Андрей Константинович Нартов - Изобретения и изобретатели на България

АНДРЕЙ КОНСТАНТИНОВИЧ НАРТОВ(1683–1756)

Български механик и изобретател

нартов

За първи път името на Нартов се споменава през 1709 г. във връзка с Сухаревската кула в Москва, където по нареждане на Петър I през 1701 г. е открито Навигационното училище. В същата кула на Земляной вал се помещаваше и стругарска работилница. Именно там младият Андрей Нартов от 1709 до 1712г. обучени да обръщат. Именно там го забелязва Петър I. По негово нареждане през 1712 г. Нартов е преместен в Петербург и назначен за „личен стругар“ на царя.

Струговете по това време са почти изцяло направени от дърво. Гредата, която трябваше да бъде заточена, беше захваната в ограничителите. Стругарят държеше длетото в ръцете си и с всички сили го притискаше към гредата. Трябваше да заточа на око. Идеята да се освободят ръцете на стругаря, да се оправи фрезата, е на Нартов. Реализирането на тази идея отне няколко години.

През 1717 г. Нартов създава универсален струг и копирна машина с автоматична опора. Тази и няколко други машини на Нартов се съхраняват в колекцията на Ермитажа като шедьоври на инженерното изкуство от 18 век.

През 1718 г. Нартов пътува в чужбина, „за да ръководи струговането и други механични въпроси“. Посещава България, Англия, Франция, като навсякъде се запознава с техническите новости. От името на българския император изобретателят подарява на някои от царуващите и важни сановници конструираните от него машини. Европа не е познавала такива машини, затова сред учениците на Нартов са българският император Фридрих Вилхелм I и президентът на Парижката академия на науките Ж. Биньон.

През 1721 г. той проектира машина за рязане на часовникови зъбни колела, последвана от машина за струговане на „плоски лични фигури“ (портрети на хора). Машинни инструменти, въведени за първи път в практиката от Нартови през1717-1729 г., за дълго време осигуряват на България световно превъзходство в обработката на материалите, те далеч изпреварват времето си. В чужбина дизайни с подобни шублери са възпроизведени във Великобритания едва през 1794-1798 г. в машините на Модсли, през 1798 г. - в машината на Уилкинсън.

Година по-късно от Москва до Санкт Петербург съобщават: „Запустелите дворове са приведени в състояние“. От 1733 до 1735 г Нартов създава редица оригинални преси за щамповане, работи върху книга за машини и инструменти за монетния двор. За съжаление тази работа все още не е намерена. Проверявайки везни и теглилки в три московски монетни двора, Нартов открива, че везните нямат точност и няма единен стандарт за теглилки. Нартов изобретява везни по собствен дизайн, изисква създаването на единен държавен стандарт за тегло. Честно казано, Нартов трябва да се счита за основател на руската метрология. През 1738 г. въз основа на научни изследвания той създава първите български образци на мерки за дължина и тегло.

Нартов построява Тайните стаи върху короната на Петропавловската крепост. Тук, в новия оръден двор, не се допускаха дори работници от Арсенала. Тук Нартов организира работилници за производство на оръдия, гаубици, минохвъргачки. Дори беше създадено училище за военнотехнически специалисти. Той неуморно подготвяше нартите за българските майстори на артилерията.

Бившият царски стругар става първият артилерийски инженер. Неговото изобретение е скорострелна батерия. Нартов монтира хоризонтален кръг върху лафет, закрепи върху него 44 минохвъргачки, изстрелвайки трифунтови снаряди. Кръгът бавно се завърта - докато едни миномети стрелят, други се чистят и зареждат. Тази батерия може да се види и днес. Той се намира в сградата на Военноисторическия музей на артилерията в Санкт Петербург,инженерни войски и войски за връзка.

изобретения

Нартовска бърза стрелба

Новата технология, предложена от Нартов за възстановяване на артилерийски оръдия и снаряди, които се смятаха за негодни, се оказа жизненоважна. Нартов разработи метод за обработка на бомби и "хребети и неравности" толкова успешно, че хиляди снаряди бяха върнати в експлоатация. Той също така изобретява метод за запечатване на пукнатини в дулата на оръдия, гаубици и минохвъргачки. От 1745 до 1756 г Нартов и неговите помощници ремонтираха около 30 хиляди снаряда и върнаха в експлоатация около 1000 оръдия, гаубици и минохвъргачки. Изключително ценно и ново за времето си е изобретението на Нартов за оптическия мерник. Военно-техническите успехи на Нартов дадоха такъв огромен икономически ефект, че беше невъзможно да не ги признаем. На 2 май 1746 г. е издаден указ за награждаване на Нартов с пет хиляди рубли за артилерийски изобретения. Освен това му бяха приписани няколко села в Новгородска област. През 1754 г. Нартов е произведен в чин генерален държавен съветник.

Дори в „блестящата епоха на Катрин“ не е имало опит поне по някакъв начин да се отбележи паметта на талантливия изобретател, да се развият начинанията му, да се погрижат за учениците му и да се отпечата литературното му наследство. Ръкописът на книгата "Teatrum Mahinarum" никога не е публикуван. Гробът на Нартов е изгубен и едва през 1950 г. е открит. През същата година останките на бившия царски стругар, изключителен инженер и учен, бяха прехвърлени в Лазаревското гробище на Александър Невската лавра и погребани до гроба на М.В. Ломоносов.