Анализ на арабската пролет
Моделът, изграден от Запада за осигуряване, финансиране, въоръжаване и защита на диктаторски владетели, вече се разпада и това пространство вече е ново бойно поле. В продължение на десетилетия деспотите на мюсюлманския свят преследваха поредица от тесни интереси, които ограничаваха способността на собствения им народ: осигуряване на свободния търговски поток за Запада, борба срещу ислямското възраждане и подкрепа на сигурността на Израел за сметка на палестинците.
Западните държави, заедно с техните медии, навсякъде призовават за промени в региона като демократизация, западни ценности за свобода и секуларизъм. Някои хора в мюсюлманския свят призоваха Запада да помогне и да се намеси, надявайки се, че ще настъпят промени в региона, без да осъзнават намеренията на самия Запад. Арабският свят не познава истинското лице на демокрацията, свободата и секуларизма, за разлика от субконтинента, където заедно с демокрацията дойдоха корумпирани политици, лоялни на Запада. Имайки предвид това, ние разглеждаме проблемите, пред които е изправен уммата с настъпването на Арабската пролет. Предизвикателството е да се формулира нова политика, която ще създаде отговорна държава, ще позволи на хората да изберат своя владетел, който ще има независима съдебна система, където гражданските права ще бъдат зачитани и полицейската държава ще приключи. Арабската пролет видя мъже и жени, християни и мюсюлмани, работници и интелектуалци да излязат на улиците с искане за сваляне на действащите управляващи. Западът, с неговия опит в изграждането на държава в Ирак и Афганистан, твърди, че правата на жените, малцинствата, философиите и религиите се зачитат най-добре в рамките на либерализма.
Дълго време Западът гледаше на мюсюлманския свят като натеритория, която би могъл да използва в бъдеще за свои интереси. Западът отгледа личности, политически партии и установи контакт с "върховете". Ако погледнем истинското лице на западната външна политика, става ясно какво всъщност се разбира под демокрация, права на човека и самоопределение.
Реших да посветя доклада си не на просто преразказване на фактите от феномена „Арабска пролет“, тъй като информацията за това море, и затова каня всеки да проучи отделно хронологията на събитията и в този доклад ще се опитам да се съсредоточа върху факта, че по своята важност не отстъпва на фактологията. А именно исках да се опитам да разкрия темата за обективен анализ на ситуацията, тъй като именно тази тема създава дисонанс в отношенията между редица субекти на международната политика. Независимо дали се случва на междудържавно ниво или на ниво политически движения.
Затова разделих доклада си на няколко параграфа.
Точка 1. Значението на обективната оценка на реалността.
За да разберем значението на обективната оценка на реалността, е необходимо да разберем защо всъщност имаме нужда от политически анализи. Въпреки че съм сигурен, че повечето от тези, които четат моя доклад, разбират много добре целта на политическите анализи, но въпреки това считам за важно да направя малко напомняне. И то е както следва:
1) само чрез политически анализ можем да разберем истинската същност на едно политическо явление;
2) само въз основа на правилния анализ е възможно да се разработи правилната парадигма на по-нататъшни действия;
3) само с помощта на правилен анализ е възможно да се предвиди приблизителното развитие на събитията и да се види условна картина на бъдещето.
Често успехът на един политик или политическо движение се определя от неговото нивополитическо мислене. От своя страна дълбочината на политическото мислене се определя от умението да се правят правилни анализи. Например, може да се спомене, че най-силните политически центрове са разположени на запад, по-специално в САЩ и Великобритания. Наличието на тези центрове до голяма степен определя успеха на Запада на политическата арена в целия свят. Следователно, ако желаем същия успех за вас и мен, тогава трябва първо да се научим как дълбоко и всеобхватно да определяме реалността на проблем или явление.
Т. 2. Причини за изкривяване на реалността.
Сама по себе си важността на обективната оценка на реалността е неоспорима и само глупак би твърдял обратното. Но нека погледнем това твърдение от друг ъгъл. А именно, ще поставим под съмнение искреността, а съответно и обективността на анализа на реалността поради, да речем, егоистични цели. И под думата "личен интерес" имам предвид не само материални интереси, но и политически и идеологически. Да си припомним например факта, че бащите-основатели на комунизма приеха с усмивка теорията на Дарвин за произхода на видовете, възникнали по тяхно време, но въпреки това я приеха като основа, мотивирайки това с факта, че тя (теорията за еволюцията) е органично съчетана с техните възгледи. За никого също не е тайна, че има практика на двойни стандарти на държавно ниво по отношение на националните интереси. За пример можем да цитираме действията на Иран. Всеки знае позицията на Иран за Сирия и как Иран подкрепя режима на Асад, но малко хора знаят това в съседен Бахрейн, където също се провеждат народни вълнения и където позицията на Иран спрямо протестиращата опозиция е диаметрално противоположна. И иранското правителство подкрепя опозицията, като в същото време оказва натиск върху режима на Халифа в Бахрейн, мотивирайки това с твърдението, че режимът узурпира властта иче хората имат право на самоопределение. Въпреки че истинската причина за такова непоследователност се крие във факта, че режимът на Асад се състои от алауити, секта, произлязла от шиизма и следователно има повече допирни точки с режима на аятолаха, докато в Бахрейн, напротив, управляващият режим се състои от сунити, въпреки че по-голямата част от страната са шиити и Иран използва това, за да доведе на власт проирански сили. Има много такива примери и всичко това е известно. Основното тук е да се разбере, че за да постигнат своите национални, политически и идеологически интереси, субектите на глобалната или регионална политика отиват към изкривяване на обективната реалност, така че тяхното обяснение на реалността да се превърне за тях в морално оправдание за техните действия в очите на световната общност. Заслужава да се отбележи също, че днес абсолютно всички субекти на световната политика са лицемерни в смисъл, че няма морални принципи, които да ги възпират от умишлено изкривяване на реалността в името на техните интереси.
Към днешна дата такива понятия като чест и достойнство са изчезнали от международната политика. И целият свят възприе западния метод на виждане на политиката, който се изразява в преследване само на собствените егоистични интереси. А за спокойствието на обикновените хора се демонстрира маска на лицемерие, което се изразява в практиката на поддържане на двойни стандарти. В крайна сметка единственото, което може да възпре тези субекти на политиката, е общественото мнение, заради което всъщност се създават тези анализи, които не отговарят на действителността. Например, много хора на Запад наистина вярват в месианската роля на Запада по отношение на останалия свят. Те наивно вярват, че тяхното правителство наистина се интересува от хората по света. Тези хора вярват, че техният образживотът е единственият истински и че техен дълг е да водят останалия свят към това. И затова този народ лесно се заблуждава, когато му се обяснява, че истинската причина за насилието, което Западът нанася по целия свят, не е личен интерес, а разпространението на демокрацията и по този начин премахването, както те вярват, на хората от Средновековието.
Т. 3. Многостепенна оценка на реалността.
Тъй като европейските капиталистически страни контролират кораба на международната борба и доминират в света, включително мюсюлманските страни, в които се случват тези революции, и ги принуждават да се въртят в своята орбита, тогава може да се каже със сигурност, че тези революции са отхвърлянето на западната политическа, икономическа, информационна и идеологическа хегемония.
Революциите в мюсюлманските страни не надхвърлиха тази посока по отношение на отхвърлянето на тази реалност с всички, които я представляват и това, което представляват. В същото време те са лоялни към исляма и въстанията започват от джамиите в петък след проповедите. Техните възклицания съдържаха думи, показващи вяра. Това накара Запада да осъзнае, че тези революции трябва да бъдат разглеждани и повлияни през призмата на умерените ислямски движения, на които те наложиха своите условия за получаване на власт: издаване на светски закони, създаване на светска държава и приемане на демокрация, т.е. управление на народа, приемане на предаването на властта и съгласие с резултатите от изборите. С други думи, те им предложиха поемането на властта след тяхното съгласие с идеи и системи, които са в противоречие с исляма.
Може също да се каже, че тези революции не са били чисто ислямски, защото са носили общи идеи. Те искаха исляма, жадуваха за връщането му към живот, искаха светлата му история, но те, общо взето, не можаха да го осъществят, т.к.само движения и партии, които са приели исляма като политическо лидерство и културен проект, могат да го направят. След това дойде Западът, който все още държи юздите на управлението в мюсюлманските страни и работи за потушаването на тези революции чрез използването на карта на умерени ислямски движения, присъствието на които в правителството няма да премахне господството му над мюсюлманските страни. Тук може да се отбележи, че искрените съзнателни ислямски движения не успяха да канализират тази искрена вълна, тъй като техните материални и информационни възможности са несравними с тези на Запада. Умерените ислямски движения също допринесоха за провала на тази кауза и ако съзнателното ислямско движение имаше тези способности, то щеше да има несравним успех.
Може да се каже също, че западното сътрудничество с революциите не достига необходимата степен и не показва разбирането на Запада за автентичността на тези революции. Несъмнено тези революции са отхвърляне на тази реалност с всичките й последствия и търсене на желаната реалност, правилната система и благородния живот. Внимателният наблюдател на случващото се вижда, че Западът е в културна криза. Културата му започва да генерира постоянни кризи и той вече не е в състояние да управлява света въз основа на идея. Или може би само чрез сила, конспирации, интелект и подкупване на хора. Дори техният собствен народ започна да изоставя тази култура чрез хиляди демонстрации в различни градове на Европа и Америка, насочвайки се към Уолстрийт и подобни центрове на капиталистически световен икономически контрол, изисквайки тяхното унищожаване. Следователно това, което се случва в мюсюлманските страни, е една от картините на отхвърлянето на западната идея и нейната култура. Както и търсенето на исляма като религия, която иска да изрази себе сичрез културен проект. Може също така да се каже, че продължаващите революции в мюсюлманските страни са предвестник на световната трансформация и е необходимо да се разглежда на това ниво. Защото светът след провала на западната култура е лишен от всякаква превеждаща идеология. И така Западът е заплашен от две опасности: опасността от изтегляне на ислямските страни от неговото господство и от потискане на способността му да използва богатството им. И опасността от осъществяването на проекта за ислямска култура, който го заплашва с вземане на лидерство в света и унищожаване на неговата култура. А що се отнася до мита, че САЩ стоят зад "арабската пролет", и че това е изцяло техният проект за преформатиране на Близкия изток. Можем да кажем, че това твърдение е пълна глупост. Защото има редица причини за това.
Вероятно всеки знае какво правят следователите, когато се опитват да намерят престъпник. Първото нещо, което правят, е да се опитат да разберат кой се е облагодетелствал от престъплението, кой е имал мотив. И така, какъв беше мотивът на Съединените щати да организират разрушаването на режимите в Близкия изток? Искаха да премахнат лоялните им управляващи, които години наред са подкрепяли и защитавали. Или може би някой смята, че САЩ имат съвест и искат да помогнат на потиснатите народи да се отърват от собствените си тирани. Можете да чуете много за теорията за контролирания хаос, но защо ни е нужен контролиран хаос, ако има контролиран режим. Със сигурност може да се каже, че Бен Али, Мубарак и дори Асад бяха контролирани от Запада, но има ли доказателства, че протестиращите и тези, които идват на власт, са напълно контролирани. Да, разбира се, сред протестиращите има и такива, които са подпомагани от Запада и тези, които той контролира, но това само показва, че Западът се опитва да яхне вълната на революциите и да излезе от тях с минимални загуби.Но във всеки случай определено може да се каже: това, което се случва в Близкия изток, абсолютно не е от полза за Съединените щати.
Докладът беше прочетен на III заседание на Московския младежки научен дискусионен клуб