3.2. Фактори за възприятие на риска
Факторъткатастрофичностозначава, че събития, които водят до човешки жертви, групирани във времето и пространството (например експлозия в химически завод), предизвикват повишено възприятие за риск в сравнение със събития, чиито жертви са разпръснати в пространството и времето. Пример за последното са пътнотранспортните произшествия. Влиянието на факторапознаваневоди до факта, че рисковете, причинени от малко или напълно непознати явления или процеси, се възприемат трудно. И така, повечето хора не знаят защо използването на определени вещества (фреон и други флуороводороди) води до изтъняване на озоновия слой на Земята, но са добре запознати с последствията от удар от мълния.
Факторътразбиранесе дължи на степента, в която тези явления или процеси са разбираеми за обикновените хора. Колкото по-малко разбиране, толкова по-голямо е вътрешното безпокойство и недоверие и в резултат на това толкова по-малка е склонността за приемане на съответния риск. Например, степента на усещане за риск, свързана с излагането на радиация, е значително по-ниска от риска, на който е изложен пешеходецът, пресичащ улицата.
Факторътнесигурноств последствията от събития или процеси причинява влошаване на възприемания риск. Колкото по-малко налични научни доказателства характеризират дадено събитие или процес, толкова по-интензивен е възприеманият риск, свързан с него. Пример са проектите за създаване на хранилища за високорадиоактивни отпадъци в геоложки образувания, които съдържат редица несигурности, свързани преди всичко с необходимостта от осигуряване на екологична безопасност за изключително дълъг период от около 10 хиляди години.
Факторътконтролируемостна действията или събитията върху възприемането на риска се проявява под формата на възприеман от индивидаспособност да влияе върху действието (събитието), в което участва. Ако човек е в ситуация, която се развива независимо от неговия личен контрол, той е склонен да бъде по-притеснен за последствията от това развитие, неговото усещане за риск се засилва. Изследванията по-специално показват, че човек, който управлява кола, възприема риска от инцидент в по-малка степен от своя спътник.
Факторътдоброволностда бъде изложен на риск има много съществен ефект върху неговото възприятие. Хората мислят много по-малко за риска, ако го поемат по собствена воля. Има много опасности, свързани с планинско катерене или слънчеви бани, но в тези случаи няма проблем с възприятието за риск, тъй като важи поговорката „ловувай повече от робство“. Напротив, рисковете за околната среда, причинени например от замърсяване на питейната вода или въздуха, се възприемат болезнено, тъй като в никакъв случай не са доброволни.
Факторътизлагане на децаводи до повишено усещане за риск, породен от такива събития или процеси, чиито последствия засягат на първо място децата. Пример за това е опасността от попадане на пестициди или други токсични вещества в храни, предназначени за бебешка храна. Този фактор е близък до друг, в зависимост отвъздействията върху бъдещите поколения. Хората са склонни да проявяват загриженост не само за бъдещето на децата, но и за съдбата на далечните поколения. Това се дължи на повишеното усещане за риск от процеси като генериране на генетични дефекти, предизвикани от йонизиращо лъчение.
Факторътвремето на проява на ефектитесе дължи на факта, че последствията от опасните събития са различни по отношение на скоростта на тяхното развитие - те могат да бъдат както незабавни, така и забавени. Изследванията показват, чевъзприятието за риск поради забавени ефекти е по-интензивно от възприятието за риск от незабавни ефекти.
Факторътидентифицируемостта на жертвитесе проявява в различното отношение на хората към конкретни лица, пострадали в опасни ситуации, и към така наречените статистически (неидентифицирани) жертви. Рискът от група миньори, блокирани на дълбочина, се възприема много по-остро, когато се знае времето и мястото на бедствието, в сравнение с възприемането на статистически данни за средния брой миньори, които умират под земята годишно.
Факторътсплашванеозначава, че рискът се възприема по особен начин, ако наред с възприемането му има чувство на силна тревожност, страх и ужас. Пример за такава реакция е повишеното чувство за опасност от възможността за повторение на катастрофа от типа на Чернобил.
Факторътобратимостна опасни събития или процеси влияе по различен начин върху възприемането на риска, който причиняват, в зависимост от това дали са обратими или не. Необратимите събития (например киселинен дъжд) се характеризират с повишено възприятие за риск, обратимите (например счупване на крака на скиор по време на неуспешно спускане от планина) се характеризират с отслабено.
Факторътдовериесе разбира като доверие в институциите, отговорни за управлението на риска. Този фактор отслабва усещането за риск при достатъчно високо ниво на това доверие и, напротив, увеличава възприемания риск при липса на доверие в тези институции. Проучванията на общественото мнение, проведени в Съединените щати, показват, че Министерството на енергетиката, което отговаря за експлоатацията и развитието на атомните електроцентрали, е престанало да вдъхва необходимото доверие. Последицата от това беше значително нарастване на съмненията относно надеждността на ядрената енергия. С други думи, той стана по-възприеман от американцитериск поради възможността от аварии в атомни електроцентрали.
Факторътмедийно вниманиее от особено значение поради бързото развитие на телевизията, комуникациите и компютърните мрежи. Ако медиите изобщо не обръщат внимание на никакви опасни събития или информират за тях в малка степен, тогава възприемането на риска от тези събития е като че ли потиснато. Но веднага щом подобни събития се появят в заглавията, съответните рискове преминават на много по-високо ниво на възприятие.
Влиянието на факторапредишната история на авариие, че рискът от дейности, в хода на които не е имало големи аварии (катастрофи) или дори относително леки аварии, се възприема като незначителен. Напротив, ако е имало както леки аварии, така и катастрофи в историята на производството или други дейности, тогава рискът се възприема като много сериозен. И така, нов клон на технологията - генното инженерство - има много кратка история, в него все още няма фатални инциденти. Следователно хората не смятат риска от него за важен (въпреки че всъщност това може да не е вярно). Известно е, че историята на ядрената енергетика включва няколко много големи аварии и последицата от това е повишеното възприемане на риска от нея.
Факторътсправедливостводи до значително различно отношение към опасно събитие или процес в зависимост от това как съответният риск е разпределен между членовете на обществото. Ако рискът е разпределен повече или по-малко равномерно, тогава влиянието на този фактор е малко, но се увеличава рязко с ясно неравномерно разпределение на риска.
Факторътползазависи от това колко очевидна е ползата, която се предполага, че ще бъде получена врезултат от излагане на риск. Ако тази полза е ясна, тогава влиянието на фактора полза е малко, в противен случай е голямо. Коефициентътлично участиее правопропорционален на степента на излагане на риск на дадено лице.
Факторътпроизходотразява разликата във възприемането на риска, дължащ се на антропогенни и неантропогенни опасности. Чувствителността към риск, причинен от опасни действия (или бездействие) на хората, е по-висока от чувствителността към риск, причинен от природни явления или проява на висши сили (Бог).
Ефектът на всички тези фактори върху възприемането на риска може да бъде изследван количествено, както се прави в проучвания, наречени психометрични изследвания. На всеки фактор се присвоява тегловен коефициент, който може да приема дискретни стойности (1, 2 и т.н.), съответстващи на субективни качествени оценки на влиянието на фактора („много слаб“, „слаб“, „среден“ и т.н.). След това се провежда анкета, в която участват няколко десетки или стотици респонденти. Данните от проучването се обработват с помощта на един от методите на многовариантната статистика (като правило факторен анализ).
На фиг. Таблица 3.1 представя резултатите от факторния анализ, извършен чрез метода на главните компоненти [17]. Основните компоненти са първите две или три нови (обобщени) координати от пълния списък на тези координати, сортирани по приноса на всяка нова координата към общата променливост (вариация) на оригиналния масив от данни. Участниците в експеримента (анкета) бяха помолени да оценят собственото си възприемане на риска от различни събития и процеси. Както обикновени събития и процеси (тютюнопушене, алкохол, полети на самолети, рентгенова диагностика и др.), така и извънредни (злополукив реактори на атомни електроцентрали, действия с радиоактивни отпадъци, биогенетични експерименти с ДНК, използване на ядрени оръжия).
В разглеждания случай, както следва от фиг. 3.1, основният компонентF1 зависи от десет начални фактора, а главният компонентF2 зависи от пет фактора. Списъците с фактори, които са факторни натоварвания за основните компонентиF1 иF2 показват, че стойността наF1 се натоварва главно от факторитеконтролируемостизаплашванена риска, а стойността наF2 се определя главно от факторитенаблюдаемостизапознаванес риска. Следните събития и процеси се характеризират с най-високи положителни стойности на компонентитеF1 иF2: биотехнологии с ДНК, радиоактивни отпадъци, аварии в атомни електроцентрали, тестване на ядрени оръжия. Както е показано на фиг. 3.1 точките, съответстващи на тях, са разположени в тази част на горния десен квадрант на диаграмата, която съответства на големи положителни стойности на стойностите на двата основни компонента.