Алчни родители
Имаше много алчни родители. Те имаха дъщеря Ксюша. Вероятно най-нещастното момиче на света. Всички я съжаляваха.
Те не купуваха дрехи за нея - Ксюша носеше това, което другите дадоха или това, което намериха в кофата за боклук на улицата. Съжаляваше и за храната.
Като цяло майката и бащата на Ксюша не бяха бедни хора. Просто са спестили всичко за дъщеря си. Те готвят килограм кнедли за себе си, дават на Ксюша три кнедли и изяждат останалите сами. Родителите спяха на ново широко скъпо легло, а дъщеря им спеше на пода, легнала на един стар парцал и се скрила с друг стар парцал.
Не й беше позволено да гледа телевизия сама - съжалявам за телевизията. Ако мама и татко гледаха нещо, Ксюша имаше право да седи тихо в ъгъла и също да гледа програма или сериал.
Тя трябва да свали обувките си на площадката, за да не ходи из апартамента с мръсни обувки. Дори не можеше да използваш тоалетна хартия.
И веднъж през есента отидоха с цялото семейство в гората да берат гъби. Мама и татко не харесваха гъби, дадоха им месо или червена риба. Те хранеха дъщеря си с гъби. Какво от това? Безплатно е.
Цял ден се разхождахме из гората, събирайки кофа с гъби. Трябва да се върнем.
И тогава момичето попадна с крака си в капан. Просто някой ловец постави капан за вълк или мечка и Ксюша го удари с крак. Какво да правя? Какво да правя? Да не викам спасители за някое момиче? Те също искат пари за спасение.
Татко се опита сам да отвори капана, но не успя. Капанът беше стар и ръждясал. Трябваше да отида на село. Там татко намери някакъв тип и ме помоли да му продам ножовка. Човекът каза:
- Мога да продам обикновена ножовка, за дърва, за сто.
Татко купи ножовка с големи зъби. С такава ножовка не можеш да изрежеш капан. Татко отряза крака на Ксюшаосвободи я.
Момичето остана без крака. Ако имаше нормални родители, те щяха да носят Ксюша на ръце и те я накараха да скочи. Ксюша скача по пътеката, скача, а зад нея има кървава следа. Така цялата кръв излезе. Ксюша падна и умря.
Тогава родителите изхвърлиха набраните гъби. Така или иначе вече не са необходими. Прибраха момичето вкъщи. Вървяхме петдесет крачки, бяхме уморени. Омръзна им да носят. Мама казва:
Да погребем тук!
Татко се върна при човека. Купих от него стари дъски и пирони за 185 рубли. Дълго време търгувахме. Селянинът искаше да плати отначало двеста, но успя да пусне петнадесет рубли.
Татко се върна на поляната. Започна да прави ковчег. Вижда, че му липсват дъски. След това отряза втория крак на трупа, за да може ковчегът да бъде по-къс. Трупът не се грижи, но спестяванията на родителите.
Лопатата не е купувана. И вече изразходвани. Земята беше леко изкопана с ръце. Положиха ковчега, хвърлиха отгоре клони и листа. След това се върнали при селянина и му продали обратно ножовката и останалите два пирона.
да се прибираме. Папа казва:
- Общо се оказва, че тези погребения ни струват 195 рубли. 100 плюс 185 минус 90. Скъпо.
- Знаеш ли, скъпа, разбрах: ти и аз бяхме твърде алчни. Няма нужда да бъдете толкова алчни, трябва да правите добро на хората, които са до вас.
„Аз също смятам, че постъпихме нехристиянски. Никога повече няма да видим този човек. Той направи толкова много за нас, а ние дори не му благодарихме. Но можем да го поправим.
Родителите се върнаха, извадиха кървавите сандали от ковчега, донесоха ги в селото и казаха: