Анализ на традицията на киселото зеле в културата на българския народ, Социална мрежа на просветителите

Изключително важна роля в живота на обществото, независимо от етапите и нивото на неговото развитие, играят народните традиции (лат. traditio - „предаване“). Те са като канал, чрез който предишните поколения предават на следващите поколения натрупания колективен опит за методите и методите на икономическата дейност и социалните ценности: знания и морални убеждения. Традицията трябва да се разглежда като наследство, създадено от обществото малко по малко в продължение на много векове и хилядолетия. Задачата на всяко следващо поколение е не само да изучава, приема, съхранява, но и да увеличава това наследство.

Хипотезата на изследването е позицията, че традицията е оказала значително влияние върху развитието на цялостната култура на българския народ. Въпреки постиженията на НТП днес традицията е популярна и перспективна.

1. Традицията е уникален феномен на народната култура и съдържа много интересни церемонии и ритуали, свързани със засаждането на зелеви разсади, рязането и настъргването им;

3. Традицията има дълбок социално-исторически смисъл и голямо историческо значение, което се състои в това, че:

- съвместната селскостопанска работа и празненствата след приключването й, поставиха основата на общественото съзнание;

- стои в основата на развитието на цялата материална и нематериална култура, вкл. и в земеделието, и във фолклора, и в културата на хранене.

Несъмнено научно-техническият прогрес оказва влияние върху трансформирането на обредния аспект на тази традиция. Някои от неговите характерни черти започнаха да се забравят или променят. Въпреки това, въпреки прехода към промишленото производство на кисело зеле, производството му у домаусловията все още се прилагат.

Социално-икономическото значение на традицията не е загубило своята актуалност в съвременността. Това показват резултатите от анкета сред студенти, която е проведена по време на работа по темата.

Целта на анкетата е да се установи степента на познаване на традициите на съвременните младежи. Участниците в анкетата са студенти 1-2 курс. Броят на участниците в проучването е 35 души.

На респондентите бяха зададени различни въпроси, отговорите на които са представени в диаграмата:

Резултатите от проучването ви карат да се замислите:

- 95% от участниците в анкетата не знаят датата на възникване на традицията. Смята се, че възниква през 18 век, всъщност е на повече от 1000 години;

- 21% от анкетираните разбират естеството на традицията;

- 40% правилно са посочили значението и влиянието му върху формирането на властта, националния манталитет, аграрната култура и устното народно творчество, което потвърждава хипотезата на изследването.

- около 30% от участниците в проучването посочват причините за устойчивостта на традицията:

А) в условията на домашна традиционна технология на ферментация се запазват и класическите вкусови качества на продукта;

Б) промишленото производство не гарантира екологичната безопасност на продукта;

В) домашното производство е по-евтино;

А) държавата е заинтересована да запази традициите на семейното градинарство и снабдяването с храна, като по този начин гарантира възможността за самоорганизация и заетост на определена част от населението;

Б) домашното производство осигурява реализирането на такава потребност на родителите като желанието да помогнат на децата си, да им бъдат полезни;

В) част от населението поддържа традицията поради принуда от по-старите поколения, без възможност за отказ и съпротива;

G)поддържа се стабилен навик за хранителни запаси като възможност за оцеляване в трудни времена;

Д) домашното производство създава възможност за творческа самореализация на населението чрез участие в кулинарни експерименти и състезания и др.

- 98% от семействата на участниците в проучването го подкрепят годишно, което потвърждава втората позиция на хипотезата.

Материалите на проекта могат да се използват в часовете на класа и при изучаване на особеностите на националната кухня.

Анализ на традицията на киселото зеле в културата на българския народ

Изпълнил: ученик гр. 21P От Валентина

Ръководител: Панкратова Г.В.

Изключително важна роля в живота на обществото, независимо от етапите и нивото на неговото развитие, играят народните традиции (лат. traditio - „предаване“). Те са като канал, чрез който предишните поколения предават на следващите поколения натрупания колективен опит за методите и методите на икономическата дейност и социалните ценности: знания и морални убеждения. Традицията трябва да се разглежда като наследство, създадено от обществото малко по малко в продължение на много векове и хилядолетия. Задачата на всяко следващо поколение е не само да изучава, приема, съхранява, но и да увеличава това наследство.

Хипотезата на изследването е позицията, че традицията е оказала съществено влияние върху развитието на цялостната култура на българския народ. Въпреки постиженията на научно-техническия прогрес днес традицията е популярна и перспективна.

  1. Традицията е уникален феномен на народната култура и съдържа много интересни обреди и ритуали, свързани със засаждането на зелевия разсад, рязането и настъргването му;

3. Традицията има дълбок социално-исторически смисъл и голямо историческо значение, което се състои в това, чеКакво:

- съвместната селскостопанска работа и празненствата след приключването й, поставиха основата на общественото съзнание;

- стои в основата на развитието на цялата материална и нематериална култура, вкл. и в земеделието, и във фолклора, и в културата на хранене.

Несъмнено научно-техническият прогрес оказва влияние върху трансформирането на обредния аспект на тази традиция. Някои от неговите характерни черти започнаха да се забравят или променят. Въпреки това, въпреки прехода към промишлено производство на кисело зеле, производството му у дома все още се извършва.

Социално-икономическото значение на традицията не е загубило своята актуалност в съвременността. Това показват резултатите от анкета сред студенти, която е проведена по време на работа по темата.

Целта на анкетата е да се установи степента на познаване на традициите на съвременните младежи. Участниците в анкетата са студенти 1-2 курс. Броят на участниците в проучването е 35 души.

На респондентите бяха зададени различни въпроси, отговорите на които са представени в диаграмата:

Резултатите от проучването ви карат да се замислите:

- 95% от участниците в анкетата не знаят датата на възникване на традицията. Смята се, че възниква през 18 век, всъщност е на повече от 1000 години;

- 21% от анкетираните разбират естеството на традицията;

- 40% правилно са посочили значението и влиянието му върху формирането на властта, националния манталитет, аграрната култура и устното народно творчество, което потвърждава хипотезата на изследването.

- около 30% от участниците в проучването посочват причините за устойчивостта на традицията:

А) в условията на домашна традиционна технология на ферментация се запазват и класическите вкусови качества на продукта;

Б) промишленото производство не гарантира екологична безопасностпродукт;

В) домашното производство е по-евтино;

А) държавата е заинтересована да запази традициите на семейното градинарство и снабдяването с храна, като по този начин гарантира възможността за самоорганизация и заетост на определена част от населението;

Б) домашното производство осигурява реализирането на такава потребност на родителите като желанието да помогнат на децата си, да им бъдат полезни;

В) част от населението поддържа традицията поради принуда от по-старите поколения, без възможност за отказ и съпротива;

Г) поддържа се стабилен навик за хранителни запаси като възможност за оцеляване в трудни времена;

Д) домашното производство създава възможност за творческа самореализация на населението чрез участие в кулинарни експерименти и състезания и др.

- 98% от семействата на участниците в проучването го подкрепят годишно, което потвърждава втората позиция на хипотезата.

Материалите на проекта могат да се използват в часовете на класа и при изучаване на особеностите на националната кухня.

">