Абитуриенти-RF История на английския език (Учебник по немска филология Въведение за
(за самостоятелно писане на дипломна работа, курсова работа, есе)
Предлагаме ви материали, подбрани и структурирани така, че да ги използвате за самостоятелна работа на студентите
Ние ще се свържем с вас възможно най-скоро.
История на английския език (Въведение в немската филология: Учебник за филологически факултети. / Арсеньева М. Г., Балашова С. П., Берков В. П., Соловьова Л. Н. - 5-то изд., Рев. и добавено. - М .: ГИС, 2006 - 320 с.)
Характеристики на граматичната структура
В средноанглийския период настъпват големи промени в морфологичната структура на английския език. Още в края на староанглийския период се наблюдават процеси на унификация в склонението на съществителните. Дефинират се два вида бази: индуциращи и неиндуциращи. Първите са по-често срещани, те влияят на други основи и им служат като модел в процеса на обединяване. Последните нямат такова влияние върху другите типове и сами преминават в по-разпространени групи в езика. В средноанглийския период процесът на унификация е интензивен, типът склонение на индуциращите староанглийски корени pa -a- се простира до огромното мнозинство от съществителните със силно склонение. Индуциращият тип слабо склонение в -p- подчинява няколко думи със съгласни корени.
С отслабването на староанглийските неударени гласни в окончанията, които характеризират определени видове склонения, класификацията на съществителните по корени също изчезва. Парадигмата на склонението на съществителните запазва окончанието -e, което изчезва от произношението в края на средноанглийския период, и -s/-es, окончанието на всички множествено число и родителен падеж на единствено число. В южните диалектипо-често срещан, отколкото в други диалекти, беше типът склонение'на -p-. Въпреки това, в бъдеще окончанието -s е одобрено в езика като индикатор за множествено число на съществителните и родителния случай, докато образуването на множествено число с помощта на окончанието -п се запазва само в отделни думи. Действието на обединяване се отнася и за съществителните с коренни стъбла: техният брой намалява, повече от половината отива в стандартния тип; няколко думи се запазват в умлаут множествено число: man - men, fot - fet, mous - mis и др.
Малка група се състои от думи, които образуват множествено число с окончание -en: ox - oxen 'бик - бикове', eye - euen 'око - очи', brother - brethren 'брат - братя', doghtor - doghtren 'дъщеря - дъщери', child - children 'дете - деца'; елементът r при децата се връща към индоевропейския суфикс -es, тук r е резултат от ротацизма.
В системата на прилагателните намаляването на окончанията доведе до още по-голяма унификация на формите в сравнение със съществителните. Падежните окончания се губят, в множествено число се приема окончанието -е. През целия 14 век наред със силното се запазва слабо склонение с окончание -е както в единствено, така и в множествено число. До 15-ти век, когато крайното неударено -е вече не се произнася, прилагателното се превръща в несклоняема част на речта.
Системата от лични местоимения запазва повечето от формите, които съществуват в староанглийския. През 12-13в. двойствените форми изчезнаха. Някои съкращения са възникнали в падежната система. Родителният падеж изчезва като форма на личните местоимения, а притежателните местоимения стават самостоятелна категория. Дателният и винителен падеж на личните местоимения са загубили разликата между формите си.
Така в парадигмата на личното местоименно склонение остават два падежа – именителен и обектен. Важно е да се отбележи появата на нови местоимения от 3-та буква. мн. ч. те, тях и притежателния им, които са проникнали в английския език от скандинавските диалекти.
Показателните местоимения се появяват в началото на средноанглийския период в две функции, а именно като местоимения, във функцията на които те все още запазват падежни окончания за известно време (в южните диалекти почти до 14 век), и като определителен член, който губи както падежните окончания, така и разграничението между единствено и множествено число и се превръща в независима (функционална) част на речта. Показателните местоимения до края на средноанглийския период са представени във формите that - tho/those и thet - thes/this.
Заедно с дизайна на определителния член се развива и неопределеният член от староанглийското число an 'one'. Неударената позиция на члена пред съществителните доведе до намаляване на неговия фонетичен състав: да. ан>ок. an, a > на. an, a [an, a]. Цифрата е претърпяла и други промени. Произношението и изписването на двете думи стана различно (a, an и one).
В глаголната система са активни общите тенденции от този период - унифициране на различни видове и опростяване на парадигмите на спрежението.
Отслабването на окончанията и преходът на неударените гласни към неутралното -e [a] доведе до появата на редица омонимни глаголни форми. Староанглийските окончания за инфинитив -an, минало множествено число -on, подлог за множествено число -en и причастие II на силни глаголи -en са еднакви в средноанглийския в неударения -en [ep]. Това доведе до неяснота в разграничаването на глаголните форми, отслаби функционалното значение на окончанията и допринесе за ускоряването на тяхното намаляване.До края на средноанглийския период инфинитивът губи окончанието -en; се оказа по-стабилен в причастие II на силни глаголи. Формите за множествено число за минало време също запазват окончанието -en до края на средноанглийския период.
Личните окончания на глаголите в средноанглийския също са частично унифицирани, но все още са доста различни, благодарение на запазването на крайните съгласни. Средноанглийският период се характеризира с различия в окончанията на личните форми в различните диалекти.
Комбинации от лични форми на глагола len 'to be' с причастие I вече се срещат в късния средноанглийски период, въпреки че е трудно да се определи от малкото примери дали тези комбинации предават непрекъснат аспект. Очевидно продължаващата форма на глаголите (Continuous) е още в начален стадий.
Паметниците от средноанглийския период разкриват значителен брой случаи на използване на перфектни времена. Вече в староанглийски имаше комбинации от глаголите habban и loon с причастие II. Глаголът habban е използван в конструкцията с пряко допълнение и причастие II на преходния глагол (he haefd f)a boc sewriten 'той написа тази книга'); Loop - с причастие II на непреходни глаголи (he waes acumen 'той дойде'). И двете конструкции предадоха стойността на състоянието в резултат на предишното действие. В средноанглийския период глаголът haven започва да се използва с непреходни глаголи заедно с глагола ben, като по този начин ограничава употребата на последния. В същото време лексикалното значение на глагола haven в съчетания с причастие II отслабва, съчетанието от глаголи се граматикализира и включва в парадигмата на глаголното спрежение като аналитична форма на относителното глаголно време, което обаче се запазва до голяма степен - до съвременния езиковзаявява - специфичната стойност на съвършенството и отчасти ефективността на действието.
От комбинациите на глаголите wurthen (да. weor>an) и been възникват менталните форми на страдателния залог. В староанглийския Shachen пасивът се предава чрез комбинацията от глаголите weorpan и beon/wesan с причастие II на преходните глаголи. Тази комбинация pystunalo като съставно номинално сказуемо. В средноанглийския език свързващите глаголи стават спомагателни глаголи на аналитичния пасив; глаголът wurthen излиза от употреба до края на средноанглийския период и само глаголът feen na се появява във функцията на спомагателния страдателен глагол. бъда.
Промените в морфологичната структура, настъпили през средноанглийския период, оказаха значително влияние върху синтаксиса на изречението. В староанглийското изречение такива форми на синтактични връзки като контрол на падежи и съгласие играят важна роля. Наред с падежното вербално и номинално управление, подобни функции се отбелязват и в предлога - той вече не просто изяснява значението на случая, но и го контролира. В средноанглийския период, във връзка с уеднаквяването и намаляването на окончанията, редът на думите в изречението става по-фиксиран, тъй като оцелелите окончания не винаги могат да предават падежни форми и следователно синтактични връзки, както беше преди. Предложният контрол функционира много по-широко, предлозите стават важно средство за изразяване на синтактични отношения, които преди това са били формирани главно с помощта на флексии.
По-прецизен дизайн се дава на сложно изречение. В староанглийския са широко разпространени както сложни, така и сложни изречения с различни видове подчинение. Въпреки това, връзките между различни предикативни единици в съставасложните изречения не винаги са били ясно изразени, подчинението и съставът не са били ясно разграничени. В средноанглийския период съставът на граматичните средства за комуникация между части от сложни и сложни изречения се обогатява с логически диференцирани връзки, много от които се развиват от староанглийски наречия и местоимения.
Поръчайте работа
внимание! Членове на групата VKontakte "Завършили" при поръчка на всяка работа 15% отстъпка