а, вярно
Урок № 1. Вещни права.
1. Понятието вещно право, неговите разновидности. Вещно право като вид право на собственост.
2. Вещи: понятие и класификация. Форми на фактическо владение на вещи: владение и държане.
3. Придобиване и прекратяване на собственост. Защита на собствеността.
5. Видове права на собственост в римското частно право.
6. Придобиване и загуба на собственост.
7. Защита на правата на собственост.
8. Ограничаване на правата на собственост: права върху чужди вещи. Облекчения: понятие, видове, ред на защита.
9. Емфитевзис и суперфиция като разновидности на права върху чужди вещи.
10. Заложно право: понятие, обща характеристика, форми.
Урок № 2. Закон за задълженията.
1. Облигационното право като вид вещно право.
2. Общото учение за задълженията: концепцията, основата за възникване и видовете задължения, начините за обезпечаване на задълженията.
3. Общо учение за договора: понятие, условие за действителност, видове.
4. Характеристика на словесните и буквалните договори.
5.Характеристика на реалните договори.
6.Характеристика на консенсуалните договори.
Урок номер 3. Наследствено право.
1. Основни понятия на наследственото право. Универсално и сингулярно правоприемство при наследяване.
2. Откриване и приемане на наследството. Правни последици от неприемане на наследство. Лъжливо и изкупено наследство.
3. Наследяване по закон в ранния период, в класическото право и следкласическото право.
4.Наследяване по завещание. Понятието завещание, еволюция на формата. Съдържание.
5. Действителност и нищожност на завещанията.
6. Ограничаване на свободата на завещателните разпореждания. Задължително наследяване.Завещателни откази от право на наследяване.
7. Защита на правата на наследниците от нарушения от трети лица.
Урок номер 1. Вещни права.
1. Понятието вещно право, неговите разновидности. Вещно право като вид право на собственост.
Всички вещни права в римското право се делят навещнииоблигационни(лични).
Правото на собственост е право, което предоставя на неговия носител възможност да влияе пряко върху нещо, с други думи, предметът (обектът) на такова право е нещо. Вещното право е абсолютно (ползва се с абсолютна закрила), тоест защитава се по съдебен ред срещу всеки нарушител на правото, независимо кой се оказва той
Видове права на собственост
Класификацията на правата на собственост на вещни и облигационни права не се споменава от самите римски юристи. В същото време те разграничаватвещни искове(actiones in rem, произтичащи от вещни права) илични искове(actiones in personam, произтичащи от облигационни права).
Правата на собственост включватправото на собственостиправата върху вещи на други хора.
Римляните са класифицирали нещата според различни основи. Разделянето на нещата наманципирани(res mancipi) и нееманципирани(res mancipi) е най-древното за римското право, то все още е известно в законите на XII таблици, в императорския период губи предишния си смисъл. Манципираните в републиканския период включваха най-ценните в земеделието неща (италиански земи, впрегатни животни, роби, земеделски сечива, поземлени сервитути).
Съответно всички останали неща принадлежаха на неманципираните.
Нещата в зависимост от оборота им
•вещи в граждански оборот;
•иззети неща от цивилниоборот.
Нещателесни и безплътни, движими и неподвижни.Телесните неща имат физическа природа и са достъпни за възприятие от човешките сетива. Безплътните вещи имат правна природа. Това са преди всичко различни видове права, които действат като обекти на правото (сервитути и права на вземане). Разделението на вещите надвижими(res mobiles) инедвижими(res immobiles), всъщност е изместило делението на манципируеми и неманципируеми. За недвижимите вещи беше установен специален ред за извършване на сделки (за да се влезе във владение на недвижим имот, беше необходимо, в действителния смисъл на думата, да се влезе във владение на придобитата вещ, например да се изследва закупеният парцел от най-високата му точка или да се обиколи целия).Индивидуално определени вещи и вещи, определени от родови характеристики, потребявани и неконсумируеми неща.
Индивидуално определени вещи (видове) имат признаци, установени в закона, с помощта на които могат да бъдат разграничени от всички останали неща. Индивидуално определените вещи са правно незаменими, тяхната смърт прекратява задължението по тяхно основание (тъй като всъщност не е имало с какво да се изпълни). Нещата, определени чрез родови атрибути (род), се дефинират чрез родов атрибут (например зърно, вино, масло) и се описват чрез число, тегло или мярка (например литри, килограми). Такива вещи са правно заменими, смъртта им не прекратява задължението по отношение на тях. Консумативните неща умират в резултат на един акт на използване на вещта (например храна), са "консумативи". Следователно консумативите не могат да се дават под наем. Неконсумативните неща могат да се използват няколко пъти със запазване на оригиналната субстанция (например земя). Нещаделими и неделими, прости и сложни.Част от делимотонещата не променят съдържанието си (например вино, чиято чаша има същото вещество като каната). Част от неделимо нещо няма качествата на цяло (например робът, ако бъде нарязан на парчета, явно няма да става за нищо). Простите неща нямат части (тоест те са неделими; например един и същ роб). Сложните неща са съставени от различни части, но самите части нямат същата стойност като цялото нещо взето заедно (например някакъв сложен механизъм).Подчинената вещ(принадлежността) служи на главното.
Публични (res publica), частни (res nullius) и обществени (res communia omnium) неща.
Публичните предмети могат да бъдат само за обществено или държавно ползване (например обществени пътища и амфитеатри). Обществено достъпните вещи (res communia omnium) по своето естество не могат да бъдат обект на право на собственост и други вещни права, да бъдат предмет на частноправни сделки (например течаща вода, въздух, слънчева светлина). Ничии (res nullius) се считаха за неща, които в момента не принадлежат на никого, но имат способността да бъдат присвоени чрез улавяне (например риба във вода, диви животни в дивата природа, гъби в гората).
Задълженото право се състои в правото на едно лице да изисква от едно или повече, но точно определени лица извършването на определено действие. Следователно едно или няколко конкретни лица могат да бъдат нарушители на облигационното право и само срещу тях субектът на правото може да води иск (actio in personam). В този смисъл закрилата на облигационното право е относителна.
Разграничението между вещни и облигационни права се извършва според обекта на правото: ако обект на правото е вещ, то това право е вещно; ако обект на правото е действието на друго лице, за да може субектът на правотосамо да се изисква извършването на уговореното действие (или въздържането от него) е право на задължение.
Правото на собственост като вид право на собственост.
Правото на собственост е правото да се действа пряко и независимо от нечия воля върху дадена вещ. Обектът на правото на собственост е вещ, а нейният собственик се ползва от абстрактна защита срещу всяко нарушаване на правата му на собственик. В римското право се разграничават следните видове вещни права:
1. Правото на собственост като основно вещно право е съвкупност от правомощия, които принадлежат на собственика по отношение на неговата вещ. Правото на собственост в древен Рим обединява четири правомощия: използване, способността да се извличат плодове от нещо; поръчка; защитна мощност.
2. Права върху чужди вещи. В този случай правото върху вещта принадлежи на друго лице, но собственикът запазва някои права върху тази вещ.
•Улеснения- правото да се използва чужда вещ по един или друг начин. Монтирани са по волята на собственика, по силата на закона, по давност, със съдебно решение.
•Емфитевзисе отчуждаемо, наследимо право на дългосрочно ползване на чужда земеделска земя.
•Суперфицияе отчуждаемо, наследимо право да се построи сграда върху чужда градска земя, както и правото да се ползва тази сграда.
Собственикът на земята притежаваше и собствеността върху сградата.
•Залогъте правото на ползване и разпореждане (при определени условия) с чужда вещ. Преторът има право да се разпорежда със заложената вещ, ако длъжникът не изпълни задължението си.