Анализ на поемата Благовест от Алексей Толстой
Анализ на Благовест.docx
Подиграват ти се
Те, о, родино, укоряват
Ти с твоята простотия
Жалка гледка на черни колиби.
Така че синът, спокоен и нагъл, се срамува от майка си -
Уморен, плах и тъжен
Сред неговите градски приятели,
Гледа с усмивка на състрадание
На онзи, който е скитал стотици мили
И за него, в деня на сбогом,
Спестих последната стотинка.
Всред дъбова гора Блести с кръстове Храм с пет купола С камбани.
Техният призивен звън През гробовете Жъмче толкова чудно И толкова тъжно!
Той привлича към себе си Неудържимо, Зове и примамва Той е скъп за земята,
Към земята на благодатта, Забравена от мен, - И непонятна Измъчвана от копнеж,
Моля се и се покайвам, И пак викам, И се отказвам От злото дело;
Скитайки се надалеч С прекрасен сън, През пространството аз Летя небесно,
И сърцето е радостно Трепти и се топи, Докато блажен звън Не спира.
Зелени полета, горички бърборят,
Има трепет в небето на чучулига,
Топъл дъжд, пенлива вода, -
След като те назовах, какво да добавя?
Как иначе да те прославят
Душевен живот, пролет идва?
ТИ СИ МОЯТА ТЕРИТОРИЯ, РОДНА ТЕРИТОРИЯ!
Ти си моя земя, моя мила земя! Свободно конно надбягване, В небето ято орли крещят, Вълчи глас в полето!
Гей ти, моя родино! Гой ти, гъста горо! Среднощна свирка на славея, Вятър, степ и облаци!
Гръмотевиците спряха, бурята се умори да вдига шум,
Между черните облаци блестеше здравей
Цветята още треперят, пълни с вода
И златен прах
О, не ги тъпчете с нова вражда
Творчеството на Толстой е пропито с философски идеи и лирични емоции. А.К. Толстойтрябваше да отсъства от дома. Чувствата, които е изпитал, са в основата на стихотворението "Благовест".
Идея: религиозно чувство. Тема: първо идва описание на камбанния звън, след това състоянието на лирическия герой и накрая обобщаващи думи, обобщаващи впечатлението. Чувствата на лирическия герой нарастват към края, слушайки камбанния звън, той се пропива от него, поглъща родни звуци, а душата им откликва - този отговор, както трябва, е различен за всеки, той е уникален. В стихотворението трябва да се обърне внимание на заглавието, което разкрива тона на темата. Благовест е камбанен звън, известяващ началото на църковна служба; важно е да се вземе предвид този религиозен нюанс на значението в A.K. Толстой. Темата на стихотворението може да се нарече религиозно чувство.
Рима: кръст. Думите се римуват с предпоследната сричка (женска рима). Разделянето на стихотворението на части: стихотворението се състои от седем строфи.
Художествени особености: двустопен ямб, в текста има много глаголи и причастия. Две ударения в стиха сякаш възпроизвеждат ударите на камбаните, които радостно призовават хората в храма.
Език: през 1757 г. Ломоносов в предговора си към събраните съчинения „За ползите от българските книги на български език“ идентифицира три „спокойства“: високо, средно и ниско. Това стихотворение принадлежи към средното "спокойствие", тъй като е лирическа творба. Творбата е написана с прости думи, но в текста има и епитети: земя плодородна, земя родна, звън зовен, копнеж непонятен, мечта чудна, звън благословен; и олицетворения: звънът бръмчи, дърпа и зове, сърцето жужи и се топи, звънът не стихва; и метафори: звънът дърпа неудържимо, блуждаещ в съня, летя из небесни простори. В текста има и остаряла дума – благословен.
Чувства: лирическият герой на това произведение, слушайки звъна на камбаните, забравя, мечтае, звънът на църковните камбани го завладява. Спомня си родния край. Когато камбаните бият, има усещане за пречистване, принадлежност към високото и святото. В душата цари мир, тиха радост. А.К. Толстой, звънът на камбаните напомня за църковната служба, чийто смисъл е общение с Бога и очистване на душата.
Значение: Когато четем това стихотворение, има специално духовно чувство. Това е важно за разбирането на универсалните човешки ценности като вяра и Родина.
За анализ избрах стихотворението "Благовест" на Алексей Константинович Толстой. Творчеството на Толстой е пропито с философски идеи и лирични емоции.
Стихотворението е написано през 40-те години на деветнадесети век. Авторът трябваше да бъде далеч от родните си места. Чувствата, които изпитва, са в основата на стихотворението.
Първо следва описание на камбанния звън, след това състоянието на лирическия герой и накрая обобщаващи думи, обобщаващи впечатлението. Чувствата на лирическия герой нарастват към края, слушайки камбанния звън, той се пропива от него, поглъща родни звуци, а душата им откликва - този отговор, както трябва, е различен за всеки, той е уникален. Благодатният звън на камбаната събужда у героя различни чувства: копнеж, радост в сърцето, чувство за пречистване, принадлежност към високото и святото, той си спомня за родния край. В душата цари мир, тиха радост. Камбанният звън напомня на лирическия герой за това произведение на църковна служба, чийто смисъл е общение с Бога и пречистване на душата.
В стихотворението трябва да се обърне внимание на заглавието, което разкрива тона на темата. Благовест е камбанен звън, който оповестява началото на църковна служба, тази религиозна конотация е важно да се има предвидв стихотворение на А.К. Толстой. Въз основа на това идеята на стихотворението може да се нарече религиозно чувство.
През 1757 г. Ломоносов в предговора си към събраните съчинения „За ползите от българските книги на български език” определя три „спокойства”: високо, средно и ниско. Това стихотворение принадлежи към средното "спокойствие", тъй като е лирическа творба. Стихотворението е написано с прости думи, но текстът съдържа и епитети (земя благословена, родна земя, звън зовен, копнеж непонятен, сън прекрасен, звън благословен), и персонификации (звънът бръмчи, дърпа и зове, сърцето жужи и се топи, звънът не заглъхва), метафори (звънът дърпа неудържимо, блуждаещ в съня). , летя из небесните простори). В текста има и остаряла дума – благословен.
Хареса ми това стихотворение заради неговата лекота, заради това как предава състоянието на душата на човека. Когато го четем, има особено духовно усещане. Това е важно за разбирането на универсалните човешки ценности като вяра и Родина.