Академичен драматичен театър, Ставропол история на създаването, репертоар и рецензии
Театърът е мистерия, която всяко ново поколение почитатели на сценичното изкуство се опитват да разгадаят. Това е непозната земя, в която кипят страсти, рушат се крепости, раждат се звезди и умират илюзии.
Духовното и естетическото развитие на града е пряко свързано с живота на театъра, неговите традиции и устои. Ставропол не е изключение по този въпрос.
Културни традиции на Северен Кавказ
От древни времена Ставропол е истинска културна Мека. Пътят към Кавказ и по-нататък минава през този град. През 18 век тези райони са служили като място за изгнание за свободомислещи, хора с въображение, прогресивни мислители.
Декабристите Одоевски и Наришкин, заточени, но неразбити, дишаха степния въздух на региона.
Великият Пушкин и младият непокорен Лермонтов са посещавали града повече от веднъж.
Дипломатът, писател и композитор Грибоедов остана в Ставропол няколко дни.
Присъствието на такива видни личности не може да не повлияе на културното развитие на жителите на града. Затова толкова бързо възникна Драматичният театър. Ставропол става център на концентрация на изкуството.
Историята на театъра
Измина малко повече от половин век от основаването на Ставропол, когато беше направен първият опит за откриване на театър. За съжаление експериментът завърши с неуспех, тъй като в въплъщението бяха включени хора, които бяха далеч от изкуството.
След две години опитът беше успешен. Търговецът-филантроп Гониловски построява сградата на театъра от камък. Къщата е оцеляла и до днес, в нея се помещава Домът на офицерите.
От 1845 г. води своето отброяване първият български драматичен театър. Тази година Ставропол ще отпразнува с гордост и удоволствие 170-годишнината на своя храм на изкуството.
Много скоро театърът си спечели репутацията на един от най-добрите в провинцията. Това беше улеснено от трупа, ръководена от Зелински, която включваше талантливия трагичен актьор Рибаков.
Жителите на града обичаха и разбираха изкуството, но в същото време бяха изключително взискателни и не прощаваха халтурата и фалша. Младите актьори от провинцията мечтаеха да влязат в театралната трупа поне за един сезон. Беше страхотно училище и начало за бъдещето.
Драматичният театър става неразделна част от живота на жителите на града. Ставропол подкрепи развитието на културните традиции.
Следреволюционни години
Репертоарът и посоката на дейността на трупата се променят коренно след революцията. През 1920 г. театърът е преименуван на Първи Ставрополски театър на името на В. И. Ленин. От сцената прозвучаха призиви за нов живот и заклеймяване на старите основи. От края на тридесетте години към името на театъра се добавя думата "регионален".
От първите дни на Великата отечествена война в репертоара се появяват патриотични пиеси, прославящи безсмъртния дух и сила на българския народ. Изпълненията отидоха почти до окупацията на града. По време на боевете сградата на театъра е повредена.
През 1944 г. с помощта на актьорския състав са сформирани две бригади за изяви на фронта. Изиграха половин хиляди представления. Стогодишнината падна в годината на края на войната. Драматичният театър, Ставропол, всички, които ценят културното наследство на града, отбелязаха важна дата.
През 1964 г. ново преименуване - Драматичен театър. Лермонтов. Ставропол подари на публиката и актьорите подарък под формата на нова сграда. Намира се на централния площад на града. Съседният площад е наречен Театрален и на него е издигнат паметник на поета. В наше време на тази сцена се изнасят представления.
Актьорите са гръбнакъттеатрална гордост. Именно те въплъщават идеите на режисьора, внасят свои уникални нюанси във визията на ролите. Всяка вечер те излизат на сцената и дават на публиката своята игра. Благодарение на тях искам повече от веднъж да се връщам в театъра.
Всеки екип, особено творческият, се нуждае от чувствителен и талантлив лидер. В продължение на много години Е. И. Лугански е ръководител на драматичния театър. Ставропол и театралната общност в негово лице получиха дълбоко отдаден на изкуството, справедлив и симпатичен човек.
Театралната сцена помни майстори като М. Кузнецов, В. Данилченко, М. Каплан, А. Бокова, В. Меншов, М. Михайлов, В. Фоменко, М. Яковенко. В различни години те участваха в представления. Те послужиха за пример на младите актьори, доставиха удоволствие на публиката.
От 1984 г. постоянен член на трупата е народният артист Н. Зубкова. Тя не само играе в представления, но и действа като режисьор. Носител на правителствени отличия и награди. От 2000 г. преподава.
Благодарение на труда на тези прекрасни, безкористни хора, театърът носи званието Академичен драматичен театър. Ставропол почита театралните традиции на родината си и по всякакъв начин допринася за нейното развитие.
Нова генерация
Основният персонал за театъра се отглежда в родния им град. На базата на Хуманитарния институт е открит факултет по изкуствата с действаща специализация. Водещи актьори и режисьори на драматичния театър предават своя опит и умения на младежите.
През 2015 г. се подготвя за издаване четвъртият комплект. Много млади актьори по традиция ще продължат да работят в стените на родния театър. Бъдещите художници имат късмет, че водещият учител на курса е неподражаемата Н. П. Зубкова.
Днес, както и преди,Основата на репертоара са класически пиеси. Публиката плаче и се смее на произведенията на Шекспир. Мислейки за творенията на Чехов, Островски, Арцибашев. Те обичат и страдат заедно с героите на Шилер.
Години подред залата гръмва от смях и аплодисменти по време на представленията на "Необичайни приключения в хотел Мирандолина" и "Хитрите на Ханума".
Спектаклите по творбите на М. Ю. Лермонтов са особена гордост на трупата. Това направи известния Драматичен театър (Ставропол). "Маскарад" и "Герой на нашето време" ще бъдат актуални дълго време. Жестокостта, лицемерието, измамата, житейският избор вълнуват човек от всяка епоха.
За всеки сезон афишът се актуализира с нови постановки, премиерите на сцената на театъра не са рядкост, а по-скоро правило.
Репертоарът на театъра е предназначен за различни възрасти на публиката. Има представления за най-малките, тийнейджърски групи, младежи, зрели театрали.
Те оставят мнението си за видяното в книгата за гости на театъра. На страниците му могат да се прочетат много възторжени думи на почитатели и хора, дошли за първи път в театъра.
Благодарните зрители силно препоръчват на гостите на града да прекарат свободна вечер в драматичния театър. Столичани, дошли на спектакъла, бяха изненадани от липсата на празни места в залата и невероятната игра на актьорите.
Ако театърът е духовна крепост, то в Ставропол портите му са широко отворени за всеки, който има нужда от мъдрост, доказана през вековете, искрящ хумор, воал на вечната мистерия. Ръководството и актьорите на Ставрополския драматичен театър правят всичко, за да не разочароват, а да привлекат и зарадват своите почитатели.