Абстрактен метеоминимум
Метеорологичен минимум (метеорологичен минимум)в авиацията - минималните стойности на височината на долната граница на облаците и хоризонталната видимост, при които са възможни излитания, кацания и полети по маршрута.
Метеорологичният минимум се определя отделно за летището, за типа самолет и за пилотите.
За едно летище метеорологичният минимум може да бъде зададен отделно за различни писти и за различни модели на кацане.
За летището и за типа въздухоплавателно средство могат да се задават едновременно различни метеорологични минимуми в зависимост от изправността или неизправността на използваните системи за подпомагане на полета (комуникационно и осветително оборудване, радиомаяци, навигационни устройства и др.)
За пилот метеорологичният минимум се определя отделно за всеки тип въздухоплавателно средство, на което има право да лети. В допълнение, метеорологичният минимум на пилота може да бъде зададен отделно за полети като ръководител на екипажа и за полети като втори пилот.
При вземане на решение за излитане, за полет по маршрута, за разрешаване на подход от ръководител на полети и в други случаи всички горепосочени минимуми трябва да бъдат изпълнени едновременно.
В българските нормативни документи метеорологичният минимум се обозначава като "височина в метри х видимост в метри". За пилота може допълнително да се посочи „излитане…” - минималната хоризонтална видимост (в метри), при която пилотът има право да излита. Например, ако в сертификата на пилота пише „Приет за полет от командира на самолет Ту-154 при метеорологичен минимум 80x1000 излитане 400“, това означава, че пилотът, когато управлява въздухоплавателно средство от съответния тип, има право да каца на височина на границата на базовата облачност 80 m и видимост на пистата 1000 m, ако минималнаталетището (и въздухоплавателното средство) не е по-лошо от посочените параметри и освен това е разрешено да се излита от летището, ако видимостта на пистата е най-малко 400 метра.
2. Метеорологични минимуми за неточен подход
В допълнение към подхода по прибори може да се изпълнява и неточен подход; метеорологичните минимуми (летище, самолет, пилот) са по-високи. Такива минимуми се изчисляват по специални методи в зависимост от степента на оборудване на летището и въздухоплавателното средство с радионавигационно оборудване, наличието на изкуствени (телевизионни кули, мачти, високи сгради и др.) И естествени (надморски) препятствия в близост до летището, скоростта на кацане на самолета.
Стойностите на такива минимуми за кацане са посочени в аеронавигационните публикации за всяко конкретно летище и конкретен клас въздухоплавателно средство. Типичните стойности са:
- неточен подход за кацане чрез локализиране на радиостанции (NSO) - видимост 1500-2000 m, височина на облачната основа 110-130 m;
- визуален подход за кацане за самолети клас 4 (Ан-2 и други подобни) и вертолети от всички типове - видимост 2000 - 3000 m, височина на основата на облаците 150-300 m;
- визуален подход за кацане за самолети клас 1, 2, 3 (Ан-24 и по-тежки) - видимост 5000 m, височина на облаците 600 m.