Абстрактен средновековен епос
Епос(старогръцки ἔπος - „дума“, „разказ“) е героичен разказ за миналото, съдържащ цялостна картина на народния живот и представляващ в хармонично единство своеобразен епичен свят и герои-герои. [1] .
1. Произход
Възникването на епоса има стадиален характер, но поради исторически обстоятелства. Някои учени изразяват гледна точка, че героичният епос не произхожда от култури като китайската [2] и еврейската [3] .
Възникването на епоса обикновено се съпровожда от добавянето на панегирици и оплаквания, близки до героичния мироглед. Увековечените в тях велики дела често се оказват материалът, който героичните поети използват като основа на своя разказ. Панегириците и плачовете по правило са съставени в същия стил и метър като героичния епос: в българската и тюркската литература и двата вида имат почти еднакъв начин на изразяване и лексикален състав. Плачовете и панегириците са запазени в състава на епическите поеми като украса.
2.1. Правдивост
Епосът претендира не само за обективност, но и за достоверност на своя разказ, като твърденията му по правило се приемат от слушателите. В своя Пролог към „Кръгът на Земята“ Снори Стурлусон обяснява, че сред източниците му са „древни стихотворения и песни, които се пеят на хората за забавление“, и добавя: „Въпреки че ние самите не знаем дали тези истории са верни, знаем със сигурност, че мъдрите хора от древността са ги смятали за истина“.
2.2. Формули
Използването на формули е в основата на устната импровизирана поезия, без която тя не може да съществува. Формулата е комбинация от думи, която се използва (с малка или никаква промяна), когато възникне подходяща ситуация. Формулата може да бъде кратка (от дведуми) или дълги (до десет реда).
3. Средновековен епос
Средновековният епосе героична народна приказка, създадена от скитащи певци или хора през Средновековието. Епосът е предназначен да се пее, придружен от арфа или виола (малка цигулка).
Най-добре запазените френски епоси – около 100 поеми. Най-известната от тях, Песента на Роланд, е записана във Франция в началото на 12 век. Разказва за героичната смърт на отряда на граф Роланд по време на отстъплението на Карл Велики от Испания и за отмъщението на краля на франките за смъртта на неговия племенник. Завоеванието в Испания е изобразено в поемата като религиозна война на християни срещу мюсюлмани. Роланд е надарен с всички черти на безупречен рицар: той е справедлив, обичан от всички, щедър и безумно смел, извършва необикновени подвизи и умира, за да не наруши клетвата за вярност към своя господар.
Това стихотворение отразява любовта на хората към "сладка Франция", омразата към враговете и пълното подчинение на своя господар. Стихотворението осъжда онези феодали, които предават родината си.
Немският епос "Nibelungenlied" отразява събитията и митовете от времето на Великото преселение на народите. Тази поема е записана около 1200 г. В него героите извършват героични дела не за да защитят родината си от нашественици, а в името на лични, семейни или племенни интереси. Но животът на германския народ в мирно и военно време също е отразен в поемата. Пищни празници при феодалите, празници и турнири се редуват с войни и битки, в които се проявява военната мощ, смелостта и силата на рицарите.
За съжаление след Средновековието хората престават да харесват епосите заради тяхната дължина. Но наистина красивите епоси все още живеят и се запомнят в паметта на хората.