7. Основни и специални методи на рентгеново изследване в денталната медицина
Методите за рентгеново изследване се разделят на основни (интра- и екстраорална рентгенография) и допълнителни (томография, панорамна томо- и радиография, телерентгенография, електрорентгенография, компютърна томография и др.).
Анатомичните особености на лицево-челюстната област (структурата на челюстите, близкото разположение на зъбите в извити алвеоларни процеси, наличието на многокоренови зъби) определят изискванията за рентгенови снимки. Има интраорални рентгенографии (филмът се вкарва в устната кухина) и екстраорални (филмът се намира отвън). Интраоралните рентгенографии се правят върху филми, увити първо в черна, а след това във восъчна хартия, за да се предотврати действието на слюнката. За екстраорални рентгенографии се използват касети с усилващи екрани. Използването на усилващи екрани позволява да се намали облъчването и по този начин радиационното натоварване на пациента, но остротата и структурата на изображението поради флуоресцентното действие на екраните са по-лоши, отколкото при интраоралните рентгенографии. Интраоралните рентгенографии, в зависимост от позицията на филма в устната кухина, се разделят на контактни (филмът е в съседство с изследваната област) и снимки на ухапване (филмът се държи от затворени зъби и се намира на известно разстояние от изследваната област). Най-ясна структура на зъбите и околните
тъкани, получени при интраорални контактни рентгенографии.
А) Интраорална рентгенова снимка
Рентгенографията на захапване се извършва в случаите, когато е невъзможно да се получат интраорални контактни изображения (повишен рефлекс на повръщане при деца), ако е необходимо да се изследват големи участъци от алвеоларния процес, да се оцени състоянието на букалните и лингвалните кортикални плочи на долната челюст и дъното на устата. В устната кухина се вкарва филм с размери 5х6 или 6х8 сми се държи със затворени зъби. Захапните рентгенографии се използват за изследване на всички зъби и всички участъци на горната челюст, предните зъби, предните и страничните части на долната челюст.
Б) Екстраорална (екстраорална) рентгенография
В някои случаи се налага оценка на участъци от горна и долна челюст, темпорамандибуларни стави, лицеви кости, чийто образ не се получава на интраорални снимки или се виждат само частично. На екстраоралните изображения изображението на зъбите и околните им образувания е по-малко структурно. Следователно, такива изображения се използват само в случаите, когато не е възможно да се получат интраорални рентгенографии (повишен рефлекс на повръщане, заключване и др.).
Б) Томография
Томографията - послойно изследване - е допълнителен метод, който ви позволява да получите изображение на определен слой от изследваната област, като избягвате наслагването на сенки, което затруднява тълкуването на радиографията. Използват се специални апарати - томографи или томографски приставки към образната маса или универсален статив. По време на томографията пациентът е неподвижен, рентгеновата тръба и филмовата касета се движат в противоположни посоки (фиг. 9). Държачът на тръбата и касетата се закрепват в краищата на металната греда с томографски прът, въртящ се около хоризонтална ос. Положението на оста във всеки конкретен случай се променя в зависимост от нивото (дълбочината) на изследваната част на тялото. Когато пациентът е в хоризонтално положение върху масата на рентгеновия апарат, оста се поставя на нивото на слоя, чийто образ трябва да се получи. В резултат на синхронното движение на тубуса и филмовата касета, изображението на всички анатомични детайли се размазва, с изключение на един слой, разположен на нивото на оставъртене на тяга.
Томографията се използва главно за изясняване на патологиите на горната челюст и темпоромандибуларната става.
Методът позволява да се оцени връзката на патологичния процес с максиларната пауза, дъното на носната кухина, крилопалатиновата и инфратемпоралната ямка, състоянието на стените на максиларната пауза, клетките на етмоидалния лабиринт и да се определи структурата на патологичната формация.