Абстрактна Софийска катедрала в Киев
Координати: 50°27′10″ с. ш. 30°30′52″ и.д / 50.452778° с.ш ш. 30.514444° и. д д. (G) (O) 50.452778 , 30.514444
Катедралата "Света София"(Софийска катедрала) е построена през 11 век в центъра на Киев по заповед на Ярослав Мъдри. В началото на 17-18 век тя е външно преустроена в украински бароков стил. Вътре в катедралата са запазени много древни фрески и мозайки, включително известната мозайкаДева Мария от Оранта.
Софийската катедрала стана първият архитектурен паметник в Украйна, включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.
Митрополитският дом принадлежи към ансамбъла на катедралата "Св. София".
Различни хроники (всички те са създадени по-късно от построяването на катедралата) наричат датата на полагането на катедралата през 1017 или 1037 година. Като се има предвид политическата ситуация в Русия, втората дата се счита за по-близка до истината. Напоследък е широко разпространена версията за полагането на катедралата от Владимир Святославич през 1011 г., която няма строги научни основания [2] .
През 1240 г. Софийската катедрала е разграбена и разрушена от войниците на Бату, през 1385-90 г. Митрополит Киприян го пресъздава от руините, след което е занемарен повече от три века и половина, въпреки че продължава да действа. През 1596 г. катедралата преминава към Украинската гръкокатолическа (униатска) църква, през 1630-те години е отнета от нея от Киевския митрополит Петър (Могила), който възстановява катедралата и основава манастир под нея. Работата по обновяването на храма продължава до 1740 г., когато той най-накрая придобива сегашния си вид.
Камбанарията на катедралата Света София е построена по заповед на хетман Мазепа. До днес е запазена камбана, също излята по негова поръчка, която се намира на втория етаж на камбанарията и се нарича "Мазепа".
INПрез 1934 г. архитектурният комплекс, който освен катедралата "Света София" включва камбанария, митрополитски дом, бурса, трапезария, южна входна кула, западна порта, братска сграда, килии и консистория, е обявен за държавен архитектурно-исторически резерват "Софийски музей".
Включен в списъка на световното наследство през 1990 г.
2. Архитектурни особености
Първоначално катедралата "Света София" е била петкорабна кръстокуполна църква с 13 купола. От три страни тя беше заобиколена от двуетажна галерия, а отвън с още по-широка едноетажна. Централният кораб и трансептът са много по-широки от страничните кораби, образувайки ясен кръст във вътрешността на катедралата. Кръстовидната композиция се виждаше и извън храма. Корабите на катедралата завършваха на изток с пет олтарни апсиди. Катедралата имала пирамидална композиция. Цилиндричните сводове, покриващи нейния централен и напречен кораб, се издигаха стъпаловидно към центъра на сградата. Централният купол беше заобиколен от четири по-малки купола, а останалите осем купола с още по-малък размер бяха разположени в ъглите на катедралата. Барабаните на куполите и апсидите са с фасетирана форма. В допълнение към прозорците, свободните участъци на стените са украсени с ниши и шпатули, разчленяващи повърхността на стените в съответствие с местоположението на вътрешните носещи колони.
Катедралата е построена във византийска техника от редуващи се редове камък и цокли (широки, тънки тухли), отвън зидарията е покрита с хоросан земянка. За да можете да си представите оригиналния вид на катедралата, реставраторите оставят части от откритата древна зидария по фасадите. Дължината на катедралата без галериите е 29,5 м, ширината - 29,3; с галерии: 41.7 и 54.6. Височината до върха на главния купол е 28,6 m, размерът на централния куполен квадрат е 7,6 m.
Катедралата е построена от Константинополстроители, с участието на киевски майстори. Междувременно е невъзможно да се намерят преки аналози на катедралата "Света София" във византийската архитектура от онова време. Храмовете, които тогава се строят в империята, обикновено са по-малки, имат само 3 кораба и един купол. Предполага се, че на византийците е поставена задачата да създадат голям храм за тържествени церемонии, главният храм на Русия, която те решават, като увеличават броя на корабите и добавят куполни барабани, за да ги осветяват.
В същото време оригиналният архитектурен дизайн на катедралата имаше своя собствена символика. Централният висок купол на храма винаги е напомнял за Христос, Главата на Църквата, във византийската архитектура. Дванадесетте по-малки купола на катедралата са свързани с апостолите, а четири от тях с евангелистите, чрез които християнството се проповядва до всички краища на земята.
В резултат на реставрации и преустройства от 17-18 век катедралата значително промени външния си вид. Външните галерии са надградени, появяват се нови кораби, покрити с допълнителни куполи (сега има общо 19). Катедралата беше варосана. Древната полусферична форма на куполите е заменена от висока крушовидна форма, характерна за украинския барок. Оригиналната структура на катедралата сега се вижда най-добре от страната на олтара, където се разкриват и фрагменти от оригиналната украса на фасадите.
Интериорът на катедралата "Света София" е доминиран от добре осветено централно куполно пространство, което има формата на кръст. Източното му разклонение завършва с главната апсида, а страничните са отделени от страничните кораби с двустепенни триъгълни аркади. Западният клон на куполния кръст също завършваше с третата аркада от същия вид. Западната аркада не е запазена, тъй като е била демонтирана по време на ремонта на катедралата. Стълбовете на катедралата са кръстовидни в напречно сечение. Страничните кораби на катедралата и всичко останалозападната му част е заета от обширни хорове, свързани с втория етаж с галерия. Многобройните куполи на катедралата върху барабани, прорязани от прозорци, осигуряват добро осветление на хоровете. Хоровете на катедралата са били предназначени за княза, неговата свита и благородството. Тук князът слушаше богослужения и вероятно тук се провеждаха съдебни церемонии. Певниците се изкачвали по две спираловидни стълби, разположени в стълбищните кули, вградени в западната галерия на храма.
3. Интериор
Интериорът на катедралата е запазил голям брой стенописи и мозайки от 11 век, направени от най-добрите византийски майстори. Палитрата от мозайки има 177 нюанса. Стилът на мозайките съответства на византийското изкуство от първата половина на XI век, т. нар. аскетизъм.
Централният купол, неговият барабан, платна и обиколни арки, както и централната апсида и двата източни стълба, фланкирани от него, бяха украсени с мозайки. В зенита на купола е мозайка, изобразяваща Христос Вседържител (Пантократор), около Него четири архангела. От тях е оцеляла само една древна мозайка, останалите са завършени през 19 век от М. А. Врубел с маслени бои. Фигурите на апостолите са изобразени в барабана между прозорците (само една фигура на апостол Павел е оцеляла от 11 век), отдолу, върху платната на купола, са изобразени пишещите евангелисти. Сред тях от древни времена е оцеляла само фигурата на евангелист Марк. На обиколните арки има медальони с половинчати фигури на 40 севастиански мъченици.
Най-известната мозайка на катедралата - Богородица "Неразрушима стена" - се намира в конхата (сводеста част) на централната олтарна апсида. Под нея е Евхаристията – причастяването на апостолите от Христос, а още по-ниско са светиите – древните свети епископи, отците на Църквата.
Дева Мария от Оранта (Неразрушима стена). Мозайка в олтаракатедрала, 11 век