7. Подготовка за пътуване
На следващата сутрин Знайка събуди приятелите си рано. Всички се събудиха и се приготвиха за път. Винтик и Шпунтик облякоха кожените си якета. Хънтър Пулка обу любимите си кожени ботуши. Върховете на тези ботуши бяха над коленете и се закопчаваха отгоре с катарами. Тези ботуши бяха много удобни за пътуване. Торопижка облече костюма си с цип. Тази носия трябва да бъде разказана подробно. Хъри, който винаги бързаше и не обичаше да губи време, измисли специален костюм за себе си, в който нямаше нито едно копче. Известно е, че при обличане и събличане повечето време се отделя за закопчаване и разкопчаване на копчета. В костюма на Торопижка нямаше отделни ризи и панталони: те бяха свързани в едно цяло като гащеризони. Този гащеризон се закопчаваше отгоре с едно копче, което беше на гърба на главата. Струваше си да разкопчаете това копче и целият костюм по някакъв неразбираем начин падна от раменете и падна със светкавична скорост до краката.
Пълничката поничка облече най-добрия си костюм. В костюмите Донат цени най-вече джобовете. Колкото повече джобове имаше, толкова по-добър беше костюмът. Най-добрият му костюм се състоеше от седемнадесет джоба. Якето се състоеше от десет джоба: два джоба на гърдите, два наклонени джоба на корема, два джоба отстрани, три вътрешни джоба и един таен джоб на гърба. Панталона имаше два джоба отпред, два джоба отзад, два джоба отстрани и един джоб отдолу, на коляното. В обикновения живот такива костюми със седемнадесет джоба с джоб на коляното могат да бъдат намерени само при оператори.
Сиропчик, облечен в кариран костюм. Винаги носеше карирани костюми. И панталоните му бяха карирани, и сакото му беше карирано, и шапката му беше карирана. Когато го виждаха отдалече, шортите винаги казваха: „Виж, виж, ето гоШахматна дъска“. Авоска се издокара със ски костюм, който смяташе за много удобен за пътуване. Той облече раирано трико, раиран клин и уви раиран шал около врата си. В този костюм той беше целият раиран и отдалече изглеждаше, че изобщо не е Скай, а обикновен раиран матрак. Общо взето всеки беше облечен с каквото може, само Объркването, което имаше навика да хвърля нещата си където и да е, не можа да намери сакото си. Забучил някъде и каскета си и колкото и да търсил, никъде не го намерил. Накрая намери зимната си шапка с уши под леглото.
Художникът Тубик решава да рисува всичко, което види по време на пътуванията си. Той взе своите бои и четка и ги сложи в кошницата на балона преди време. Гусля реши да вземе със себе си флейта. Д-р Пилюлкин взе аптечката и също я сложи в кошницата, под пейката. Това беше много разумно, тъй като по време на пътуването някой можеше да се разболее.
Още нямаше шест часа сутринта, а почти целият град вече се беше събрал наоколо. Много ниски мъже, които искаха да видят полета, седяха по оградите, по балконите, по покривите на къщите.
Торопижка пръв влезе в кошницата и избра най-удобното място за себе си. Незнайно го последва.
„Вижте – извикаха насъбралите се наоколо зрители, – те вече започват да сядат!“
- Защо влезе в кошницата? - каза Знайка. - Махай се, още е рано.
- Защо рано? Вече можеш да летиш, отговори Незнайко.
- Много разбираш! Балонът първо трябва да се напълни с топъл въздух.
Защо горещ въздух? — попита Торопижка.
Защото топлият въздух е по-лек от студения и винаги се издига. Когато напълним балона с топъл въздух, топлият въздух се издига и влачи балона нагоре“, обясни Знайка. - О, толкова повечетрябва топъл въздух! Незнайно провлачи и заедно с Торопижка излязоха от кошницата.
"Вижте", извика някой на покрива на съседна къща, "изпълзяват обратно!" Мислехме за летене.
„Разбира се, че промениха решението си“, отговориха от другия покрив. „Възможно ли е да летиш с такъв балон!“ Те просто заблуждават обществото.
В това време Знайка нареди на ниските мъже да напълнят няколко торби с пясък и да ги сложат в кошница. Веднага Toropyzhka, Silent, Avoska и други деца започнаха да изсипват пясък в торби и да ги поставят в кошница.
- Какво правят? – питаха се с недоумение зрителите.
По някаква причина сложиха чували с пясък в коша.
— Ей, защо ти трябват чували с пясък? — извика Топик, който седеше на оградата.
„Но ние ще станем и ще ги хвърлим на главите ви отгоре“, отговори Незнайко.
Разбира се, самият Непознат не знаеше за какво са чантите. Просто си го е измислил така.
- Ставай пръв! — изкрещя Темата.