АДАПТАЦИЯТА КАТО МЯРКА ЗА ЗДРАВЕ - Индивидуално-психологични характеристики на адаптивността на жените към
Както показа анализът, повечето местни и чуждестранни изследователи [11, 29, 35] разглеждат способността на всяка жива система да се адаптира към условията на околната среда като мярка за индивидуално здраве. Изследователи на валеологична ориентация I.I. Брехман и А. Г. Щедрина [16] са на мнение за здравето като индивидуално качество, което се определя като способност за „поддържане на възрастова стабилност в условия на резки промени в количествените и качествени параметри на потока от сензорна, вербална и структурна информация“.
Според М. А. Гилински [22], ефективността на адаптацията на индивида към променящите се условия на околната среда се осигурява не само от възможностите на специфични системи на тялото, които носят тежестта на хомеостатичното регулиране, но и от способността на централните механизми да формират оптимална стратегия за реакция въз основа на натрупания опит. Качеството на адаптивния отговор зависи от активността на редица мозъчни системи, които изпълняват интегративни и регулаторни функции по пътя от стресор, който задейства адаптивния процес, до комплекс от реакции. Необходимите компоненти на физиологичните адаптации също са привикване и фиксиране на адаптивно умение. На привикването се дава ролята на основен начин за адаптиране на организма към околната среда. Съществува хипотеза за наличието на специална форма на вегетативна памет (С. Слоним, 1989).
Успехът на формирането на адаптивни умения в поведенчески модели до голяма степен се определя от емоционалността на представените стимули. Адаптацията като процес на приспособяване на живите организми към определени условия на съществуване или към променящите се условия на околната среда включва всички видове адаптивни дейности на организмите на клетъчно, органно, системно и организмово ниво.
Адаптацията, от гледна точка на S. Glossary (S. Glossary, 1987), се разбира като набор от промени, които намаляват физиологичния стрес, създаден от стресиращите компоненти на цялата среда.
Според F. Z. Meyerson [45] фенотипната адаптация е процес, в резултат на който организмът получава възможност да живее в условия, преди това несъвместими с живота, или да решава неразрешими преди това проблеми.
А. А. Илюченок (цитиран от [22]) идентифицира няколко важни аспекта на участието на емоциите в адаптацията. Емоцията може да компенсира липсата на специализиран отговор за постигане на цел. В същото време емоциите могат да форсират протичането не само на енергийни, но и на информационни процеси, ускорявайки процедурата за адекватна програма за действие. Емоциите също допринасят за запаметяването и използването на придобитата информация, образувайки "етикети" на приоритетни сигнали.
Накрая се споменава дезорганизиращата роля на емоциите, поради което могат да пострадат целесъобразните процеси. Всеки нов стимул с достатъчна интензивност води до появата на различни признаци на реакция на стрес. Промените в активността на катехоламини, стероиди и хормони от протеиново-пептидна природа по време на емоционален стрес засягат конкретно формирането на системно-структурна следа, която е в основата на адаптацията.