3.2. НЛП като психотерапевтичен метод
Преди да се обърнем към лингвистичния компонент на невро-лингвистичното програмиране, ако е необходимо, трябва да се спрем накратко на самата същност на НЛП като набор от методи за въздействие върху психическото състояние на човека 4) . НЛП изхожда от факта, че функционирането на човешкото мислене до известна степен наподобява работата на компютър, но не в смисъла на тривиална компютърна метафора, върху която е израснала съвременната когнитивна психология (срв. аналогия между компютърна памет и човешка памет, компютърен процесор и когнитивна система – виж повече [Величковски 1980]), а в смисъл, че човешкото мислене е програмируемо. Целият смисъл е правилно да се формулира програмата и да се направи достъпна за съзнанието и подсъзнанието на човек. Оттук и понятиетомоделиране:терапевтът (и по-широко, комуникаторът) се опитва да идентифицира най-добрия начин, по който човек изпълнява определена задача и се опитва да го направи достъпен - на този човек или на напълно различен човек. Начинът за проверка на получения модел е
4) По-пълна информация за действителното психологическо и терапевтично съдържание на НЛП може да се получи от съответната литература, голяма част от която е преведена на български през последните десет години: [Bandler, Grinder 1995; 1996 г.; Гордън 1995; Камерън-Бандлър 1996; Макдоналд 1994; Хейли 1995].
не в спорове дали е правилен, дали отговаря на действителността, а в това, че моделът успешно изпълнява функциите си. Според НЛП, в психиката обикновено е трудно да се говори за правилността или съответствието с реалността на всяко преживяване. В най-добрия случай можем само да кажем, че някакъв опит се отнася досподелена реалност,т.е. до набор от повече или по-малко универсално валидниидеи за околната среда.
Процесът на моделиране преминава през няколко етапа. На първия етап се събира информация за моментното състояние на клиента и желаното състояние – всъщност за самата същност на въздействието. На следващите етапи същността на желаното състояние се усъвършенства последователно. На втория етап се установяварапорт- състояние между комуникатора и клиента, при което има максимално взаимно доверие между тях. Постигането на разбирателство е най-важната задача на невро-лингвистичното програмиране. Рапортът се постига на съзнателно или несъзнателно ниво, когато комуникаторът се присъедини към репрезентативните системи на клиента, отразявайки ги в своето вербално и невербално поведение.Репрезентационна система (PC)вНЛПсе отнася до начин за представяне и разбиране на нечие преживяване при взаимодействие с външния свят. То може да бъдевизуалноPC (преживяването се представя като последователност от визуални образи),слуховоPC (преживяването се възприема като последователност от звуци от различен тип),кинестетичноPC (преживяването се представя като тактилни усещания) иобонятелно-вкусовоPC (преживяването се възприема от човек като последователност от миризми и вкусови усещания). Чрез отразяване на реакциите на клиента във всяка от тези системи, приспособяване към тях, комуникаторът може да постигне разбирателство с него. Рефлексията може да бъде вербална (комуникаторът повтаря определени черти от вербалното поведение на клиента) и невербална. В последния случай комуникаторът се настройва към важни елементи на невербалното поведение, които показват водещия (най-важен за субекта) компютър - скоростта на дишане, жестове, движения на очите и т.н. Постигането на разбирателство може да бъде доста продължителна процедура, но в някои случаи се постига много бързо - всичко зависивърху умението на комуникатора и сложността на случая. В литературата е описан епизод с една клиентка, която обичала да информира другите, че ще изпие чаша кръв. Разбира се, всички - включително и болните - се опитаха да я разубедят, като казаха, че това е халюцинация и т.н. За да се постигне разбирателство, комуникаторът го помоли да стопли чаша кръв. Това доведе до възникването на доверие между клиента и комуникатора и направи възможно прилагането на нов модел на поведение, при който клиентът можеше да разграничи преживяванията на две различни реалности – тази, която се споделя от другите, и тази, която е присъща само на нея (една неделима реалност). След терапевтичния контакт пациентката не изоставя любимото си занимание, но го прави сама.
След постигане на разбирателство, комуникаторът трябва да установи какво наистина иска клиентът. С други думи, какъв трябва да бъдедобре формулиран резултатот моделирането, който не трябва да противоречи на един или друг аспект на личността на клиента и не може да навреди на непосредственото му обкръжение (оттук и концепциятаза екологичност на моделирането).
След установяване на „точно дефинирания резултат“ се извършва избор на методи за терапевтична интервенция и клиентът се превежда в желаното състояние с помощта на набор от избрани техники. Една от тези техники езакотвяне.Закотвянето е всеки стимул, който позволява на човек да прехвърли своя предишен опит в настоящето и да изпита същото психологическо състояние (както положително, така и отрицателно оцветено). Например, някаква мелодия може да предизвика у човек асоциации, свързани с минал опит, или случайно намерено нещо ще ви напомни за някакво събитие от детството и т.н. В художествената литература процедурата на закотвяне обикновено привлича вниманието на писателите синсталация върху "психологизма". ср характерни примери от Ф. Достоевски, В. Набоков и Л. Андреев:
Две страници и половина пресичане, но пак попада в дупката. Геният се дави, мислиш ли, че се е удавил? И не мислеше; всичко това е така, че когато той вече беше напълно давен и се задуши, пред него проблесна леден блок, малък леден блок с размерите на грахово зърно (.) и в този леден блок се отрази Германия, или по-скоро небето на Германия, и със своята преливаща игра отражението муму напомни за онази същатасълза, която, „помни, се търкулна от очите ти, когато седяхме под изумрудено дърво , а вие сте восък извика радостно: "Няма престъпление!" – Да – казах през сълзи, но щом е така, значи и праведници няма. Плакахме и се разделихме завинаги.”
[F. Достоевски. Неточка Незванова]
Тя издуха носа си, зарови в тъмното и натисна отново бутона. Светлината малко я успокои. Тя погледна отново рисунката, помисли, реши, че колкото и да е скъпа за нея, е опасно да я пази и, като разкъса хартията на парчета, ги хвърли през решетките в кладенеца на асансьора ипо някаква причина това й напомни за ранното й детство.
[V. Набоков. Camera Obscura]
Шрапнелите изскърцаха и избухнаха със закъснение и стана тихо, толкова тихо, че се чуваше (.) дъждовните капки да потропват по камъка и по пушките. И това тихо и откъслечно почукване, напомнящо есента, и миризмата на подгизнала земя, и тишината - сякаш за миг разкъсаха кървав и див кошмар и когато погледнах мокрия, лъскав като вода пистолет,неочаквано и странно ми напомни за нещо сладко, тихо, или детството ми, или първата ми любов.
[Л. Андреев. Червен смях]
Във всички тези примери котвите са произволни: стимулът се формира внезапно (срв. думи катонеочаквано, странно, по някаква причина),но предизвиква много остър за разлика отситуация на психологически опит. Почти произволността на котвата и в същото време нейната ефективност при предизвикване на психическо състояние се използва широко в НЛП като инструмент за въздействие върху субекта. Стимулът за котва може да бъде установен по време на терапевтична процедура вербално (например чрез произнасяне на някои думи, вербални последователности, промяна на тона на гласа), невербално (чрез ръкостискане, рамене, колене; промяна на позицията на тялото на комуникатора и т.н.), както и чрез комбинация от вербални и невербални елементи. Ясно е, че поставянето на котва е възможно само при поддържане на стабилна връзка, в противен случай връзката между котвата и преживяването няма да възникне.
Закрепването трябва да се основава на идентифицирането наресурсина даден индивид за решаване на проблемна ситуация. Осъзнаването на ресурса, разбирането, че проблемът може да бъде решен, се постига чрез разширяване на модела на човешкия свят. Ролята на комуникатора на този етап е да идентифицира в опита на клиента какво може да се счита за ресурс. В НЛП за намиране на ресурс се използват и двете техники, които включват съзнателното участие на клиента, както и неговото потапяне в транс и работа с подсъзнанието. Последният се оказва много по-ефективен в много случаи. След това се закотвят положителните и отрицателните преживявания на човека. Последователното - в различни комбинации - използването на котви и по този начин психични състояния позволява на комуникатора да елиминира нежелани връзки, да формира нови и в резултат на това да програмира човек за поведението, което иска, дефинирано в НЛП като "добре формулиран резултат". Анкорирането, самите анкори, последователността на тяхното прилагане всъщност са подобни на алгоритмите на компютърна програма, с изключение на това, че за разлика от компютърните езиципрограмиране, в НЛП по време на терапевтична процедура се определят оператори (котви) индивидуално за всеки клиент.
Сред методите на НЛП има техники, които позволяват на комуникатора да работи не върху един проблем на клиента, а върху комплекс от подобни проблеми, както и върху такива сложни ситуации, когато определен тип поведение не е психологически проблем сам по себе си, но се превръща в такъв в определен контекст. Например, страхът е много полезно и необходимо чувство, но се превръща в болезнено състояние, в мания, ако страхът не е оправдан по никакъв начин или се разпространява към всички наоколо. Една такава техника ерефрейминг.Същността на рефрейминг е да се промени поведението на клиента, причинено от някакъв стимул или набор от подобни стимули, ограничавайки това поведение само до онези ситуации, когато това поведение е наистина необходимо. НЛП изхожда от предположението, че има някакъв компонент(X),в личността на човек, който е отговорен за даден модел на поведение. Комуникаторът влиза в контакт с тази частX,чрез изследване на реакциите на репрезентативните системи на клиента. Освен това, в процеса на общуване с компонентаXна личността, той отделя, споделя онези нейни намерения, които често се оказват много полезни за клиента (например чувство на страх в наистина опасни ситуации), и специфично нежелано поведение (например страх, който не е мотивиран от реална ситуация). След това комуникаторът предлага на компонентаXна личността да намери най-адекватния, ефективен начин за постигане на своето намерение. Номерът е, че комуникаторът не трябва да знае конкретен начин за постигане на тази цел. Цялата процедура за формиране на поведенчески алтернативи е на самия клиент - или неговите компоненти.личност. Разбира се, комуникаторът може да помогне за това, като посочи, ако е необходимо, възможни алтернативи, ако са му известни. Привържениците на НЛП твърдят, че преформулирането помага дори когато нежеланото поведение вече се дължи на органична промяна. Например при тежки случаи на алергични реакции, при психични разстройства след инсулти и т.н. Може би казват, че пациентите просто се преструват, но ако го правят толкова ефективно и им помага да живеят, тогава защо не?
Като цяло трябва да се отбележи, че основните книги за НЛП (предимно тези, написани от основателите на това направление) сами по себе си са брилянтен пример за прилагане наНЛПтехники върху читателя. Тук можете да намерите и техники за закотвяне, например с помощта на интересни (обикновено забавни) казуси, както и разсъждения, които водят до „разширяване на положителното преживяване“ на читателя, и преформулиране под формата на подходящи инструкции – както изрични, така и имплицитни.
Това кратко отклонение, разбира се, дори не дава сравнително пълна представа за невролингвистичното програмиране, но ни позволява да преминем към обсъждане на чисто езиковите проблеми на тази област на съвременната психология.