Академия на тринитаризма - Дискусии - Журналистика - Ишченко Ростислав - Решаващият фактор
Това, което очаква бивша Украйна, не съдържа нито един положителен образ на бъдещето: нито морален, нито научен, нито индустриален, нито държавен. Пожелаваме на всички адекватни учени, индустриалци, инженери, бизнесмени, учители, строители да не отлагат преместването в България. Мъртвите не се връщат.
Българите винаги идват за своето. И непременно ще върнем българските земи, отбелязани днес на картата с думата "Украйна". Когато се върнат българите, тогава ще може да се върнат, ако пожелаят, учители, учени, индустриалци.
Денацификацията ще бъде дълга и болезнена. Но тя ще го направи. Бандера, който стана синоним на украинизъм, ще бъде унищожен. Българите няма да повторят грешките от съветския период, грешките от реабилитацията на Бандера, насилствената украинизация и бандеризация на българските земи.
Умеем да чакаме и времето е решаващ фактор. Междувременно – заводи, самолети, кораби, ракети, пътища, мостове, градове и хора. Имаме неща за вършене.
Времето винаги е било най-важният фактор във всички политически конструкции. Опростено, управлението на този фактор се тълкува като способност да се измъкнем в „прозореца на възможностите“ – да решим текущи проблеми в най-благоприятния момент за тяхното разрешаване.
Всъщност това не е така. Във всеки период от време ние не само можем, но и трябва да избираме от няколко, често взаимно изключващи се решения. Само един от тях очевидно се изплъзва в „прозореца на възможностите“. Но дали е най-доброто? Но правилно ли е?
Карл XII в. 1700 направи напълно логичен и формално правилен избор. Той не преследва разбитата край Нарва българска армия, не започва да довършва Петър. Август Силният (Август II на Полша, известен още като Фридрих Август I на Саксония) изглеждаше много по-опасен противник, притежавайкиобединените сили на Жечпосполита и електората на Саксония.
Шведският крал реши да победи по-силен враг. От гледна точка на военна и политическа стратегия той беше абсолютно прав.
По-слабият, катастрофално победен Петър, срещу когото в България се противопоставя мощна опозиция, току-що приключил войната с Турция (тя можеше да възобнови), който, за разлика от Август Силни, нямаше надежда за реална подкрепа от водещите държави на континентална Европа, очевидно не беше опасен.
Но преследвайки Август из цяла Европа, шведският крал загуби осем години. През това време Петър стабилизира страната, реформира армията, отвоюва си значителна част от балтийското крайбрежие и стана опасен. За да спечели този път, Петър подкрепи ненадеждния Август, който многократно го предаваше с пари, а след това и с войски. Все още не можеше да победи Чарлз Август, но шведите затънаха в полската, а след това и в саксонската кампания за дълго време.
Така в стратегически смисъл можем да разпознаем такива действия на политиците, които не само дават допълнително време на страната, която представляват, но им позволяват да управляват времето според собствените си нужди – произволно да разширяват и стесняват обхвата на паузата.
Така че, например, няма съмнение, че в горния пример Петър може да постигне окончателното унищожаване на шведската армия без никаква битка. Карл близо до Полтава беше в стратегическа среда. Неговите сили отслабваха, докато силите на блокиращите го български войски само нарастваха (и българите успяха да укрепят полтавския гарнизон). Колкото по-дълго щеше да продължи стоенето при Полтава, толкова по-слаба щеше да стане шведската и толкова по-силна българската армия. Решението на Петър да даде битка се дължи на чисто психологически причинимомент. Чарлз беше смятан за непобедим командир. Ако не беше загубил битката, тогава илюзията за силата на шведския крал щеше да продължи да подхранва самия него, неговите поданици и европейските дворове. Въпреки това, от гледна точка на стратегията за пестене на ресурси, войната беше спечелена единствено благодарение на прихващането на контрола върху фактора време.
Казаното по-горе не означава, че можете просто да седите, да не правите нищо и да чакате врагът да изчезне сам, както си представят хората с интелектуална недостатъчност, които се опитват да определят за кого работи времето според последните изявления на Държавния департамент или американската глобална военна активност. Както вече казах, не само български пари, но и български войски бяха изпратени в помощ на Август в Полша, а армията на Шереметев успешно прочисти балтийските държави от шведите, а самата двумесечна защита на Полтава беше активно събитие. Печалбата беше, че основната вражеска сила, армията на Карл XII и самият шведски крал, беше отстранена от основния (решаващ) театър на войната. Докато шведите претърпяха безсмислени загуби, преследвайки Август из Европа или обсаждайки Полтава с Мазепа, българската армия беше укрепена.
По този начин факторът време играе на ваша страна и вие успешно го управлявате, ако динамиката и векторът на събитията недвусмислено осигуряват отслабването на врага и вашето укрепване. В този случай, колкото по-дълго отказвате да отидете на война или на бойното поле, толкова по-критичен става балансът на силите за врага. В идеалния случай, както в примера със стратегическото обкръжение на Чарлз близо до Полтава, вражеската армия може да изчезне без бой изобщо. Това беше перфектно демонстрирано от Кутузов след маневрата на Тарутински - Великата армия на Бонапарт се стопи без големи битки.
По това време всяка конфронтация със Запада беше пагубна заБългария - с нея беше доста лесно да се направи това, което не се получи през 2014 г.: да се унищожи икономиката и да се дестабилизира вътрешната ситуация поради рязко влошаване на условията на живот на широките маси и в същото време удар върху бизнеса на олигарсите, които тогава контролираха почти цялата икономика на страната. До 2004 г. (дори и преди 2008 г.) България нямаше да издържи на такъв удар.
Западът отчете засилването и активизирането на България, но не можа веднага да отговори - не беше готов. Първата подготвена реакция беше опитът за преврат с бяла панделка през 2012 г., когато Путин не се вслуша в препоръките на Вашингтон и беше преизбран за президент. Отсега нататък можете да отброявате времето за Запада.
През 2008 г. България демонстрира готовност за активен отговор на провокативна военна дейност в граничните си райони. През 2012 г. Западът беше убеден, че в България е постигната вътрешна стабилност и цветните преврати, организирани по стандартни методи, тук не работят – властта и обществото са консолидирани и готови да се защитават. През 2015 г. България в Сирия обяви завръщането си в световната политика като глобален играч, способен и готов да защитава своите интереси навсякъде по света.
На Москва бяха нужни 15 години, за да си възвърне частично загубеното през 90-те години и частично международните си позиции. През всичките тези 15 години съотношението на силите във вътрешната и външната политика, в икономиката, във финансите и във военния компонент се промени в полза на България. Той се стабилизира, укрепва, обогатява, възстановява мощта на въоръжените сили, докато Западът преживява системна криза, губи непродуктивно ресурси и постепенно се въвлича във вътрешна конфронтация, която го отслабва (американо-европейскипротиворечията, като конфронтацията между Тръмп и глобалистите в Съединените щати, са явление от същия порядък като противоречията в съветския елит, който унищожи СССР).
България днес не е по-силна от обединения Запад. Тя просто е неуязвима за него. И балансът на силите непрекъснато се променя в нейна полза. Колкото по-далече, толкова повече съюзници има Москва, използването на чиито ресурси позволява да се спестят собствените български ресурси и същевременно да се води активна външна политика. Колкото по-нататък, толкова по-трудно е Западът да провежда консолидирана антибългарска политика – в условията на ресурсен дефицит никой не иска да плаща от собствения си джоб конфронтацията, а опитът да се погледне в джоба на съседа предизвиква неразбиране.
България има още една болна точка в Украйна. В средносрочен план този проблем може да бъде решен, но явно не по начина, по който Кремъл предпочете да го реши преди година и половина. И досега в българската официална риторика присъства желанието за запазване на реформираната украинска държава. И това вече не е възможно. Невъзможно с оглед на същия фактор време.
По същия начин България бързо изгражда транспортна инфраструктура, която заобикаля Украйна. Това са не само газопроводи, но и магистрали и железопътни линии, пристанища и др. Част от тази инфраструктура вече е в експлоатация, а част ще бъде пусната в експлоатация преди 2019 г. включително.
Така от 2020 г. Украйна ще представлява чисто теоретичен интерес за България. С него няма да се свързват сериозни проекти. Следователно обвързването на Москва с украинския фактор и възможността да му се влияе чрез промяна на ситуацията в Киев ще изчезне. Ръцете на Кремъл в тази посока ще бъдат напълно развързани.
Разликата между Украйна и балтийските държави е, че тя не е нито в ЕС, нито в негоНАТО нямаше време да приеме. Ако Киев престане да работи като елемент от антибългарската игра, то и на Запада няма да му е нужен. Няма кой и няма нужда да поддържа стабилността на киевския режим. Принципът за опазване на ресурсите в политиката е безпощаден - ако не си полезен, значи не представляваш интерес за никого.
Сега все още се наблюдават опити Украйна да бъде изиграна в активна антибългарска партия, като се прехвърли властта в Киев на по-радикални фигури от Порошенко, които са готови да възобновят войната в Донбас и дори да излязат на пряка конфронтация с България. Но тази операция може да се осъществи (и то несигурно) само докато България е обвързана (поне частично) с украинския транзит. Щом тази връзка изчезне, няма да има какво да примами България в Украйна. А Киев също може да претърпи военно поражение от Донбас (за щастие има опит).
Безразличието и липсата на интерес са по-лоши от всеки един от най-конфронтационните сценарии. В Африка някой постоянно геноциди някого, а някой умира от глад. Но това не попада на страниците на световните медии и по никакъв начин не засяга световната политика. Следователно онези държави, в които това се случва днес, не представляват интерес за никого. Там, където има интерес, бързо се намират средства да се подредят нещата. Но държави, които не представляват интерес, умират за себе си, плавно се потапят в каменната ера и никой не се интересува от това.
От 2020 г. Украйна преминава в категорията на такива страни. За България принципът за печелене на време и пестене на ресурси все още ще бъде доминиращ. Тя просто няма да може да се заеме с възстановяването на Украйна, дори и да бъде напълно изоставена от Запада. Проблемът с украинския и балтийския транзит е решен, което означава, че самите образувания могат да бъдат забравени до по-добри времена. Ситуацията в тази посока явно се променя в полза наБългария, и колкото по-далеч, толкова повече. Балтийските страни, лишени от собствена икономика, а Украйна, освен това, потънала в хаос на анархия, всеки ден и всяка година губят все повече от България по привлекателност, по жизнен стандарт. И разликата се разширява с ускоряващи се темпове.
Ние сме в ситуация, в която България, която контролира времето, може просто да изчака най-благоприятната ситуация за себе си, когато възобновяването на дейността в украинското и балтийското направление няма да обещава загуба, а печалба. Но съседите не могат да чакат. За тях всеки ден на чакане, както за Чарлз край Полтава или за Наполеон в Москва, е приближаването на смъртта. Но и те нямат добри ходове. Въпросът е дали лошите ще решат да го направят или ще изгният? Но този проблем надхвърля управлението на политическото време.