ще намерите руните и ще разберете знаците, най-силните знаци, най-силните знаци, Хрофт ги оцвети, и боговете създадоха и Один ги издълба, (Реч на Всевишния, 142)
Можете ли да режете? Можете ли да познаете? Можете ли да рисувате? Можете ли да задавате въпроси? Можете ли да се молите и да приготвяте жертви? Можете ли да разпространявате? Можеш ли да убиеш? (Реч на високия, 144)
Тези осем реда правилно се считат от всички - както "академични", така и "езотерични" - рунолози като списък от сакрализирани умения, необходими на майстора на руните, eril. Наистина, някои от горните са съвсем очевидни. — Можеш ли да режеш? - разбира се, магьосникът или свещеникът говори тук за способността да издълбава руни. „Можеш ли да оцветиш?“ - тук става дума за известното от много примери ритуално оцветяване на руни с кръв. Въпреки това почти всичко останало остава неясно. Освен това преводът на А. Корсун, с всичките си несъмнени поетически достойнства, си остава именно поетичен превод, който не може да бъде буквален. Но тук, при липса на контекст - всяко "умение", необходимо за ерила, се характеризира само с един глагол - тук е необходима максимална яснота ... Междувременно би било изключително интересно да разберем точно за какви осем умения на майстора на руните ни разказва този едически текст: в края на краищата това би ни позволило да разберем какво са били обучени бъдещите майстори на руни и следователно - да разберем какво точно представлява работата на ерила и са били компоненти на ритуала s на руническото изкуство ... И така, отправната точка е оригиналният текст на оригиналния език - старонорвежки:
Veistu hve rista skal? Veistu hvé ráða skal? Veistu hve fáa skal? Veistu hve freista skal? Veistu hvé biðja skal? Veistu hve blota skal? Veistu hve senda skal? Veistu hve soa skal?
Можете ли да режете? - значението на глагола в първия ред е извън съмнение, както и фактът, че глаголът "режа" се отнася за руни. А самият глагол е доста древен (скандинавският rísta и славянският cut са „потомци“ на един северноевропейски корен); и във фразата "издълбани руни" се намира върху древни рунически камъни. Какво точно означава този ред е друг въпрос. Очевидно не говорим за умението да издълбавате дърво или камък (дори да говорим за издълбаване на рунически знаци). Може да се предположи, че сакрализираната способност за „сечене на руни“ предполага: • познаване на руните, техните фонетични и символни съответствия; • владеене на основните принципи на руническото писане; • способността - поне - да се правят най-простите заклинателни рунически комбинации от руни.
Но тук от езикова гледна точка няма нито едно несъответствие. В пълно съответствие с превода на Корсун: „Можете ли да оцветите?“ Няма проблеми от историческа гледна точка: наистина знаем, че издълбаните руни - както върху подвижни предмети, така и върху рунически камъни - често са били оцветявани, в някои случаи с кръв, в други (върху части от камъните) със специални багрила. Но тук има една тънкост, фундаментална от гледна точка на руната Art. Издълбайте руни и оцветете руни - поставени в две различни линии; това са две различни умения на eril. И два независими елемента от руническия ритуал. Можем да видим, че това е така, просто като погледнем древните текстове. Така например знаем за три примера за използване на руническа магия от Егил Скалагримсон и само в един отВ тези три случая той оцветява издълбаните руни със собствената си кръв.
Дефиницията на четвъртия от „Осемте навика“ е може би най-трудна за тълкуване. Нека започнем с факта, че езиково преводът на Корсун на "Знаеш ли как да питаш?" има доста косвено отношение към OE. глаголът freista. Нека се обърнем към други преводи на Еда. Съществуващите датски преводи са най-разнообразни. Датчаните използват глаголите søge "търся", prøve "опитвам" и дори måle "измервам", "определям", за да обозначат това умение. В преводи на норвежки - възможно най-близо (без да броим исландския) до езика на Еда - ще открием глагола freiste "да търся", очевидно свързан с този, използван в "Речта на Всевишния", и - паралелно с датчаните, но с малко по-различно значение - глагола prøve "да съдя [нещо]", "да изпитвам". Има, разбира се, може би повече английски преводи на Еда от всички останали взети заедно, но почти всички от тях (Торп, Брей, Одън и Тейлър и т.н.) използват глагола за доказване - с изключение, както винаги, Белоус. Bellows предлага trial - в "официалния" английски изобщо няма такъв глагол, но смисълът е ясен. Преводът на Bellows ме подтикна към вероятно решение на този пъзел. Факт е, че в английския език има стабилен израз trial the true, който има недвусмислен български еквивалент - „изтезавам истината“. „Търсете“, „тествайте“, „[правете] преценка“, „определяйте“ - всички тези нюанси на древната фрейста се сливат в контекста на руническото изкуство в обозначението на руническата мантия. И така, Четвъртото умение е способността да се търси истината с помощта на руни, т.е. използвайте рунически партиди (както ни описва например Тацит), тълкувайте руните и разбирайте техните съвети.
„Знаете как да се молите. » В този случай глаголът, използван в Еда, е запазен във всички скандинавски езици до днес: шведски. беджа, дат. беда и др. Наистина може да се преведе като "моля се" и именно тези глаголи скандинавците използват в своите преводи на "Речта на Всевишния". В скандинавските езици обаче тези глаголи запазват редица конотации, които просто изчезват, когато се използва българският им аналог. Освен това рус. молим се е настанило толкова здраво в ежедневието ни, че забравяме, че този глагол тук е във възвратна форма – т.е. затворен в себе си (сравнете плуване - „къпете се“, играйте - „играйте със себе си“ и т.н.). Това има много определено и дълбоко значение в популярната православна култура, но няма нищо общо с тази строфа на Старшата Еда. Само поради тези две причини - други семантични нюанси и рефлексивна форма - преводът на Корсун („моля“) е неподходящ за нас. Семантичните нюанси, присъщи на other-isl. глаголът biðja, може да бъде удобно илюстриран, като се разгледат съществуващите английски преводи на Еда. Само в един (!) от тях - в превода на Торп - е използван глаголът to pray, който наистина трябва да се превежда на български като "моля се". Bellows и Bray използват to ask „да попитам“, „да попитам“ в своите преводи. И накрая, Оден и Тейлър предлагат да предизвикат - "обаждане". Може би тези два аспекта са основните аспекти на петото умение на майстора на руни - способността да призоваваш боговете и да ги молиш за точно това, което трябва.
Честит ден! И вие, синове на деня! А ти, нощ със сестра ти! Погледни ни с доброжелателни очи, дай ни победа!
Здравейте, асове! И асини, бъди прославен! И земята е плодородна! Реч и разум и изцелителни ръце дарете ни!
(Реч на Сигрдрива, 3-4)
Значението на тази дума в скандинавските езици не се е променило от времето на писане на Еда. Корсун: "... и пригответе жертви." Тук, твърде много - само няколко объркващи "готвач". В съвременния, например, норвежки и датски, това звучи като blote, "дарение". Шестото умение е способността да се извършва жертвоприношение по време на рунически ритуал.
В превода на Корсун последното Умение се характеризира с въпроса "Можеш ли да колиш?" Междувременно староскандинавски. глаголът sóa, който наистина обозначава действието, свързано с унищожаването, прахосването на нещо, изобщо няма оцветяването на жертвоприношение. Скандинавските преводи на Еда използват глаголите slette "унищожавам" и stoppe "спирам" в този ред от Орациите на Върховния; на датски - øde "пропилявам", "разходвам" и slette - "премахвам"; на английски, като правило, - да харчат. Какво може да бъде унищожено/спряно, ако говорим за изкуството да се използват руни? Очевидно е, че - както в повечето други редове ("изрязване", "цвят") - тук говорим за руни: за унищожаване на ненужно или неправилно изрязано руническо заклинание и по този начин спиране на руните. Пример за използване на осмия навик се подсказва в пасажа от сагата на Егил, където той лекува болна жена. „Тогава Егил говори с болната жена, след което я помоли да я вдигне от пейката и да я облече с чисти дрехи. След това претърси мястото, където тя лежеше, и намери там китова кост, върху която бяха издълбани руни. Егил ги прочете, изстърга ги и ги хвърли в огъня."
И така, осемте умения на ерил, използвани в ритуалите на руническото изкуство:
1. Изрежете руни (включително - за създаване на рунически формули)
2. Четете руни (и тълкувайте формули на други хора)
3. Цветни руни
4. "Изтезавайте истината" сруни
5. Призовавайте боговете и се обръщайте към тях
6. Правете жертви
7. „Изпратете“ магията на издълбаните руни през далечината
8. Унищожете руни и спрете рунически магии
|