Албум - Fiery Messenger - (2001) - текст на Павел Кашин
Уебсайт, посветен на произведението Павел Кашин
7. Огнен пратеник (2001)
1. Пламтящ пратеник
Огнен пратеник Плаче, но гори, Дайте ми среща Разберете за какво говори, Защо очите му Като в праведен огън, Защо са приковани За мен.
Огнен пратеник Идеи опияняващи, Защо думите ти Толкова истина за хората, Защо разказите ти Смущават съня и спокойствието ми, Вливащи се в сърцето на огнена Река.
Огнен пратеник, Какви са твоите думи Моето просто сърце Превърни се в сърце на лъв, Намери в мен герой, Запали огън в мен, Ще ти го отворя, Вече бях изгорен от теб.
Огнен пратенико, Бях като теб, Плаках от желание Да бъда еталон на красотата, Възразих на любимата си, Че светът не търпи суета, Че светлината не носи Мрак в себе си.
Огнен пратеник, Вземи писмото си, Бягай като нагорещена стрела Вкъщи, към твоето осмо небе, Кажи, че не виждам смисъл В самозапалване за хора, Преследване на праведни Идеи.
Вземете съобщението си Заедно с карти таро, Кажете това мое просто желание, Но праведните хора Не искат да знаят празни вълнения, Където всичко е предопределено, Той иска само хляб И филм.
Огнен пратенико, Вземи твоето писмо, Обещах на родината и на майка си Да бъда права стрела, Обещах на моя любим Да не бъда пример за хората, Да не бъда горящо сърце В мрака.
2. Нарисувай ми небето
Нарисувай ми небето На моя прозорец, Където слънцето нежно би Усмихни ми се,
Така че гърмежите да се превърнат в пеене на птици, така че без да напускам къщата да не познавам граници.
Бих живял цял живот в мълчание, За да не се изкриви душата, За да няма тъга По устните на моята любов.
Напиши ми песен, За да тече, За да имам голямо сърце Боли ме до насита,
Така че мечтаеше За чужди земи, И като се отърси от умората, Преодоля страха.
Бих живял целия си живот в тишина, За да не изкривявам душата, За да няма тъга По устните на моята любов.
3. Търсихте истината
Ти търсеше истината, И истината беше някъде тук, Ти търсеше надеждно сърце, Не се надяваше на това, което е. Обърнете се с лице към слънцето, Обърнете гръб към гробовете, И ако търсите знаци в небето, Ще видите вашите над мен.
Ти крещеше на прозорците, Стоеше долу и чакаше, А те останаха затворени до смърт За да запазят поне малко топлина. Обърнете се към слънцето, Изчислете посоката на силите, И ако има малко надежда за вятъра, Ще излезе, както казахте.
Ти търсеше лица, Убиваше дела с думи, Гледаше в очите им като празни вратички, И накрая едва не умря. Дай ми знаме, Заеми ми батальон, И ако накрая Бог остане с нас, Ще ти дам твоя Орлеон.
4. Никъде за никъде
Никъде, никъде, Знам само - през зимата, През замръзналите жици Гласът ми блика. Ах, само ако знаех тогава, Че викам дома.
Никъде, никъде, По права линия, Като замръзнала звезда, Гласът ми бърза. Ах, само ако знаех тогава, Че викам дома.
Когато очите на Алиса Разкъсват тайните воали, Алиса в страх и сълзи, Търси подкрепа и основи, Тръгва към заветния поток, Това, което тече в младо сърце, И като е на ръба, Алиса тъжно осъзнава, Няма нищо на света, Това, което може да се избере за основа, Няма друг път в света, От намирането на собствения, Какво в този свят къдесърца Винаги осмивани от раздялата, Нищо не може да бъде гаранция Вечна любов, до края.
Когато очите на Алиса Хвърлят прощален поглед към света, Тя внезапно иска да каже, Но няма да има никой наоколо, Че няма нищо в света, Какво можете да вземете със себе си на пътя, Алиса иска едно нещо - Попитайте невидимия бог: Защо в свят, където кръв за кръв, Където има толкова много смърт и страдание, Темата за злото е proach, B Измислена ли е любовта? Защо в сърцата, способни да знаят Високи чувства на опит, Толкова малко сила да оцелееш, Толкова много сила да умреш?
6. Тънък лед
Тя лежи на тънък лед, Тя се обажда, а аз си отивам, Нито с този свят, нито със себе си Не в тон.
Тя ще прогони тъгата с устните си, А под краката ми трещи и хрущи, И като разбера, че умирам, Смея се.
Тя е от светлината в небето Тихо се топи пред очите ни, И двама души се наведоха над мен, Всички в сълзи.
И двама души се навеждаха над мен В небето.
Всеки ден на бюрото си изграждам своя невероятен дом, Моят топъл дом, моят удобен дом, Той ще продължи вечно.
Той гледа през прозорците в бъдещия век, Само трима души ще живеят в него, Аз, ти и малък бог, Толкова небрежен.
Но изведнъж в мен се събужда звяр, Той бяга до Невски, за да събира дяволи, И вече са пияни със Сатаната заедно Те разбиват моя толкова удобен дом.
И пак ми омръзна да троша и да строя къщата си, ще бягам, всичко умно наредих, хляб и покривка взех, другото - после, когато сме заедно.
И в момента, когато избягам, Друг човек тича с мен, И той носи със себе си моята невероятна къща, Чиста и светла.
И дори тогава звярът изведнъж се събужда в мен, Той не ме разпознава и не вярва на никого, И тойтича до Невски да събира дяволи, И той ги води като скъпи гости.
Те мълчаливо пият, после повръщат през прозореца, И в двора, както и в душата - тъмно е, И отново тихо ще избягам, И както винаги, някой е с мен.
Всеки ден на бюрото си изграждам своя невероятен дом, Моят топъл дом, моят удобен дом, Той ще продължи вечно.
Той гледа през прозорците в бъдещия век, Само трима души ще живеят в него, Аз, ти и малък бог, Толкова небрежен.
8. О, спри да си тъжен
О, спри да се тревожиш, Вечерна звезда, Вчерашният свят тръгва Веднъж завинаги, Ти и аз сме мънички, Плачейки във вятъра, Въображаемо щастие Изтръгнато от ръцете ми.
Карана преди бял ден, Едва чута, Изпратена от ангели Правилните думи Тихо задушена В цигарен дим, Оклеветено щастие Плачещо на килима.
Листа и думи падат, Тъмно сиво небе Синьото струи, Непоискано от нищо, Щастието на брега, Щастието е фалшиво, Щастието бяга.
9. Живей вечно
Взехме горещата нишка с ръце, И умните камъни ни научиха да обичаме, Научиха ни да живеем, когато над теб Две хиляди години. Речната вода ни доведе до хората, Степната звезда ни произнесе реч, Ние знаехме тогава, Че ще живеем вечно.
Знаехме, че вятърът е винаги по пътя, Че мечтите за Атлантида ще ни водят Около кръга на земята, където всеки герой Ще дадем своя меч. Знаехме, че има гореща нишка в сърцето Ще ни научи да мечтаем, научи ни да обичаме И няма да ни позволи да забравим, Че ще живеем вечно.
Ние карахме крилатите коне през нощта, Дишайки отчаяно магията на дните, Дарявайки щастие, когато зад гърба Две хиляди години. Наистина знаехме защо и къде Бягане към сърцетосветена вода, Знаехме тогава, Че ще живеем вечно.
Знаехме, че вятърът е винаги по пътя, Че мечтите за Атлантида ще ни водят Около кръга на земята, където всеки герой Ще дадем своя меч. Знаехме, че има гореща нишка в сърцето Ще ни научи да мечтаем, научи ни да обичаме И няма да ни позволи да забравим, Че ще живеем вечно.
10. Обещах
Обещах ти да бъда светлина И пътеводна звезда, Обещах да намеря отговори, Вдъхновявайки те с мечта, И ние се втурнахме, без да знаем страх, През тръни към небето, И всеки път в навечерието на краха Светът продължаваше да казва, че чудеса все още се случват някъде.
Събрах те по конец, Изтъках съдбата ти от тях, И ако животът изглеждаше мъчение, Лежах в ковчега ти и мислех, че ще бъде Денят пак ще изгрее, И ще ни даде красота, И мога да бъда твоя светлина И да те вдъхновя с мечта.
Толкова много ти казах, Повярвах си, че виждам същината, И пиян на пътя, Ти си отиде, а аз не можах да те върна, Роден светец И кръстен в сълзи, Ти се оказа само сън В дните, когато целият свят изглеждаше само наш.
11. Защо, кажи ми
Защо, кажи ми, търси покой В сянката на опияняващи мечти, Знаеш ли, животът ми е пълен с теб, Като небето - чудни звезди.
Защо, кажи ми, търси смисъл В движението на всяка ръка, Все пак животът вече е пълен с ненужни мъки, А сърцето е черна мъка.
Защо да късам цветята на съмнението В сянката на чуждите градини, Когато твоята градина е скъпа, достойна за изненада, Аз съм готов да те пленя.
12. Свят, който свети
И скоро ще се събудиш, И денят ще ти липсва, И дърветата пеят пред прозореца, Разкъсвайки душата ти. И го основаваш на Нестабилна идея, Че светът танцува танц Само за теб.
Светът, който блести със специална звезда, Свят, в който истината, свят, в който болката В един миг се преплита и кръжи над теб, Уж страдай и пей, Уж се радвай и пей.
И ти си зле от кафе, И през слепоочията ти тече река, И от прозореца срещу ангелите, И бият сигурно. И ще видиш как любовта ти, Тече през сърцето, Вземе те със себе си, Вероятно, но засега
Свят, който грее със специална звезда, Свят, в който истината, свят, в който болката В един миг се преплита и кръжи над теб, Обичай, страдай и пей, Обичай, радвай се и пей.
13. Събудете се!
Висиш над океана В белите капки на зората, А около теб кръжат В пиян валс щибци, Променяш душата си За бакарди и бягство, Открит навън, Този свят те носи над бездната
Събуди се, събуди се или ще загубиш този живот!
С всеки миг, с всяка част от мига, Оставя след себе си, Зашеметен от болка Сърцето се крие в гърдите, Въртиш се над бездната, От вълнение в сълзи, Чуваш ме, скъпа, Тези крила изчезват в полунощ. Вие
Събуди се, събуди се или ще загубиш този живот!
Обърни се и без причина Скъсай стоманената нишка, До уречената смърт Вече няма да се влюбим, Ще се събера, ще ударя струните Всичко ще знам предварително, Нарочени руни Винаги лъжи. Само гласът ти не лъже
Събуди се, събуди се или ще загубиш този живот!
14. Нека всичко е наред
Нека бъде наред Нека бъде наред Нека бъде наред Нека бъде наред
Нека бъде наред Нека бъде наред Нека бъде наред Нека бъде наред