АЛГЕБРА, значение, Речник на чуждите думи в българския език

(Арабски al djebr - възстановяване на различни части). Част от математиката, която разглежда общите величини, обозначавайки ги с букви и знаци.

(Източник: „Речник на чуждите думи, включени в българския език”. Чудинов А.Н., 1910 г.)

арабски. ал-джебр, възстановяване на различни части. Наука за пресмятане чрез букви и знаци.

(Източник: "Обяснение на 25 000 чужди думи, влезли в употреба в българския език, със значението на техните корени." Михелсон А.Д., 1865 г.)

част от математиката, която изучава общите свойства на величините, независимо от числовата им стойност; Тези количества се означават с букви.

(Източник: „Пълният речник на чуждите думи, употребени в българския език”. Попов М., 1907 г.)

част от математиката, учението за количествата като цяло, за разлика от аритметиката, която се занимава с определени количества; изследва свойствата, общи за всички количества, независимо от тяхната стойност. Величините в алгебрата се означават с букви.

(Източник: "Речник на чуждите думи, включени в българския език." Павленков Ф., 1907 г.)

Какво е АЛГЕБРА, АЛГЕБРА е, значението на думата АЛГЕБРА, произход (етимология) АЛГЕБРА, синоними на АЛГЕБРА, парадигма (словоформи) АЛГЕБРА в други речници

а гебра

1) Клон на математиката, който изучава свойствата на променливите числени стойности и общите методи за решаване на проблеми с помощта на уравнения.

2) Предмет, съдържащ основите на този раздел от математиката.

(арабски), клон на математиката, който се развива във връзка с проблема за решаване на алгебрични уравнения. Решаването на уравнения от 1-ва и 2-ра степен е известно от древността. През 16 век Италиански математици намериха решения на уравнения от 3-та и 4-та степен. К. Гаус установи (1799), че всяко алгебрично уравнение от n-та степен има nкорени (решения), реални или въображаеми. В началото. 19 век Н. Абел и Е. Галоа доказват, че решенията на уравнения със степен по-висока от 4-та, най-общо казано, не могат да бъдат изразени чрез коефициента на уравнението с помощта на алгебрични операции. В съвременната алгебра се изучава общата теория на множествата, в която се дефинират алгебрични операции, сходни по своите свойства с операциите върху числата. Такива операции могат да се извършват например върху полиноми, вектори, матрици и др.

АЛГЕБРА, -s, f. Клон от математиката, който изучава такива свойства на величините, които следват от връзките между величините и не зависят от тяхната природа.

прил.

Дял от математиката, който изучава свойствата на величините, независимо от техния цифров израз.

Алгебраист - математик, специалист по алгебра. Алгебричен - отнасящ се до алгебрата. АРИТМЕТИКА, ГЕОМЕТРИЯ, ТОПОЛОГИЯ, ТРИГОНОМЕТРИЯ.

от 1717 (вж. Смирнов 34), от нем. Алгебра (арабски произход).

Клон от математиката, който изучава общите методи за работа с количества, независимо от техните числови стойности.