Анализ на разходите
Актуалността на темата се дължи на факта, че възможностите за неценова конкуренция в значителен брой сектори на българската икономика са практически изчерпани. Между другото, това също е тенденция на световната икономика. Следователно на преден план излиза задачата за намаляване на производствените разходи (работи, услуги), чието решение позволява съответно намаляване на пазарните цени.
Нашата обширна одиторска практика показва, че маркетинговите планове на повечето средни фирми и значителен брой големи компании не обръщат сериозно внимание на управлението на разходите. Но непреките разходи* (1) в значителен брой предприятия възлизат на 50% или повече от себестойността на продукцията (работи, услуги).
Статията описва методология за изследване на производствените разходи, която позволява определяне на обема на условно променливите и условно постоянните разходи, без да се прибягва до подробен анализ на сметките за отчитане на разходите. Техниката в две предприятия от района на Нижни Новгород [1] даде положителни резултати.
Основните ползи, които едно предприятие може да получи от анализа на разходите, използвайки методологията:
ръководството на предприятието ще получи разбиране дали е възможно да се разчита изцяло на счетоводни данни при вземане на решения относно управлението на разходите или е необходимо да се включат и други средства за анализ;
управленските решения ще се основават на познаване на действителния обем на непреките (условно фиксирани) и преките (условно променливи) разходи. Нещо повече, такъв анализ може да бъде направен чрез предложените методи дори за отрасли, където няколко вида продукти се произвеждат в рамките на едно и също преразпределение и следователно традиционното счетоводно изчисление е принципно невъзможно или икономически неразумно.Това може да се направи и за търговски предприятия;
става възможно оптимизирането на производствената програма въз основа на проверено изчисление на точките на рентабилност и рентабилността на отделни групи и / или видове продукти;
ръководството на предприятието ще знае точно колко струва производството или продажбата на определен вид продукт (работа, услуга). Това се осигурява чрез математическото разпределение на непреките разходи по видове произведени продукти или чрез обоснованото използване на системата за директни разходи.
В нашите изследвания ние разчитахме на иконометричния модел [3], т.е. икономико-математически модел на факторен анализ, чиито параметри се оценяват с помощта на математическа статистика. По-конкретно, беше приложен регресионен иконометричен модел.
Така нареченият факторен линеен регресионен модел на зависимостта на разходите за производство (обръщение) има формата:
y = b0 + b1 x1 + b2 x2 +. + bnxn,
където y е общите разходи (или общите разходи за дистрибуция) за всеки месец,
b0 - условно фиксирани (непреки) разходи,
b1 - условно променливи (преки) разходи за единица произведена (продадена) продукция, която се обозначава с числото 1,x1 - обемът на производството (продажбите) на продуктите, означено с числото 1, във физически единици,
b2 - условно променливи разходи за единица произведена (продадена) продукция, която се обозначава с цифрата 2, x2 - обемът на производството (продажбите) на продукцията, означена с цифрата 2, във физически единици,
bn - условно променливи разходи за единица произведени (продадени) продукти, които се обозначават с числото n,
xn е обемът на производството (продажбите) на продуктите, обозначени с числото n, във физически единици.
Обмислете приложението на предложенотометоди на пример (цифрите са условни).
Да предположим, че фирмата произвежда три основни групи (вида) продукти (работи, услуги). За търговските предприятия това са съответно три групи (вида) продавани стоки. В бъдеще, за краткост, вместо конструкцията "продукти (стоки, работи или услуги)" ще използваме обобщеното понятие "продукти". Нека един вид продукт има сезонен характер на търсенето. Нека го обозначим с W. Изходът на другите два вида продукти (R и G) няма изразена цикличност.
Производствените разходи на разглежданото предприятие възлизат на сумите, представени в таблица 1 за анализирания период.
Преки разходи Непреки разходи
zara- amor-soder-zara-pro- soder-zara-друго
ботнаятиз-жание
качване и те-та работилница и те-та хо-
основно-обиколни platyvae platazhyist-
Месечен рудо-ремонтен цех-за-ремонт АУП
сурови материали
водно перо чисто
венозен фондон-фондл-
работни магазини ла със смрад
I 8.000 6.159 0.2510.399 0.4000.1250.218 2.2730.806 18.631
II 8.095 6.200 0.2450.300 0.4000.1040.217 2.1260.941 18.626
III 9.071 6.616 0.2960.469 0.4000.1040.200 2.0951.195 20.446
IV 9.139 6.645 0.2840.483 0.4000.1160.200 2.0260.800 20.093
V 10.4337.199 0.2600.439 0.4620.1300.214 2.0150.831 21.982
VI 11.1367.500 0.2720.404 0.4220.1060.292 2.4701.031 23.632
VII 10.9707.429 0.2900.475 0.4200.1060.227 2.0251.167 23.107
VIII 10.5577.253 0.2450.353 0.4840.1300.217 2.0170.828 22.084
IX 9.501 6.801 0.2810.500 0.4000.1170.200 2.0000.800 20.601
X 8,730 6,4710.2980.474 0.4000.1030.392 2.1211.036 20.026
XI 8.478 6.363 0.2940.321 0.4840.1050.211 2.0971.194 19.546
XII 10.5557.251 0.3000.452 0.4140.1020.217 2.0790.906 22.277
За търговските предприятия е важен само общият размер на разходите.
Предложената методология наистина ви позволява да извлечете преки и непреки разходи от "котела" на общата сума на разходите.
Резултатът от изчисленията с помощта на апарата за регресионен анализ е както следва (милиони рубли):
y = 6,437 + 0,008x1 + 0,007x2 + 0,01x3,
където y е общите разходи (или общите разходи за дистрибуция) за всеки месец,
6 437 - непреки разходи;
0, 008 - преки разходи за единица произведени (продадени) продукти, което е посочено с номер 1 (на фиг. 1 - W),
x1 - обемът на производството (продажбите) на продуктите, обозначени с числото 1 (W), във физически единици,
0, 007 - преки разходи за единица произведени (продадени) продукти, което е посочено с номер 2 (на фиг. 1 - R),
x2 е обемът на производството (продажбите) на продуктите, обозначени с числото 2 (R), в натурални мерни единици,
0, 01 - преки разходи за единица произведени (продадени) продукти, което се обозначава с числото 3 (на фиг. 1 - G),
x3 - обемът на производството (продажбите) на продуктите, обозначени с числото 3 (G), в натурални мерни единици.
Правилността на изчислението на коефициентите на горното уравнение може да се провери с помощта на инструменти на Microsoft Excel или специализирани статистически софтуерни пакети.
Така, без да извършваме процеса на счетоводно изчисление, получихме точна калкулация на себестойността на продукцията. Установихме, че месечните разходи, които не зависят от промените в производствените обеми (продажби), са 6 437 000търкайте. Освен това бяха определени разходите, пряко свързани с производството (продажбата) на различни видове продукти (8 000 рубли, 7 000 рубли, 10 000 рубли на единица).
Имайте предвид, че използването на тази техника не намалява значението на счетоводната работа. Необходим е счетоводител и то квалифициран. Никой друг няма да ни предостави достоверна първична информация за извършване на изчисления като обсъжданото. В същото време е възможно чрез предложените средства да се оцени работата на счетоводителя при отчитане на разходите в конкретно предприятие. За да направите това, достатъчно е да сравните изчислителните данни с резултатите, получени по предложения метод.