83. Какви са каноните на индукцията?
Индуктивни методи за установяване на причинно-следствени връзки-това са канонични индукции(правила на Бейкън-Мил за индуктивно изследване). а)Метод на едно подобие:ако наблюдаваните случаи на явление имат само едно общо обстоятелство, тогава очевидно (вероятно) то е причината за това явление:
С други думи, ако предходните обстоятелстваABCпричиняват явлениетоabc, а обстоятелстватаADEпричиняват явлениетоade,, тогава се прави заключението, чеAе причината заa(или че явлениятаAиaса причинно свързани).
Прилагането на метода на подобието в реално изследване среща сериозни пречки, първо, защото в много случаи не е лесно да се отделят различни явления едно от друго. Второ, основната причина трябва първо да бъде отгатната или предположена, преди да се търси сред различни фактори. Трето, много често причината не се свежда до един общ фактор, а зависи от други причини и условия. Следователно, за да се приложи методът на подобието, е необходимо да има вече дефинирана хипотеза за възможната причина за явлението, да се изследват много различни явления, в които възниква съществуващото действие (последствие), за да се увеличи степента на потвърждение на изложената хипотеза и т.н.
b)Методът на единичната разлика:ако случаите, в които се случва или не възниква явлението, се различават само по едно предишно обстоятелство, а всички други обстоятелства са идентични, тогава това едно обстоятелство е причината за това явление:
С други думи, ако предшестващите обстоятелстваABCпричиняват явлениетоabc,и обстоятелстватаBC(феноменътAсе елиминира по време на експеримента) причиняват явлениетоbc,, тогава се заключава, чеAе причината заa.такова заключение е изчезването наaпри елиминиране наA.
в)Комбиниран метод на сходство и разлика- формира се като потвърждение на резултата, получен чрез метода на единичното сходство чрез прилагане към него на метода на единичната разлика: това е комбинация от първите два метода.
г)Методът на съпътстващите промени:ако промяна в едно обстоятелство винаги предизвиква промяна в друго, тогава първото обстоятелство е причина за второто. В същото време останалите предишни явления остават непроменени.
С други думи, ако когато предходното явлениеAсе промени, наблюдаваното явлениеa,също се промени, докато другите предишни явления останат непроменени, тогава можем да заключим, чеAе причината за a.
д)Метод на остатъка:ако е известно, че причината за изследваното явление не са обстоятелствата, необходими за него, с изключение на едно, тогава това едно обстоятелство вероятно е причината за това явление. Нека изследваното сложно явлениеKсе раздели наa,b,c,d.В същото време е известно, че то се предхожда от обстоятелстваA,B,C, къдетоAе причината заa, Bе причината заb,Cе причината заc.СледователноDе причинатаd—за остатъка от изследваното явлениеK.Предполага се, чеDтрябва да съществува сред предходните обстоятелства. Остатъчният метод се основава на анализа на комплексни (съставни) причини. Ако знаем, че такова явление зависи от съставна причинаC, части от която са причинитеC1иC2, тогава ако причинатаCпричинява действиетоE,, можем да предположим, че акоC1причинява действиетоE1,тогава оставащата причинаC2трябва да извикадействиеE2. С други думи, останалата причина може да бъде намерена чрез "изваждане" от съставната причина. Използвайки метода на остатъците, френският астроном Льо Верие предсказа съществуването на планетата Нептун, която скоро беше открита от немския астроном Хале.
Разгледаните методи за установяване на причинно-следствени връзки най-често се използват не изолирано, а във взаимовръзка, като се допълват взаимно. В този случай не трябва да се прави грешката: „след това поради това“.