Акционер и право на информация
23 авг. Акционер и право на информация
Член 91 от Федералния закон „За акционерните дружества“ предвижда правото на акционера на достъп до информация за дейността на дружеството. С цялата полезност на това правило, то често се използва като инструмент за изнудване от безскрупулни акционери.
В тази връзка е важно да се разбере каква информация едно дружество не може да предостави на акционер при поискване и каква информация трябва да предостави.
Първо, самите искания за информация могат да нарушат нормалното функциониране на обществото: те могат да бъдат изпращани в големи количества, прекалено често; те могат да се отнасят до едни и същи документи или просто до обширния им обем в продължение на много години. Като се има предвид факта, че дружеството трябва да предостави копия от исканите документи в рамките на седем дни от датата на представяне на съответното искане, организационните разходи на дружеството могат да бъдат значителни.
Второ, негативните последици за обществото често се крият в документите, които се представят на акционера. Получената информация може да послужи като основа за завеждане на всякакви дела срещу компанията, за организиране на PR кампания срещу нея и като цяло позволява разширяване на възможностите за корпоративен шантаж.
Практиката ни показва, че отказът за предоставяне на документи води до съдебно производство за принудяване на дружеството да изпълни това задължение, както и прилагане на административни и правни мерки спрямо дружеството, а именно привличане към отговорност по част 1 на член 15.19 от българския Кодекс за административните нарушения.
Искане за документи: какво трябва да се даде?
Първо, нека изброим документите, които трябва да бъдат предоставени на акционера в съответствие с федералния закон. И това са всички документи, коитоФирмата е длъжна да поддържа:
Заявка за баланс и повече: анализираме нюансите
Всеки акционер има право на достъп до изброените документи. Има обаче няколко изключения. На първо място, счетоводни документи и протоколи от заседанията на колегиалния изпълнителен орган, право на достъп до които се дава на акционери (акционери), които притежават най-малко 25 процента от акциите с право на глас на дружеството. Второ, списъкът на лицата, които имат право да участват в общото събрание на акционерите, се предоставя от дружеството за преглед само по искане на лицата, включени в този списък и притежаващи най-малко 1 процент от гласовете. В тази връзка акционери, които не са включени в списъка или не притежават общо най-малко 1 на сто от гласовете, нямат право да изискват предоставянето на такъв списък, включително след Общото събрание на акционерите.
Сега нека разгледаме по-отблизо някои документи.
- Уставът на дружеството и направените в него изменения и допълнения, които са регистрирани по предписания начин, решението за създаване на дружеството, документ за държавна регистрация на дружеството.
— Документи, потвърждаващи правата на дружеството върху имуществото в неговия баланс.
Забележка: този параграф включва, наред с други неща, икономически договори за придобиване на собственост, кадастрални паспорти на поземлени имоти, технически паспорти за сгради и удостоверения за регистрация на собственост.
— Счетоводни и отчетни документи.
Забележка: трябва да се разграничават счетоводни и отчетни документи, тъй като, както беше посочено по-горе, достъпът до счетоводни документи за акционерите е ограничен.
Счетоводните документи са първични счетоводни документи и счетоводни регистри.
— Другодокументи, предвидени в нормативните актове на Република България.
Злоупотреба с правото: защита има
При подаване на искане за предоставяне на информация за дружеството акционерите трябва да определят предмета на искането си, като посочат списъка и видовете искани информация или документи. Въпреки това, степента на правилно уточняване на изискването на участника за предоставяне на информация е относително понятие. Например изискване, отправено към дружеството за представяне на протоколи от общи събрания на участниците за определен период, не предполага непременно посочване на точните дати на протоколите и техните номера, които участникът може да не знае.
Като общо правило акционерите не са длъжни да разкриват целите и мотивите, които ги ръководят, изискващи предоставяне на информация за дружеството.
В същото време, ако акционер многократно претендира да предостави едни и същи документи и (или) техни копия, да предостави информация и документи, отнасящи се до минали периоди от дейността на стопанския субект и очевидно без значение от гледна точка на техния анализ (икономически, правен и т.н.), такива действия могат да показват, че акционерът е злоупотребил с правата си и че той няма реален интерес към тези документи. Ако дружеството изпълни първото изискване, предостави исканите документи и откаже последващи подобни изисквания, при евентуален съдебен спор съдът ще откаже защита на правата на акционера именно защото не са нарушени правата му, че той злоупотребява с правото си на достъп до информация – използва я с цел да увреди дружеството.
По-нататък. Законът не съдържа разпоредби, ограничаващи правото на участник да изисква предоставяне на информация и документи за периодадейности на дружеството, през които лицето не е било акционер в това дружество. Следователно, от момента на придобиване на статут на акционер, лицето може да поиска предоставянето на документи на дружеството, независимо от датата на изготвяне на тези документи.
Както можете да видите, правото на информация, от една страна, отваря широки възможности за акционера да участва в дейността на дружеството и да защитава своите интереси, но, от друга страна, може да служи и като мощен лост за натиск върху дружеството. Горните препоръки ще ви помогнат да избегнете корпоративни конфликти или, ако са възникнали такива, ще ви помогнат да спечелите съдебния спор.