27. Тактика лице в лице
Очна ставка- следствено действие, състоящо се в едновременния разпит на две предварително разпитани лица по обстоятелства от значение за делото, за които те дават противоречиви показания. Това е един вид разпит.
Преди очната ставка следователят извършва следнитеподготвителни действия:
- взема се решение относно целесъобразността от отстраняване на противоречията в показанията на други две лица чрез провеждане на очна ставка между тях;
- определя се моментът на очната ставка;
- проучва се самоличността на предполагаемите участници в конфронтацията и се изяснява естеството на техните отношения;
- определя се мястото на конфронтацията;
- предприемат се мерки за призоваване на участниците в конфронтацията, включително лица, чието присъствие е задължително.
Процедура за конфронтация:
- предупреждение за наказателна отговорност на свидетел или жертва за укриване или отказ от даване на показания и за даване на съзнателно неверни показания;
- въпроси към двамата участници - познават ли се, откога и в какви отношения са;
- предложение на лице, което според следователя дава верни показания, да разкаже за събитие, по отношение на което има противоречия в показанията на участниците в конфронтацията;
- въпрос към друг участник - дали той потвърждава показанията на първия участник в очната ставка;
- въпрос към първия участник - настоява ли той за показанията си (при отрицателен отговор на предния въпрос);
- въпрос към двамата участници - имат ли въпроси един към друг, искат ли да допълнят показанията си;
- фиксиране на напредъка на резултатите от конфронтацията.
Тактики за конфронтация:
- детайлизиране на показанията на участниците в очната ставка;
- презентациядоказателства с цел активиране на паметта на разпитвания; използване на правдиви показания на предварително разпитани лица;
- участие в очната ставка на лице (роднина, учител и др.), чието присъствие затруднява лъжесвидетелстването на разпитания.
За очната ставка се съставя протокол, в който последователно се записват въпросите на следователя и отговорите на участниците.
28. Тактика на предявяване за разпознаване
Представянето за разпознаванее следствено действие, състоящо се в идентифициране или установяване на групова или кланова принадлежност от страна на жертвата, свидетеля, заподозрения или обвиняемия на обект, който преди това е бил възприет от това лице в умствения му образ.
Основата на представянето за идентификация се формира от психологически процес, същността на който се състои в това, че идентифициращият човек прави умствено сравнение на образа на предварително наблюдаван обект, запечатан в паметта му, с обекта, представен му сред други обекти. В резултат на това сравнение се прави заключение за тяхната идентичност, прилика или разлика.
Представянето за идентификация е разделено на следните видове:
- презентация за разпознаване на лица;
- трупове или части от трупове;
- помещения или зони от района.
Представянето за разпознаване може да се извърши в две форми -под формата на представяне на предмет в натура или под формата на представяне на снимка на този предмет.
Основни правила за предявяване за разпознаване:
разпознаващият се разпитва предварително за обстоятелствата, при които е наблюдавал съответното лице или предмет; за признаците и признаците, по които може да се идентифицира;
общият брой на обектите, представени за разпознаване, трябва да бъде най-малко три(с изключение на трупове);
представените трябва да бъдат, ако е възможно, сходни на външен вид с разпознаваемите. Идентифицираният обект се представя заедно с други подобни обекти;
преди началото на представянето на разпознаваемото лице се предлага да заеме произволно място сред представените лица;
предявяването за разпознаване се извършва в присъствието на поемни лица;
ако разпознаващият е свидетел или пострадал, преди да бъде представен за разпознаване, той се предупреждава за наказателна отговорност за отказ или укриване от даване на показания и за даване на съзнателно неверни показания;
не се допускат навеждащи въпроси;
ако разпознаващият посочи някое от представените му лица или един от предметите, той се приканва да обясни по какви признаци или признаци е разпознал това лице или предмет;
в представянето за идентификация може да участва специалист;
Основните елементи на подготовката за представяне за разпознаване са:
- предварителен разпит на разпознаващия;
- избор на момент на предявяване за разпознаване;
- създаване на оптимални условия за производство на следствено действие;
- вземане на решение за представяне на обект за идентификация в натура или по снимка;
- избор на обекти, сред които да бъде представен идентифицируем обект;
- подготовка на необходимите научно-технически средства;
- покана на специалист за участие в подготовката и провеждането на презентация за идентификация или консултация с него;
- осигуряване защитата на заподозрения (обвиняемия) в ареста;
- подбор на свидетели и инструктаж на всички участници в следственото действие.