Епидемиологични заболявания на щитовидната жлеза при коренното население на Република Алтай,
Назад към номера
Заболявания на щитовидната жлеза при коренното население на Република Алтай: епидемиологични, клинични, хормонално-метаболитни и превантивни аспекти
печатна версия
Според Световната здравна организация (СЗО, 2001) около 2 милиарда жители на Земята живеят в условия на йоден дефицит, което води до развитие на йоддефицитни заболявания (ЗДЗ). Регионите на йодна ендемия включват по-голямата част от континентална Европа, Африка, Южна Америка, Индия, Китай и много други страни [1, 2]. Предвид глобалния характер на проблема, йодният дефицит се занимава с такива международни организации като СЗО, Детският фонд на ООН (УНИЦЕФ), Международният съвет за контрол на заболяванията, свързани с йоден дефицит (СЗО, УНИЦЕФ, 1993, 2001).
Сибир традиционно принадлежи към регионите, ендемични за гуша. Проучвания за оценка на IDD с помощта на критериите на СЗО от 1995 г. установяват лек и умерен йоден дефицит в Западен и Източен Сибир. Проблемът с патологията на щитовидната жлеза е особено актуален в такива райони на Западен Сибир като републиката Тива и Хакасия, където е диагностициран умерен и тежък йоден дефицит. От особен интерес в тези области са клиничните и епидемиологичните изследвания сред местното население, тъй като многобройни литературни данни показват характеристиките на разпространението и протичането на различни патологични процеси, включително заболявания на щитовидната жлеза, в местното население на Западен Сибир.
В Република Алтай, в съседство с Тива и Хакасия, не са провеждани цялостни проучвания за идентифициране на ендемична гуша и оценка на йоден дефицит от 60-те години на миналия век, въпреки че въпросът за поддържане на здравето както на децата, така и на възрастното население е малък.Националността на алтайците е особено остра поради сериозното й влошаване през последните години и заплахата от изчезване на цялата алтайска етническа група.
По-голямата част от населението на Република Алтай живее в селски райони с планински терен, което определя относителна изолация, спазва националните хранителни традиции. Социално-икономическата криза от 90-те години на миналия век и установената система за организиране на медицинска помощ за селското население послужиха като предпоставка за увеличаване на разпространението на патологията на щитовидната жлеза и изследването на заболяванията на щитовидната жлеза по модела на местното селско население на юг от Република Алтай.
Целта на изследването е да се проучат епидемиологичните, клиничните и хормонално-метаболитните аспекти на заболяванията на щитовидната жлеза при коренното население на юг от Република Алтай и да се обосноват начини за подобряване на системата за превенция и организация на медицински и диагностични грижи за селското население с оценка на тяхната ефективност.
Материали и методи на изследване
Извършена е функционална оценка на щитовидната жлеза по нивата на тиреостимулиращия хормон и тиреоидните хормони - общ тироксин (Т4), общ трийодтиронин (Т3) чрез имуноензимен метод (Вектор-Бест, България). За да се оцени тежестта на периферното дейодиране, се използва индексът на периферна конверсия (CPI), който се определя по формулата:
Ние оценихме параметрите на тиреоидния спектър и антителата към тиреоидната тъкан при деца и възрастни, използвайки база данни, която включва хормонални и други биохимични параметри, получени чрез случаен подбор. Анкетиран е почти всеки втори човек от ведомостта.
Хемограмата се оценява по стандартни рутинни методи с изчисляване на левкоцитната формула, броя на тромбоцитите и ретикулоцитите. Първоначалното ниво на метаболизъм на гранулоцитите от периферната кръв се определя от нивотомиелоидна пероксидаза, алкална фосфатаза, гликоген и съдържанието на катионно-лизозомни протеини (E.A. Kost, 1975; V.V. Menshikov, 1987). Ферокинетичните параметри бяха оценени чрез ниво на серумно желязо, общ капацитет за свързване на желязо (TIBC), латентен капацитет за свързване на желязо (LJCC), коефициент на насищане на трансферин (CNT) по метода на ферозин с помощта на диагностични комплекти от Teco (САЩ) на анализатор FP-901 Labsystems (Финландия) и протеини, участващи във ферокинетиката - хаптоглобин и лактоферин. Определянето на концентрацията на лактоферин в кръвния серум се извършва чрез ензимен имуносорбентен анализ на тест системите "Lactoferrin-strip" (Вектор-Бест, Новосибирск, България) съгласно инструкциите на производителя. Резултатите от ензимен имуноанализ се записват на четец на микроплаки Bio-Rad Model 3550-UV (Bio-Rad Lab., САЩ). Нивото на хаптоглобина се определя чрез имунотурбидиметричен метод, като се използват моноспецифични заешки антисеруми срещу този протеин (N.A. Zorin et al., 1992). Хуморалният имунитет се оценява по концентрацията на общите имуноглобулини от основните класове (G, A, M) по метода на радиалната имунодифузия в гела, количеството на специфичните антитела към тиреоглобулина и тиреопероксидазата също се определя по метода на ензимен имуноанализ на ЗАО Алкор-БИО (България). Освен това първичните антитела срещу тиреоглобулин от клас IgM и вторичните антитела от клас IgG бяха определени чрез ELISA с помощта на ензимно-свързан имуносорбентен анализ в нашата модификация (T.V. Appelgans et al., 2005). Концентрацията на a2-макроглобулин (a2-MAG) и свързан с бременността a2-гликопротеин (a2-ABG) в кръвния серум се определя чрез ракетна имуноелектрофореза с ниско напрежение, като се използват моноспецифични антисеруми срещуна този протеин (B. Weeke, 1977; N.A. Zorin et al., 1992). За определяне на повечето от общоприетите биохимични параметри бяха използвани комплекти от Spinreact (Испания) на STAT-FAX 1904+ полуавтоматичен биохимичен анализатор с клетка Mosquito flow cell (Awareness Technology Inc., САЩ). Концентрацията на йод в урината се определя в единични порции урина по цериево-арсенитния метод.
Ултразвуково изследване на щитовидна жлеза в хоризонтално положение (апарат Aloka SSD-500, работещ в реално време с линейна сонда 7,5 MHz). Определят се размерът и обемът на щитовидната жлеза (формула на J. Brunn et al., 1981), оценява се нейната ехогенност и структура. При деца в предпубертетен период обемът на щитовидната жлеза се сравнява със стандартите, изчислени спрямо повърхността на тялото на изследваното дете, в зависимост от пола (M.V. Zimmerman et al., 2003), а при юношите - със стандартите на СЗО (2001). При възрастни, според международните стандарти, увеличението на щитовидната жлеза се определя, ако обемът на жлезата при жените надвишава 18 ml, а при мъжете - 25 ml.
Перспективният етап на работата включваше проучване на детското население и семейства през 2005-2006 г. и 2009 г. след възраждането на системата за популационна профилактика на йоден дефицит. Ефективността на последното се оценява както от концентрацията на йодурия при деца и юноши от същите села през 2005-2006 г. и 2009 г., така и от броя на домакинствата, които постоянно използват йодирана сол.
Статистическа обработка. Изборът на централните характеристики на изследваните количествени данни е извършен след изследване на формата на тяхното разпределение. Оценката на разликата от разпределението на Гаус беше извършена съгласно теста за съответствие на Колмогоров-Смирнов. Изчислихме средната стойност на показателя и неговите 95% и 75% доверителни граници, грешката на средната стойност, както и медианите и 25–75% граници.стойностни колебания. Изчислени са абсолютните и относителните честоти на качествените характеристики. Разликите в честотите бяха оценени с помощта на непараметричния c2 тест, а в случай на нормално разпределение, чрез теста на Student. При тестване на хипотези разликите се считат за значими при постигнатото ниво на значимост стр. Литература
1. Хвостова О.И., Маклакова Т.П., Конишева Т.В. Депресивни състояния и функционална активност на щитовидната жлеза при коренното население на Алтай // Сибирски бюлетин по психиатрия и наркология. - 2002. - № 2. - С. 34-36.
2. Апелганс Т.В., Маклакова Т.П., Зорина В.Н. Характеристики на протеиновия метаболизъм при автоимунен тиреоидит // Международен журнал за имунорехабилитация; Брой "Физиология и патология на имунната система". - 2004. - № 1. - С. 164.
3. Маклакова Т.П., Апелганс Т.В., Шимотюк Е.М. Хуморален имунитет при автоимунен тиреоидит в населението на Алтай // Клинична лабораторна диагностика. - 2004. - № 9. - С. 27.
4. Appelgans T.V., Маклакова T.P., Shimotyuk E.M. Фактори на хуморалния имунитет при автоимунен тиреоидит в различни етнически групи // Бюлетин на сибирската медицина. - 2005. - № 1. - С. 57-59.
5. Ликова О.Ф., Конишева Т.В., Архипова С.В., Маклакова Т.П., Апелганс Т.В., Юркина Е.А., Сорокина Н.Н. Хорионгонадотропин и патология на щитовидната жлеза // Vector-Best News. - 2006. - № 2. - С. 9-11.