347-1
Основен обект на това престъпление следва да се считат интересите на правосъдието. При извършване на това престъпление се извършва посегателство и върху друга вещ - човек, тъй като пострадалият е подложен на побой, изтезание или психическо въздействие.
Обективната страна на разглежданото престъпление се изразява в причиняване на физическо или психическо страдание на човек. Изтезанията трябва да се разбират като различни видове поведение: причиняване на физическа болка на човек за дълго време (например пробиване с игла, побой чрез удари по бъбреците, шията, между краката, усукване на ръцете, прилагане на болезнени техники, прилагане на гореща ютия върху тялото, лишаване от вода, храна, лишаване от възможността за свободно дишане с помощта на найлонова торбичка, противогаз) и др.
Престъплението се смята за довършено от момента, в който е извършено посоченото в закона деяние. Ако такава последица настъпи като причиняване на здравето на жертвата на лека степен на увреждане, тогава тя попада в обхвата на част 1 на чл. 347-1 от Наказателния кодексРК.
Субективната страна на това престъпление се характеризира с умисъл. Виновният съзнава общественоопасния характер на деянието си. По отношение на последиците от деянието (ако са настъпили), вината трябва да бъде установена във формата на умисъл (пряк или косвен), а при смъртта на пострадалия вината трябва да бъде установена във формата на непредпазливост.
Разпореждането на разглеждания член от Наказателния кодекс на Република Казахстан посочва най-често срещаните цели за извършване на това престъпление:
а) получаване на информация от жертвата или трето лице;
б) да получи признание в извършването на всяко действие;
в) за наказване на деянието, извършено от измъчвания или от трето лице;
г) принуждават измъчвания или трето лице да признае извършването на определени действия;
д) да сплаши жертвата или трето лице с нещо.
Изброените цели не са задължителни признаци от състава на разглежданото престъпление, поради което при липсата им се прилага чл. 347-1 от Наказателния кодекс на Република Казахстан. Това се доказва от следната редакция на закона: „. или по някаква причина, основана на дискриминация от всякакъв вид.“ Това означава, че за състава на изтезанието няма значение дали това престъпление е извършено с целите, посочени в закона, или по друга причина. Например желание за унижение, от хулигански подбуди, от отмъщение.
Субект на престъплението може да бъде вменяемо лице, навършило 16 години. То може да бъде само длъжностно лице, включително следовател или лице, което извършва дознание.
Част 2 чл. 347-1 от Наказателния кодекс на Република Казахстан се прилага, ако изтезанията са извършени: а) от група лица или група лица по предварително споразумение; б) повторно, в) по отношение на жена, за която е известно на дееца, че е бременна, или непълнолетна; г) причиняване на средна вреда на здравето.
Част 3 от разглеждания член от Наказателния кодекс на Република Казахстан предвижда отговорност за изтезания, причинили тежка телесна повреда или смърт на жертвата поради небрежност. По този начин, за да се квалифицира такова деяние на извършителя като изтезание, причинило по непредпазливост смъртта на жертвата, е необходимо да се установи двойна форма на вина: умисъл към извършеното деяние и непредпазлива вина към последиците от деянието.
В съответствие с бележката към този член от Наказателния кодекс на Република Казахстан физическото или психическото страдание, причинено в резултат на законни действия на длъжностни лица, не се признава за изтезание. Например, когато лице, извършило престъпление, е лишено отсвобода в дългосрочен план.
Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката:
Деактивирайте adBlock! и обновете страницата (F5)наистина е необходимо