирали неутрофилни гранулоцити (тип на Munro), открити при псориазис, или мононуклеарни клетки (тип на Potrier), характерни за mycosis fungoides или pemphigoid.

Паракератоза - нарушение на процеса на кератинизация, проявяващо се със загуба на способността на епидермалните клетки да произвеждат кератохиалин, частично или пълно изчезване на гранулирания слой, наличие на некомпактен рогов слой с намалени ядра и въздушни междини; наблюдава се при редица дерматози (псориазис, лихен планус, парапсориазис, невродермит и др.).

Папиломатоза - невъзпалителна пролиферация на клетки от папиларния слой на дермата и нейното дълбоко врастване в епидермалната плоча. Най-характерният хистологичен признак на псориазис.

Колоидни телца (телца на Civatt) са кръгли или овални образувания с диаметър 10 микрона, разположени в долните части на малпигиевия слой, те са деструктивно изменени клетки, които се срещат при лупус еритематозус и лихен планус.

ЕКСУДАТИВНИ ХИСТОПАТОМОРФОЛОГИЧНИ ПРОМЕНИ В ЕПИДЕРМИСА И ДЕРМАТА

Ексудативните промени в епидермиса се характеризират с вътре- и извънклетъчни реакции под формата на балонна и вакуолна дегенерация с ядрена дистрофия (кариорексис, кариопикноза или кариолиза) на фона на междуклетъчен оток под формата на спонгиоза.

Акантолизата е процесът на разтваряне и разрушаване на междупротоплазмените мостове в клетките на спинозния слой в резултат на автоалергични и сложни ензимни реакции.

Вакуолна дегенерация - подуване на епидермоцита с образуване на една или повече кухини - вакуоли, пълни с течност. Последният може да бъде разположен перинуклеарно, заемайки форма на полумесец.

Балонна дегенерация - по-изразен оток, серозен ексудат изпълва цялата клетка, което води до образуването на мехур.

Спонгиоза - междуклетъчен оток в спинозния слой. Междуклетъчната течност води до деформация на клетките, разрушаване на десмозомните връзки и образуване на вътреклетъчна дистрофия.

Уртикария - подуване на папиларния слой на дермата, наблюдавано при уртикария, токсидермия, ухапвания от насекоми.

ДИАГНОСТИКА И ТЕРАПИЯ НА ДЕРМАТОЗАТА ПЪРВИЧНИ И ВТОРИЧНИ МОРФОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ

Клиничните симптоми се проявяват чрез първични и вторични елементи по кожата (екзантема), лигавиците (енантема), образувани под въздействието на екзогенни (механични, физични, химични или биологични) или ендогенни (неврогенни или метаболитни нарушения, ендокринна дисфункция или бери-бери) фактори. Подобно на патохистологичните промени, морфологичните елементи се делят на пролиферативни и ексудативни.

пролиферативнитеелементи включват петно, папула, туберкулоза, възел; доексудативен -везикула, пикочен мехур, пустула, мехур. Наличието на няколко основни елемента върху кожата показва истински полиморфизъм. В случай на еволюционно развитие на един първичен елемент и наличието на вторични елементи, маскирани като първични, се говори за фалшив, или еволюционен, полиморфизъм.

Разнообразието от клинични форми на дерматози зависи от екзогенни и ендогенни фактори, водещи до образуването на различни комбинации от обривни елементи, техния интензитет на цвят и конфигурация. Същността на диагностиката е диференциран клиничен анализ на морфологичните елементи.

Петното (макула) е основен елемент, характеризиращ се с промяна в цвета. Има съдовиостри възпалителни петна (розеола и еритема), различни по размер; вегетоваскуларна невъзпалителна (еритема на срама); петна, които се образуват в резултат на аномалия в развитието или местоположението на кръвоносните съдове (телеангиектазии и хемангиоми); хеморагични петна, причинени от повишаване на пропускливостта на съдовата стена (петехии, пурпура, екхимоза, вибицис, сугилация, хематом). Старческите петна могат да бъдат вродени (невуси), да се появят спонтанно (лунички, лентиго, хлоазма) и да се образуват под въздействието на лекарства или други фактори на експозиция (токсична мелазма). Депигментираните петна също могат да бъдат вродени (албинизъм) или придобити (витилиго). Дисхромните и съдовите петна могат да бъдат вторични.

Папула (papula) - безкухинен, повърхностно разположен клетъчен пролиферат, изпъкнал над повърхността на кожата, с плътна еластична консистенция, без да оставя белег след разделяне. Според формата и големината папулите се делят на милиарни, лентикуларни, нумуларни, плакови и платовидни.

Туберкул (туберкулум) - безкухинен, пролиферативен елемент, разположен в ретикуларния слой на дермата, издигащ се над повърхността на кожата, плътно еластична или тестообразна консистенция, завършваща с гниене и образуване на белези.

Възел (nodus) - голям инфилтративен елемент, разположен в подкожната тъкан, рязко издигащ се над повърхността, плътно еластична консистенция, завършващ с разпадане, язва и белези.

Везикула (vesicula) - - образуване на кухина, разположено субкорнеално или интраепидермално, изпълнено със серозна течност. Размерите на мехурчетата варират от глава на карфица до просо. В образуването на везикула участват посочените по-горе морфологични процеси.промени (спонгиоза, вакуолна или балонна дистрофия).

Балон (була) - образуване на кухина, изпълнено със серозно, хеморагично или гнойно съдържание. След разделянето на балона се образува ерозия, последвана от епителизация.

Абсцес (пустула) - образуване на кухина, изпълнено с гнойно съдържание под въздействието на бактериална или вирусна инфекция; разположени в епидермиса или дълбоко в дермата. Пустулите се делят на фоликуларни и нефоликуларни.

While (urtica) — първичен елемент без кухини, който се издига над повърхността на кожата при остър оток на папиларната дерма.

Люспи (сквам) — ексфолиращ епител на роговия слой поради паракератоза, клинично проявяващ се като брашно, питириазис, среден или голям ламеларен пилинг.

Кора (crusta) - елемент, образуван в резултат на изсъхване на ексудат или трансудат, както и след разпадане на туберкул или възел.

Екскориация (excoriatio) - увреждане на кожата в резултат на механична травма или одраскване.

Пукнатина (fissura, rhagades) - линейно увреждане на кожата поради нарушение на нейната еластичност.

Ерозия (erosio) - повърхностно нарушение на целостта на кожата в епидермиса, развива се в резултат на отваряне на везикули, мехури, повърхностни пустули.

Язва (ulcus) - дълбоко увреждане на кожата в дермата или хиподермата поради некробиотични процеси.

Белег (цикатрикс) - заместване на кожен дефект с груба фиброзна съединителна тъкан.

Лихенизация (lichenisatio) - удебеляване на кожата с преувеличен модел поради продължително възпаление.

Растителност (vegetatio) —растеж на повърхността на кожата на папилите на дермата с едновременно удебеляване на епидермалните нишки поради пролиферацията на малпигиевия слой.