2.7. Теории и модели на превода
Концепцията за модел на превод
Теория на регулярните съответствия
Денотативна (ситуационна) теория
Теория на комуникативния превод
Теория на нивата на еквивалентност
Херменевтичен модел на превод
Процесът на превод включва дейността на преводача от възприемането на оригинала до редактирането на текста на превода и е специална форма на умствена дейност, насочена към пресъздаване на оригиналния текст с помощта на целевия език. Теоретичните модели, отразяващи особеностите на реалния процес на превод, служат като инструмент за изучаване на тази дейност.
Моделе изкуствено създаден обект под формата на схема или логически и математически конструкции, който, като подобен на изследвания обект, възпроизвежда в по-проста форма структурата, свойствата, връзките и отношенията между елементите на изследвания обект.Моделът на преводае описание на етапите и операциите на превода, изпълнявайки които преводачът извършва превода. Моделът е условен и разкрива само отделни аспекти от функционирането на лингвистичния механизъм на превода.
Моделът на преводаческата дейноствключва четири нива. Първото ниво на изпълнение на превода е разпознаването и първоначалното разбиране на думите от общата структура на текста. На второто ниво на изпълнение на превода се осъществява по-задълбочено разбиране на значението както на отделни единици (думи, фрази, фразеологични единици), така и на по-големи сегменти от текста (изречения, свръхфразни единици, текстът като цяло). Третото ниво в общата схема на превода включва действията на преводача за пресъздаване на семантичната и стилистичната информация на оригинала със средствата на целевия език. Четвъртото ниво са дейностите по крайна оценкапреводач, или "контролно саморедактиране" на преводача.
Теория на регулярните съответствияЯ.И. Retzker е една от първите теории, в които се прави опит да се идентифицират принципите, лежащи в основата на езиковите операции при превода. В рамките на този подход решенията за превод се обосновават от реални редовни кореспонденции между FL и TL. Подобни възгледи за превода има и известният български учен А.В. Федоров, който очерта своята визия за превода в труда си "Въведение в теорията на превода" (1953). Теорията на редовните кореспонденции, предложена от Ya.I. Рецкер и А.В. Федоров, е разработен и усъвършенстван в трудовете на V.N. Комисаров, Л.В. Бархударов и други местни лингвисти и преводачи.
Денотативна теория на превода— дефинира превода като процес на описание наденотации, представени в оригиналния текст с помощта на TL. Денотатумът е отделен обект от реалността, осмислен от съзнанието, или сегмент от реалността, обозначен с езиков знак (обекти, процеси, качества, явления от реалността). Денотативната теория на превода надхвърля действителните междуезикови трансформации и включва обръщение към реалността. В рамките на тази теория преводът се тълкува като процес, състоящ се от следните етапи: а) етап на възприемане на съобщение на изходния език; б) етапът на формиране на мисловния образ (концепция) на това съобщение; в) етапът на интерпретация на това изображение с помощта на целевия език.
Привържениците на ситуационната теория на превода изхождат от факта, че всякообозначение(обект, характеристика, действие, т.е. елемент от заобикалящата реалност) или всякаситуацияможе да бъде описана по различни начини и всеки език има свои собствени установени начини за тяхното описание. Преводпредлага свободен избор на средства на целевия език за предаване на смисъла на съобщението на изходния език. Денотативната и ситуационната теории на превода изхождат от значението на изявлението като обективна даденост, идентифицирайки го с денотата. Недостатъците на ситуационния модел включват факта, че изследването не взема предвид формалната страна на съобщението.
Трансформационната теория на преводасе основава на доктрината за ядрените структури на езика ("генерираща граматика" от Н. Чомски), според която всички съществуващи граматически правилни твърдения се генерират от ограничен брой най-простиядрени структури(изречения). Заключението е, че за да се преведе изявление на FL, е необходимо да се разшири в речта според законите на TL. В рамките на този подход преводът се разглежда като трансформация на обекти и структури на един език в обекти и структури на друг според строго определени правила. Американският учен Y. Naida в структурата на процеса на превод разграничава:анализ(възприемане и разбиране на ИТ изявлението),обратна трансформация(трансформация на изявлението в ядрената структура на FL),трансфер(търсене на чуждоезиково съответствие с оригиналната ядрена структура) ипреструктуриране(преобразуване на ядрената структура на целевия език в подробно изявление). Предполага се, че основните структури на различните езици са еквивалентни.
По време на трансформацията се трансформират обекти и структури от различни езикови нива - морфологични, лексикални, синтактични. Един от проблемите на трансформационния метод е да се отделят свързани фрази от отделни думи при превод с помощта на трансформации и да се извърши трансформация в съответствие с резултатите от такова разделяне. В България трансформационната теория на превода е разработена от И.И.Ревзин и В.Ю. Розенцвайг, в чужбина - Ю. Найда.
Семантичният моделна превода се основава на анализа на семантиката на изходния и целевия текст. Семантиката в същото време се разглежда като съвкупност от елементарни значения - семи, най-значимите от които подлежат на превод в превода. Тъй като семантичната структура на речника на различните езици не съвпада, в превода се предават само най-значимите семи, които в целевия език са избрани езикови единици, подобни по съдържание. Така някои елементарни значения на семантичната единица на оригинала изпадат, а други, напротив, се добавят към системата от значения на оригиналната текстова единица. Колкото по-висока е степента на съвпадение на семантичния състав на изявлението, толкова по-висока е адекватността на превода. Средно преводът запазва около половината от състава на семата на преведеното съобщение.
Комуникативният моделобръща специално внимание на културната адаптация при превода. Теорията за „скопос“ (гръцки „цел“) възниква в рамките на комуникативния подход към изследването на превода и подчертава фокуса на превода върху получателя на чужд език. За разлика от други теории, комуникативният модел на skopos се основава на перспективен, а не на ретроспективен подход към изучаването на превода. В комуникативния модел текстът на превода се разглежда преди всичко като средство за постигане на целта на комуникацията, а централното място в изследването се дава на преводача, който определя стратегиите за превод и извършва преводни трансформации въз основа на целите и условията на превода. Комуникативният модел взема предвид илокутивния аспект (явни и скрити цели) на изказванията, прагматични предпоставки, речеви тактики и други фактори на междукултурната комуникация.
Теорията за "скопос" е отразена в произведенията на Г. Фермеер, Й. Холц-Myanttyari, M. Amman, K. Nord, K. Rice и други преводачи, които използват подходите, възприети в прагматиката и културологията в своите изследвания. Във вътрешното преводознание комуникативната посока на изследване е представена отКомуникативно-функционалнатеорияна З.Д. Lvovskaya, където преводачът заема ключова позиция във веригата на многократно прекодиране на информация в двуезичната комуникация: значение-»смисъл-> смисъл->смисъл-»смисъл. Особено внимание в комуникативната теория се отделя на разграничението между понятията езиково значение и речево значение, а принципът на комуникативно-функционалната еквивалентност на текстовете на езиков и езиков език се разглежда като основен критерий за адекватност на превода спрямо оригинала.
Теорията на нивата на еквивалентностустановява отношения на еквивалентност между подобни нива на съдържание на текстове на FL и TL. В.Н. Комисаров. Неговата теория за нивата на еквивалентност се основава на идеята, че степента на семантична близост между оригинала и превода е променлива. Теорията за нивата на еквивалентност е универсална типология на семантичните състояния, в които изходният текст може да бъде относителен към преведения. За всяко от тези състояния се постулира собствен набор от лексико-семантични трансформации. Очевидно може да се твърди, че V.N. Комисаров, когнитивният потенциал на правилния лингвистичен подход към превода като процес на междуезикови трансформации се реализира и използва в най-пълна степен.
В.Н. Комисаров идентифицира пет ниваеквивалентност (вижте 2.6), от които първите две нива (нивото на думите и фразите и нивото на изречението) съответстват на директни междуезикови трансформации, а останалите включват доста свободна интерпретация на значението на преведения текст въз основа на по-широк контекст, ситуация и основна информация.
Психолингвистичната теория на превода–специално направление в рамките на комуникативния изследователски подход. Има за цел да опише умствените процеси, които са в основата на преводаческата дейност. Особена заслуга в изследването на методологическите и теоретичните основи на това направление принадлежи на A.F. Ширяев, който обоснова дейностното представяне на превода като специализиран вид речева дейност с неговата целево-мотивационна страна, предмет, средства, методи за изпълнение, продукт и структура.
Психолингвистичната теория на превода се основава на теорията за речевата дейност.В структурата на речевата дейност се разграничават следните компоненти: мотив, цел, вътрешна програма на изказването, изграждане на изказването във вътрешната реч, вербализация на изказването в устна или писмена реч. Тъй като вътрешната програма за производство на реч се формира на базата на индивидуален предметно-фигуративен код, се заключава, че намерението на изказването може да бъде изразено с помощта на всеки език. Моделът на процеса на превод се описва като „превеждане“ на съдържанието на оригинала на „езика на мозъка“ под формата на вътрешна програма (намерение на изявлението), а на втория – като разгръщане на тази програма в изявление на целевия език.
Въпроси за самоконтрол:
1. Каква функция изпълнява теоретичният модел на обекта в изследването?
2. Назовете основните теории и модели на превода.
4. Какви са отличителните черти на всяка от теориитепревод.
5. Коя теория на превода, според вас, най-добре отразява същността на процеса на превод?