26. Проблеми на обезлесяването

Фиг. 26. Промяна в площта, покрита с горска растителност по време на съществуването на цивилизацията (според К. С. Лосев)

Фиг. 27. Загуба на тропически гори в развиващите се страни 1980–1990 г. (според "Рио-92")

Фиг. 28. Страни с най-голямо годишно обезлесяване на тропическите гори (според Т. Милър)
Има три основни причини за обезлесяването в южния горски пояс. Първата е разчистването на земя за градска употреба, транспорт и особено селското стопанство, което все още дава работа на 20 милиона семейства в тропическите гори и саваните. Смята се, че насечено-огневото земеделие представлява 75% от горите в Африка, 50% от горите в Азия и 35% от горите в Латинска Америка. Таблица 29
ПЪРВИТЕ ДЕСЕТ СТРАНИ ПО СРЕДНО ГОДИШНО ОБЕЗЛЕСЯВАНЕ
Втората причина е използването на дърва като гориво. Според ООН 70% от населението в развиващите се страни използва дърва за отопление и готвене. В много страни от Тропическа Африка, в Непал, Хаити делът им в използваното гориво достига 90%. Покачването на цените на петрола на световния пазар през 70-те години на ХХ век. доведе до факта, че горите започнаха да се изсичат (предимно в Африка и Южна Азия) не само в близките, но и в далечните околности на градовете. През 1980 г. приблизително 1,2 милиарда жители на развиващите се страни са живели в райони без дърва за огрев, а до 2005 г. броят им се е увеличил до 2,4 милиарда. Третата причина е увеличаването на износа на тропическа дървесина от Азия, Африка и Латинска Америка за Япония, Западна Европа и Съединените щати и използването му за нуждите на целулозно-хартиената промишленост. Бедните и особено най-бедните от развиващите се страниса принудени да направят това, за да подобрят поне малко платежния си баланс, обременени с дългове към богатите страни от Севера. Мнозина смятат, че не могат да бъдат осъдени за такава политика. Например при откриването на IX конгрес по горите, който се проведе в Париж през 1991 г., Франсоа Митеран, тогавашният президент на Франция, каза: „Какво право имаме да упрекваме населението на тропическите региони, например, че допринася за унищожаването на горите, когато те са принудени да правят това, за да живеят просто.“ Да предотвратим пълното унищожаване на тропическите гори още през XXI век. необходими са спешни и ефективни действия. Сред възможните начини за възпроизвеждане на горски площи в южния пояс може би най-голям ефект може да даде създаването на горски насаждения, специално предназначени за отглеждане на високопродуктивни и бързорастящи дървесни видове, като евкалипт. Съществуващият опит в създаването на такива насаждения показва, че те позволяват отглеждането на 10 пъти по-ценен дървен материал от, да речем, европейските гори. В края на 1990г такива насаждения в световен мащаб вече заемат 4,5 милиона хектара, от които 2 милиона хектара са в Бразилия. На Световната конференция по околна среда и развитие в Рио де Жанейро през 1992 г. Декларацията за принципите за горите е приета като специален документ. Много от горните проблеми са актуални и за България, въпреки нейното богатство на горски ресурси. При формален подход към този въпрос няма основания за притеснение. Действително допустимата площ на сечище в страната е 540 млн. м3, докато реално се изсичат около 100 млн. м3. Това обаче са средни стойности, които не отчитат разликите между европейската част на страната, където често се надвишава допустимата сеч, и азиатската част, където тя се използва недостатъчно. Трябва да се вземе предвидвнимание и значителна загуба на горски масиви, главно поради горски пожари (през 2006 г. - 15 милиона хектара). Затова България предприема мерки за рационално управление на горите и възпроизводство на горските ресурси. Сега площите с гори в него не намаляват, а растат.