Анализ на регионалната експанзия на банковия сектор - Ликвидност на банковия сектор на икономиката
Регионалната експанзия е важен елемент в растежа на родното банкиране (от английското banking - банкиране). Кредитна институция, която не инвестира в своите подразделения в регионите, рискува да загуби своята конкурентоспособност и привлекателност в очите както на корпоративни, така и на частни клиенти.
Не само кредитните институции, включени в рейтинга WTOP-30, изграждат своите регионални мрежи, но и банки с по-малък мащаб на дейност, за които е много по-трудно да увеличат присъствието си в регионите, отколкото за най-големите местни кредитни институции.
Много банки, преживели кризата от 1998 г., 3г
4 години вече са започнали активна регионална експанзия. До 2004-2005г регионалната мрежа на много банки се развива главно на принципа на "лов" за корпоративен клиент. Това е разбираемо - за събиране на задължения, при увеличаване на кредитния портфейл, най-добре е да имате корпоративни клиенти. Банката им предложи пълен набор от услуги: от разплащателни и касови услуги, кредити и банкови гаранции до обслужване на служители на корпорации - физически лица. За физически лица - парични преводи, депозити, кредити и др., създавайки технологична база за себе си, за да "ловуват" за непрофесионален клиент.
ТОП-30 банки, които имат възможност да инвестират значителни суми (милиони долари за всеки конкретен регион) в собствената си регионална експанзия, като правило предпочитат да отворят собствен клон в нов субект на федерацията. Несъмнено този формат дава възможност да се предостави на клиентите най-пълния набор от услуги; средната банка, когато навлиза в нов град или регион, по-често избира да отвори вътрешни структурни подразделения.
Допълнителен офис, като цяло перфектенпреден пост на банка или клон, тъй като има право да извършва всички или част от банковите операции, предвидени в банковия лиценз или наредбата за клона, но съществуването му е ограничено до територията на юрисдикцията на Държавната банка на България, с други думи, територията на субекта на федерацията, където се намира банката или нейния клон (клауза 9.5 от Инструкция 135-I). Кредитната и касова служба разширява възможностите на банката да излага своите предни постове в съседните региони на Федерацията (клауза 9.6 от Инструкция 135-I).
След като работи година или две в нов регион под формата на кредитна и касова служба, банката често отваря клон там.
През 2010 г. Банката на България предостави още една възможност за създаване на клон - оперативен офис - също извън юрисдикционната територия на ГУ Банка на България (клауза 9.5.1 от Инструкция 135-I). Оперативен офис, за разлика от кредитен и касов офис, фокусиран върху предоставянето на услуги на физически лица, може да предостави почти цялата гама от услуги на юридически лица. Оперативният офис по своите функции се различава малко от допълнителния офис.
Важен проблем при организирането на работата на банков преден пост в чужд регион е паричното укрепване. Банката е била принудена да доставя пари в брой до нови офиси от близък клон, понякога на стотици километри (и това е цената на инкасо), или да купува пари в брой от друга търговска банка (и това е комисиона за издаване на пари в брой).
Помислете за три вида регионално подразделение:
клон (клон на банката с почти пълен списък на банковите операции);
оперативен офис (банков клон с някои ограничения в банковите операции);
допълнителен офис без каса (банков клон за продажба на кредитни продукти, в ттип клон няма каса в традиционния изглед, но има електронна каса - банкомат и кеш).
Веднага трябва да се отбележи, че сравнително скорошната възможност за откриване на оперативни офиси не е лишена от недостатъци. Един от най-сериозните проблеми е поддържането на кореспондентската сметка на оперативния офис по местонахождението му. Клонът, който е пряко подчинен на териториалната администрация на Централната банка, има собствена кореспондентска сметка, през която преминават всички сетълменти на клиенти, обслужвани чрез него. Тези изчисления се извършват ежедневно. При оперативен офис възниква следният парадокс: при откриването му или преобразуването му от клон, вместо кореспондентска сметка, се допуска откриването само на оригиналния му аналог - разплащателна сметка. Но чрез тази сметка е невъзможно да се извършват плащания на клиенти, те се пренасочват през кореспондентската сметка на клона, на който е подчинен оперативният офис. Чрез разплащателната си сметка те могат само да получават и даряват пари. Плащанията на клиентите към техните контрагенти, намиращи се в същия регион, преминават през сетълмента и касата на главния клон, тоест плащането става междурегионално и не се извършва през деня, а само на следващия ден. Така се губи ефективността на плащанията за клиентите.