БЛАЖЕН е
Основните критерии за Б. са мъченичеството (martyrium) или светостта на живота на въпросния кандидат, неговата проява на основните (благоразумие, справедливост, смелост, умереност) и богословските (вяра, надежда, любов) добродетели (CCC. 1803-1829) на ниво героизъм (heroicitas virtutum). В случай на мъченичество е необходимо да се потвърди, че кандидатът за блажени е бил подложен на насилствена смърт в ситуация на преследване на вярата (odium fidei) и я е приел доброволно поради мотиви от свръхестествен характер.
Процесите на Б. са разделени на нови (novus) и исторически (antiquus). В първия случай могат да бъдат изслушани очевидци или хора, които лично са познавали смятания за кандидат за Б. подвижник; във втория случай Б. се извършва само въз основа на исторически документи. Ситуациите се отделят като специална група, когато има доказателства за почит, съществувала преди указите на папа Урбан VIII, които забраняват публичното почитане на аскета пред неговия B. В този случай, въз основа на исторически документи, трябва да се представи потвърждение на мъченичеството или героизма на проявените добродетели на кандидата за B. качество). Тази форма на т.нар. Еквивалентът B. е рядък (последният, блажена Маргарет Ебнер, е държан от папа Йоан Павел II на 24 февруари 1979 г.).
Процедурата Б. може да започне не по-рано от 5 години от деня на смъртта на подвижника. Необходимо условие за това е наличието на спонтанно възникнала, естествена и повсеместна слава на кандидат за чиста религия. характер, т.е. дълбокото убеждение на голям брой вярващи, че след техния образцов Христов. животаскетът живее в рая и действа като наш ходатай пред Господа. По правило церемонията по беатификацията се организира за един човек; само мъченици, починали в един и същи ден или на едно и също място, могат да бъдат обявени за блажени заедно. В съответствие с църковното законодателство Б. протича на 2 етапа: епархийски (подготвителен, състоящ се в събиране на материали) и римски (представяне на събрания материал под формата на доклад (positio), който по-късно се разглежда от Конгрегацията за каузите на светиите).
Епархийска сцена
Първият етап е в обикновената компетентност на епископа на епархията, където е починал кандидатът за блажени, или духовник, сравним с него по права (военен ординарец и т.н., с изключение на прелатите на личната прелатура). Общата форма на подготвителния етап е съдебен процес, материалът за него се получава по време на разследването. Инициативата на Б. принадлежи към т.нар. на ищеца (актьор), както юридическо лице (отделна епархия, монашеска конгрегация, организация, призната от църковните власти), така и физическо лице може да действа. Ищецът действа чрез епархийски ходатай (постулатор), назначен измежду свещениците на епархията, членове на съпруга. или съпруги. монашески общности или от миряни, запознати с теология, канонично право и история, които са получили одобрението на епископа. Застъпникът провежда предварително разследване на случая, установява знанията на кандидата за Б., представя случая на църковните власти и контролира финансовите разходи. Не по-рано от 5 и не по-късно от 30 години след смъртта на подвижника, застъпникът се обръща към епископа от официално лице. молба (supplex libellus), където трябва да се представи житие, описание на мъченическата смърт или проявени добродетели, списък на публикуваните писмени произведения на подвижника; последен пътизисква се и списък на лицата, които поради познанията си могат да се считат за квалифицирани свидетели, включително нотариално удостоверили несъгласието си с процеса.
Епископът, след като получи такова искане, обикновено се консултира с епископите на съседните епархии относно целесъобразността на провеждането на предварително разследване за светостта на живота и чудесата, а също така публично обявява започнатия Б. процес и оповестява публично резултатите от разследването. Той назначава най-малко 2 богослова-цензори, които да оценят публикуваното писмено наследство на праведника, за да разберат дали то съдържа положения, противоречащи на вярата и морала, както и експерти историци и архивисти, които да проучат непубликуваните съчинения на подвижника и други документи и доказателства, свързани със случая. Въз основа на резултатите от извършената работа експертите изготвят писмен доклад до епископа, че представените документи са достоверни. Също така експертите могат да изразят собственото си мнение за кандидата, формирано при изучаването на неговите произведения и документи. Епископът изпраща кратък доклад за живота на праведника до Конгрегацията за каузите на светиите, обосновава важността на процеса и също така пита дали има документи в отделите на Римския престол, които биха могли да съдържат противопоказания за Б. След получаване на отрицателен отговор от Конгрегацията (nihil obstat), епископът започва процеса на изслушване на свидетели. Духовенството не може да бъде включено в техния брой, тъй като няма право да разгласява тайната на изповедта, както и ходатаите на процеса Б. Свидетелите трябва лично да познават кандидата за блажени; изслушват се и негови близки и приятели. Ако говорим за Б. като член на монашеската общност, тогава повечето свидетели не трябва да принадлежат към нея (освен когато еневъзможно, например Б. монахини на строг затвор). Непременно трябва да бъдат изслушани и свидетелите, които се противопоставят на Б.
На първото и последното заседание на изслушванията присъствието на епископа е задължително (за извършване на необходимите формалности: полагане на клетва и др.); други сесии обикновено се ръководят от делегирано от него лице, той се подпомага от т.нар. пазител на закона (promotor iustitiae). И двамата духовници трябва да са запознати с теология, канонично право и история. На всички сесии трябва да присъства нотариус. В края на изслушването епископът или упълномощено от него лице трябва да посети гробницата на праведника, къщата, в която е живял или починал, и други места, където могат да бъдат намерени доказателства за почит. Сертификат за „липса на почит или подчинение на декретите“ на папа Урбан VIII (de non cultu vel de paritione decretorum) трябва да бъде приложен към обобщения доклад за резултатите от разследването. Запитването за потвърждаване на извършени чудеса е отделно от потвърждаването на добродетели или мъченичество. На последната сесия, изготвени документи: обобщен доклад в 2 екземпляра, ако е необходимо, той се превежда в един от официалните лица. езици на Конгрегацията за каузите на светиите (латински, италиански, френски, английски, испански) и трябва да бъдат заверени от нотариус; удостоверение за липса на реверанс; заверени копия на оригинални документи; писмени работи на кандидата; мнението на експерти богослови по тях – са запечатани и изпратени със специален пратеник (портитор) до кардинала префект на Конгрегацията, заедно с писмо от епископа, потвърждаващо автентичността на документите. Оригиналните документи на процеса се съхраняват в епархийския архив; те могат да бъдат достъпни само с разрешението на Конгрегацията за каузите на светиите.
Римска сцена
(Всъщност процес Б.). Освен това ищецът иска назначаването на специален ходатай (postulator generalis) от Конгрегацията, той трябва да живее в Рим и може да изпрати свой представител (заместник-постулатор) в епархията, откъдето е изпратен докладът. Ходатайят отправя молба до Конгрегацията за каузите на светиите да започне разглеждане на делото в Рим и да провери правната автентичност на изпратените документи от Конгрегацията, да назначи релатор (релатор), който да ръководи изготвянето на доклад за мъченичеството или героизма на проявените добродетели на Божи служител. Едно от основните нововъведения на конституцията Divinus Perfectionis Magister е създаването на колегия от релативисти в рамките на Конгрегацията за каузите на светиите, съставена от служители от Римската курия, чието задължение е да гарантират, че всички изготвени документи отговарят на изискванията на Конгрегацията. Относителят кани и външни сътрудници, като предпочитание се дава на самите кандидати, които са добре запознати с процедурата на Б. и биографията на кандидата, в случая на Б. член на монашеската общност - негов брат, който е добре запознат с историята и устава на Конгрегацията. Въз основа на резултатите от разследването регулаторите изготвят доклади за добродетелта и мъченичеството (positiones super virtutibus et martyrio) на кандидата за Б. В съответствие със съвр. изисквания подробно описание на обществено-политически, културни, национални и религиозни. контекст, дадени са житието и свидетелствата за светостта на светеца, анализирани са източници и документи. Специална комисия от консултанти богослови с председател т.нар. общият пазител на вярата (generalis promotor fidei, или prelatus theologus), назначен от префекта на Конгрегацията за каузите на светиите, трябва да вземе решение по въпроса за мъченичеството или героизма на добродетелите на кандидата за Б. В случаяположително решение, резултатите от гласуването и докладът на пазителя на вярата се представят за разглеждане от Конгрегацията на кардиналите. Вносителят на петицията се обръща към префекта на Конгрегацията за каузите на светиите с молба да назначи кардинал докладчик (relator или ponens), който трябва да представи случая на своите колеги. Ако изходът от дискусията е положителен, делото се внася за разглеждане от папата на Рим, той има ролята на единствен съдия при вземането на решение за Б. Ако подпише декрета за мъченичеството (super martyrio) или героизма на добродетелите (super heroicitate virtutum), аскетът получава ранг на светец (venerabilis).
Източник: Normae servandae in inquisitionibus ab episcopis faciendis in causis sanctorum // AAS. 1983 том. 75. С. 396-404; Divinus Perfectionis Magister // Пак там. P. 349-355; Догматическа конституция за църквата „Lumen gentium“ // Документи на II Ватикански събор. М., 1998. С. 63-130.
Лит.: Indelicato S. Il processo apostolico di beatificazione. Р., 1945; Antonelli F. De inquisitione medico-legali super miraculis in causis beatificationis et canonizationis. Р., 1962; Hoffmann H. L. De testibus in processibus beatificationis et canonizationis testimoniorumque obiectis. Vat., 1968; Zubka J. Proces beatyfikacyjny i kanonizacyjny. Warsz., 1969; Темниковски Е. Н. Канонизация // Християнство: ES. Т. 1. С. 673-679; Molinari P. Canonizazione dei santi // Nuovo Dizionario di diritto canonico. Mil., 1993.
Е. В. Калиниченко
Православна енциклопедия. - М .: Църковно-научен център "Православна енциклопедия". 2014 г.