Ако колата отиде "AWOL", Икономика и живот
Както показва практиката, някои съдилища разбират това обяснение по следния начин: правото на събиране на глоби, установено в чл. 99 от Хартата имат само превозвачи, изпращачи и получатели.
Получателят получи товара, доставен от вагона. Но вместо да върне колата на собственика, получателят я изпрати празна на гарата на Московската железница. Там той беше натоварен и изпратен в Урал. От Урал колата отиде в Чебоксари и едва след това беше върната на собственика. Последният се обърнал към получателя с иск, в който поискал да заплати за неразрешеното използване на вагона. Изпращачът отказа да удовлетвори рекламацията.
Собственикът на колата се обърна към съда. В исковата молба иска да му бъде възстановена глоба от получателя за ползване на вагона без негово съгласие.
Пред съда получателят обясни действията по изпращането на вагона по следния начин. Тъй като няма информация кой е собственикът на вагона, получателят ги е поискал от превозвача. Въз основа на заповедта на собственика относно принадлежащите му вагони, която е на разположение на превозвача, получателят изпраща вагона до гарата на Московската железница. Посочената от превозвача информация за собственика обаче се оказа грешна.
Получателят не се признава за виновен, тъй като според него не следва да носи отговорност за вписаните или невписаните от изпращача данни в пътния лист. Освен това вагонът е изпратен празен и не е използван за превоз на товари. Следователно получателят не е получил никаква полза.
Първоинстанционният съд призна аргументите на получателя за неубедителни. Ответникът каза в писмо, че колата е изпратена до гарата на Московската железница поради погрешна индикация втранспортен документ на друг собственик на подвижния състав, като по този начин потвърждава вината му. Ответникът не е представил писмени доказателства за подаване на молба до Руските железници за информация относно собственика на автомобила. Доказателство за ползването на вагона от подсъдимия е наличната по делото ж.п. В него ответникът е посочен като изпращач.
Съдът отбелязва, че в част 5 на чл. 62 от Хартата на железопътния транспорт изрично посочва прилагането на установения чл. 99 от Хартата относно мерките за отговорност на получателите и изпращачите за използване на вагони за превоз на товари без разрешението на техните собственици.
В резултат на това първоинстанционният съд е удовлетворил изцяло исковете на собственика на вагона. Апелативният съд потвърди това решение.
Тъй като ищецът (собственик на вагона) не принадлежи към посочените участници в превозния процес, той няма право да се обърне към ответника с иск за възстановяване на глоба, установена с чл. 99 от Хартата. Същевременно ищецът не е лишен от възможността да защити нарушеното право по друг правен начин.
Отнасяйки делото за разглеждане до Президиума на Върховния арбитражен съд на Руската федерация, съдебният състав отбеляза, че ищецът, като собственик на вагона, е оператор на подвижния състав.
Въз основа на смисъла на чл. 62 от Хартата за прилагане на чл. 99 от Хартата е възможно в следните случаи:
- ако платецът на глобата е изпращач, получател, превозвачи, други юридически лица;
- няма разрешение от собственика на вагоните за ползването им;
- ако има вина.
В случая ответникът се счита за изпращач, спорният вагон е използван без разрешението на ищеца, доказана е вината на ответника за ползване на вагона без разрешението на ищеца.
Тъй като ищецът е законен собственик на процесния вагон, правокоето е нарушено, то е предмет на чл. 62 от Хартата.
В резултат на това Президиумът на Върховния арбитражен съд на България отмени решението на касационния съд и остави в сила решенията на първоинстанционните и апелативните съдилища.