АНАЛИЗ НА ПАТЕНТНИТЕ ПРАВА ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛЕН ПОТЕНЦИАЛ ЗА БИОТЕХНОЛОГИЯТА
Към днешна дата биотехнологиите се превърнаха в една от индустриите с голямо макроикономическо значение. Развитите страни отдават голямо значение на неговото развитие и затова във всички водещи страни по света са разработени и действат национални и международни биотехнологични програми, финансирани от публичен и частен капитал. Практическото използване на резултатите от научните изследвания в областта на биотехнологиите се превърна в средство за пазарна политика. По този начин показател за високия растеж на световния пазар на биотехнологии е неговият годишен ръст със средно 7% [1].
Основната задача на биотехнологиите е получаването на различни търговски продукти. Никоя компания обаче няма да преследва дългосрочни проекти с висок риск, освен ако не може да се увери, че резултатите от техните разработки ще бъдат надеждно защитени от използване от конкуренти. Такава защита се осигурява чрез предоставяне на изключителни права върху нови продукти и технологии чрез тяхното патентоване. Защитата на патентните права в биотехнологиите превръща патента в инструмент за трансфер на технологии и защита на нови пазари в глобалната икономика [6, 14].
Патентите изпълняват различни функции в зависимост от индустриалния сектор и технологията. Прилагането на патенти е най-ефективно в отрасли с високи разходи за научноизследователска и развойна дейност, но ниски разходи за производство на крайния продукт. Такива условия са характерни например за биотехнологичната, микробиологичната и фармацевтичната индустрия, където патентите имат много положителен ефект върху иновациите [11, 15].
Понастоящем европейското патентно право не формулира понятието изобретение, изградено според формални логически правила.
Европейски патенти не се издават за:
-изобретения, чието публикуване или използване би било в противоречие с обществения ред или добрите нрави; при условие, че такова използване на изобретението не може да се счита за такова само защото е забранено във всички или част от договарящите държави със закон или административен ред;
- сортове растения или породи животни, както и предимно биологични методи за отглеждане на растения или животни.
В същото време микробиологичните методи и продуктите, получени по тези методи, са патентоспособни [9].
В съответствие с член 3, параграф 1 от директивата изобретенията са патентоспособни, дори ако се отнасят до продукт, съдържащ или състоящ се от биологичен материал, или метод, чрез който биологичният материал може да бъде получен, обработен или използван. Определението за биологичен материал е дадено в член 2, точка 1, буква а) от директивата. Биологичният материал се отнася до всеки материал, съдържащ генетична информация, която се самовъзпроизвежда или възпроизвежда в биологична система.
Така европейските законодатели изрично подчертаха, че обектът на изобретението, в допълнение към традиционните устройства, метод, вещество, микроорганизъм и тяхното приложение, е продукт, който може да се отнася до всички живи организми и техните части, а не само микроорганизми и клетки, включително растения, животни и елементи, изолирани от човешкото тяло [4].
Благодарение на иновациите, свързани с биотехнологичните изобретения, европейското регионално патентно право се доказа като едно от най-напредналите патентни закони в света и следователно може да служи като насока за националните патентни служби в това отношение, както и задостатъчна методическа основа за обсъждане на проблеми, свързани с правната закрила на биотехнологичните изобретения.
За Република Казахстан развитието на биотехнологиите е един от приоритетите на научно-техническата политика. В съответствие със Стратегията за индустриално и иновативно развитие на Република Казахстан, биотехнологиите са определени като приоритетна област за развитие на „икономиката на бъдещето“ на нашата държава [3].
Понастоящем Казахстан е член на Световната организация за интелектуална собственост (наричана по-долу СОИС) и е обект на основните международни актове в областта на интелектуалната собственост. Основните международни споразумения в областта на интелектуалната собственост са:
- Парижка конвенция за закрила на индустриалната собственост от 1883 г.;
- Мадридска спогодба относно международната регистрация на марки от 1891 г.;
- Протокол към Мадридската спогодба относно международната регистрация на марки;
- Конвенция за създаване на СОИС от 1967 г.;
- Договор за патентно коопериране (PCT) от 1970 г. и др. [7].
В допълнение, Република Казахстан е член на Евразийската патентна организация, както и участник в многостранни и двустранни международни договори в областта на интелектуалната собственост, в рамките на които си сътрудничи с редица международни организации и патентни ведомства на водещите страни в света (WIPO, EAPO (Евразийска патентна организация), EPO (Европейско патентно ведомство), OHIM (Служба за хармонизация на вътрешния пазар), EurAsEC, патентни ведомства на САЩ, България, Беларус, Грузия, Украйна, Япония и др.) [13 ].
Патентната защита на изобретенията в областта на биотехнологиите с използване на щамове има редица характеристики. Първо, както показва практикатазаявки за изобретения, свързани с щамове микроорганизми, консорциуми, базирани на тях, биологични продукти, включително щамове микроорганизми или части от клетки на микроорганизми, доста често се подават заявки, които не съдържат пълния набор от характеристики, регламентирани от настоящите правила и са необходими за идентифициране или възпроизвеждане на заявения обект, както и не съдържат необходимото експериментално потвърждение за постигането на заявения технически резултат. Това става причина за продължителна кореспонденция между експерти и кандидати поради необходимостта от изискване на допълнителни материали. Например, ако заявителят не е характеризирал напълно културните, морфологичните характеристики на щама или неговото ниво на продуктивност, тогава при поискване от експертизата такива данни обикновено се предоставят от заявителите и впоследствие се включват в текста на описанието като описателни характеристики на щама. Второ, според експерти е невъзможно да се приложи само въз основа на описанието на щама, съдържащо се в заявката за изобретение. Единственият начин да се потвърди осъществимостта, т.е. промишлената приложимост на такъв обект на изобретение като "щам", може да бъде отлагането [12].
Депозирането за целите на патентната процедура се счита за извършено, ако щамът е депозиран в международен депозитар, предвиден от Будапещенския договор за международно признаване на депозити за целите на патентната процедура, или в българска колекция, упълномощена да ги депозира, което гарантира запазване на жизнеспособността на обекта най-малко за срока на патента и отговаря на други установени изисквания за колекции, депозиращи за целите на патентната процедура. Ето защо е общоприето, че найнадежден начин за потвърждаване на възможността за осъществяване на изобретение, свързано с обекта на изобретението "щам", е депозирането на щам в специализирана колекция, която има определен статут. Индикация за такова депозиране в депозитна колекция е включена в казахстанските правила за депозиране на микроорганизми при подаване на заявки за изобретения. В този случай датата на депозиране трябва да предшества датата на приоритета на изобретението [10].
По този начин на заявителя се дава алтернатива или да депозира щама, или да разкрие как е получен, така че всяка трета страна да може да го възпроизведе. Въпреки това, често дори най-подробното описание на щама и метода на неговото производство не позволява да се възпроизведе съответното изобретение, особено когато става въпрос за щамове, изолирани от някакъв естествен източник. На първо място, защото източникът може да престане да съществува или да се промени по такъв начин, че съответният щам вече да не може да бъде получен от него. Освен това в тази ситуация е по-вероятно да се гарантира получаването на биологичен обект от определен род или вид, но не и конкретен деклариран щам.
Трябва също така да се отбележи, че при разглеждане на заявления в областта на биотехнологиите, ако е необходимо, в допълнение към Закона за патентите на Република Казахстан се използват допълнително законите на Република Казахстан „За ветеринарната медицина“, „За здравеопазването“, Указът „За лекарствата“, Кодексът за околната среда и редица други.
Обръщайки голямо внимание на разработването на биотехнологични препарати за профилактика, диагностика на инфекциозни заболявания и лечение на болни животни, нашата страна непрекъснато работи за подобряване на промишлените технологии, овладявайки производството на по-ефективни, по-евтини и стандартни лекарства. В този случай основните изисквания са:
- използване на световния опит;
- запазване на производствените площи;
- придобиване и инсталиране на съвременно оборудване и технологични линии;
- провеждане на научни изследвания за разработване и откриване на нови видове биопродукти, нови и евтини рецепти за приготвяне на хранителни среди;
- търсене на по-активни щамове микроорганизми по отношение на техните антигенни, имуногенни и продуктивни свойства.
Музеят на микроорганизмите на Републиканската колекция от микроорганизми (наричан по-нататък RCM) извършва сертифициране, депозиране, полагане за гарантирано съхранение на ценни култури от промишлени микроорганизми, включително тези, получени от други организации, както и проверката им за чистота и жизнеспособност. Един от показателите за качеството на микроорганизмите, съхранявани в колекцията, е тяхната защитна способност, защитена с патенти. Колкото по-голям е броят на колекционерските култури от индустриални микроорганизми, защитени с патенти, толкова по-висока е приложната значимост на тази интелектуална собственост. Ето защо един от приоритетите на RCM е оценката на колекционерските култури от индустриални микроорганизми като интелектуална собственост. В рамките на целевата научно-техническа програма "Създаване, опазване, отчитане и използване на микробиологични ресурси в Република Казахстан" за 2012-2014 г. са патентовани следните щамове:
- щам Pseudomonas aeruginosa G23, предназначен за биоразграждане на мазнини, има високо ниво на липолитична и окислителна активност, ефективно разгражда растителни и животински мазнини, съдържащи се в отпадъчните води, препоръчва се като основа на биологичен продукт за локално пречистване на води, съдържащи мазнини;
- щам на бактерията Bacillus subtilis Zb52, предназначен забиопречистване на отпадни води;
- щам на бактерии Lactobacillus casei BI005, предназначен за получаване на пробиотик;
- бактериален щам Bacillus subtilis G2, използван за защита на лечебни растения от фитопатогенни гъби;
- щам на гъбата Trichoderma viride Pers., който има фунгициден ефект срещу фитопатогени на лечебни растения;
- щам на Lactobacillus casei 24 A, използван за употреба в хранително-вкусовата промишленост и в селското стопанство с цел потискане на растежа на патогенната бактерия Listeria monocytogenes.
В същото време, на първо място, трябва да запомните основната цел на патентоването, която, както е известно, е да предостави на собственика на патента изключителното право да използва своето изобретение на територията на страната, която е издала заглавието за защита, и да забрани на други лица да използват патентованото изобретение без разрешението на собственика на патента. В Казахстан няма съдебна практика за разрешаване на спорове за микробиологични и биотехнологични патенти, което е показател за липсата на конкуренция в тези пазарни сектори. В същото време липсата на такава практика не позволява, както е в други страни, да се оцени реално значението на съществуващата методология за оценка на патентоспособността на биотехнологични изобретения, тъй като експертизата от патентни експерти днес е оценка с решение за издаване на патент на заявката или за неиздаване [2].
Затова продължава активната работа на специалисти и учени за хармонизиране на националното патентно законодателство с международните договори. Приемането на национално законодателство, което е в съответствие с основните международни стандарти в областта на интелектуалната собственост, ще създаде благоприятна средаза интегрирането на Казахстан в световната икономика.