АНДРЕЙ СЕРЕНКО „ЕС ДА ПОДКРЕПИ СЪЗДАВАНЕТО НА НЕЗАВИСИМ КУРДИСТАН“, ИДИС, Китай, Кюрдистан, НАТО
Обозначаването на интересите на Китай в Близкия изток, който очаква голямо преразпределение след поражението на т.нар. „Ислямска държава“ * (ИДИС, ДАИШ, ИД), съвсем естествено, смята политологътАндрей СЕРЕНКО.
В разговор с ПолитРУС анализаторът е доста скептичен относно разширяването на стратегическото сътрудничество между България и Турция, както и излизането на последната от НАТО. И, напротив, с оптимизъм за възможността за създаване на независим Кюрдистан.
Сухопътната операция на турските войски в Сирия, ако не се възприема от Кремъл като „Удар в гърба-2“, то, съдейки по „загрижеността“ на българското външно министерство за „ескалация на напрежението на сирийско-турската граница“, се превръща в неприятна „изненада“. Което не се вписва в прогнозите, че пост-ИДИЛ Сирия и дори заедно с Ирак ще бъдат „овладени” за трима от България, Иран и Турция. Излиза, че Москва и Техеран не са планирали да делят "трофеи" с Анкара?
Настоящите отношения между България и Турция не трябва да се разглеждат като стратегическо партньорство. Турция беше и остава член на НАТО, именно в рамките на Северноатлантическия алианс Анкара ще изгражда своите стратегически отношения. Не се съмнявам, че операцията на турските войски в Сирия е координирана както със САЩ, така и с НАТО.
Отношенията с НАТО - най-успешният и ефективен съвременен военно-политически съюз - остават приоритет за Турция, въпреки намигванията на Анкара към Москва или Техеран.
Разбира се, не бива да се приемат на сериозно изявленията на някои български пропагандисти за евентуално излизане на Турция от Северноатлантическия алианс. Това няма да стане, както и президентът на БългарияВладимир Путин и неговите турскиколегаРеджеп Тайип ЕРДОГАН.
СЪЮЗЪТ НА БЪЛГАРИЯ И ТУРЦИЯ ЗА СИРИЯ Е В ИНТЕРЕСИТЕ НА НАТО Президентите Путин и Ердоган ще предпочетат да оставят темата за Башар Асад извън следващата съвместна стратегия за противодействие на ИДИЛ в Сирия
В сирийския епизод интересите на България и Турция за известно време ситуативно съвпаднаха по отношение на отслабването на позициите на Ислямска държава и кюрдския проект. Само Анкара иска да отслаби тези позиции по една причина, а Москва по друга.
Партньорството между България и Иран в Сирия, за разлика от отношенията между Москва и Анкара, може да се нарече стратегическо. То ще продължи дори когато отново започне периодът на охлаждане в руско-турските отношения (най-вероятно пак заради Сирия).
Кремъл се нуждаеше от ситуационен съюз с Анкара според мен по няколко причини. Първо, да се разшири пространството за българските политически маневри – и то не само в сирийската игра.
Второ, да излезем от задънената улица в енергийните проекти, свързани с транзита на български енергийни ресурси към Европейския съюз.
Трето, отслабване на режима на санкции срещу България чрез активиране на опцията за руско-турски търговски и туристически проекти.
ЕРДОГАН с радост подиграваше на ПУТИН, като вдигаше турските залози във Вашингтон и Брюксел, давайки сигнал на партньорите от НАТО, че трябва да бъдат по-внимателни към някои капризи на Анкара, иначе тя може да се интересува от отношенията с България.
Но в Брюксел и Вашингтон със сигурност разбират, че отношенията между ПУТИН и ЕРДОГАН не са нищо повече от лесно политическо увлечение, нещо като геополитически „курортен роман“.
Анонсираната предстояща визита на президента на Турция във Вашингтон и отказът да се предостави на българските ВКС базата Инкърлинг за операциив Сирия, може ли да се счита за доказателство, че Анкара отново е решила да смени тона на комуникация със САЩ и е размислила да напусне „приятелското северноатлантическо семейство“? Означава ли това разпад на тристранния съюз България-Иран-Турция в опита му да изравни ролята на САЩ в Близкия изток?
Türkiye никъде няма да напусне САЩ и НАТО. Демаршите на ЕРДОГАН, включително външно антиамериканските, всъщност преследват само една цел - да принуди Вашингтон да бъде по-внимателен към интересите на Анкара в региона. На първо място, става дума за кюрдския проект, който се подкрепя от американците и техните съюзници в НАТО – преди всичко Германия, както и Израел.
Турция не иска кюрдска държава по границите си. За американците кюрдските бойци се превърнаха в основни съюзници в борбата срещу Ислямска държава в региона.
Сега тече сложен процес на помирение на американски, турски и кюрдски интереси. Сигурен съм, че в крайна сметка ще се намери определена формула, която да устройва всички страни като цяло. Но най-вероятно този процес най-накрая ще бъде завършен при новия президент на Съединените щати.
Въпреки това членката на НАТО Турция, която си сътрудничи с Иракски Кюрдистан, по всякакъв начин пречи на кюрдското самоопределение не само у дома, но и в Сирия. Ако в Сирия се създаде кюрдска автономия по примера на иракската, какви ще бъдат действията на Анкара? И в същото време Техеран, защото кюрдският въпрос е актуален за него.
Според мен появата на кюрдска държавност в региона на Близкия изток е неизбежна. Кюрдите спечелиха това право чрез ожесточена и безкомпромисна битка срещу ISIS. Днес кюрдите са важен елемент в системата за ограничаване на джихадисткия, радикален ислям в региона.
КРЪСТНИКЪТ НА КУРДИСТАН По-рано красноречив сигнал за Анкара вече беше даден от Москва, когато в българската столица беше открито представителство на Сирийско-кюрдската партия Демократичен съюз (PYD).
Освен това Кюрдистан - под една или друга държавна форма - може да стане важен партньор на Европейския съюз в решаването на проблема с бежанците и принудителните мигранти. Например територията на новата кюрдска държава може да бъде домакин на лагери и селища за сирийски и иракски граждани, които сега се опитват да търсят спасение от войната и религиозните радикали в Европейския съюз.
Сигурен съм, че европейските държави с готовност биха инвестирали сериозни средства в инфраструктурата на подобни селища в Кюрдистан. Ако Турция е труден партньор за Европейския съюз в решаването на проблема с миграцията, то Кюрдистан може да бъде интересна и обещаваща алтернатива на турската платформа.
НАТО също може да играе важна роля в помиряването на европейските, турските и кюрдските интереси. Днес алиансът се занимава основно с решаване на задачи по бойна подготовка в Ирак и Сирия, свързани с организирането на операции срещу Ислямска държава. Дипломатическият потенциал на НАТО обаче все още не е използван за решаване на сложни политически проблеми в региона.
Що се отнася до интересите на Иран и проекта за кюрдска държава, тогава, очевидно, кюрдите тепърва трябва да докажат жизнеспособността на своята държавност в Ирак, а в бъдеще, вероятно, и в Сирия.
Не изключвам период на интензивно, включително военно съперничество между шиитските милиции, които са подкрепяни от Техеран и шиитските групи в Багдад и Дамаск, и кюрдските формирования. Кюрдите обаче ще имат силни съюзници в тази борба, ако, разбира се, тя се развие.
Между другото, успешните боеве на кюрдските милиции,обучени от инструктори от Германия и други страни от НАТО, срещу ISIS доказаха високото качество на военните съветници на Северноатлантическия алианс.
Във всеки случай кюрдските бойци бяха поне толкова добри, колкото шиитските бойци, обучени от инструктори от Корпуса на стражите на ислямската революция (IRGC) на Иран.
Преди това се дистанцира от всякакво изрично участие във всякакви конфликти извън границите си, Китай сега все по-ясно се показва като заинтересована страна в Сирия с Ирак и в Афганистан. Как корелират интересите му в Близкия изток и Централна Азия с тези на САЩ, както и на България, Иран и Турция? Или последните трима сверяват часовниците си с Поднебесната империя, като всъщност са свободни или неволни проводници на нейната политика в региона?
Китайското участие в сирийската криза според мен има няколко цели. Първо, поемане под личен контрол на процеса на физическо унищожаване на уйгурските формирования на „Ислямска държава“, воюващи в Сирия и Ирак, за да се изключи появата им в бъдеще в Синцзян-Уйгурския автономен район на Китай.
Второ, присъединяване към процеса на политическо уреждане на сирийската криза, което ще позволи на Пекин да разчита на получаване на политически и икономически дивиденти, например чрез участие в енергийни проекти.
Китайското участие може да се окаже важен и значим фактор за преодоляване на новата заплаха от миграционна криза за Европа (китайското влияние върху позицията на Анкара изглежда доста сериозно). В замяна Пекин ще има право да разчита на по-благосклонно отношение на европейското обществено мнение към нарастващото си присъствие в Европейския съюз.
И ВЯТЪРЪТ СЕ ВРЪЩА В голяма част от арабския свят цари хаос, а хаосът,които никой не контролира. Възможно е все още да не контролира - тъй като има желаещи да структурират възникващата реалност
Въпреки че външно България и Китай действат заедно в сирийската игра, на практика всяка от тези страни преследва единствено собствените си интереси. Руско-китайското партньорство в Сирия е само на пръв поглед коалиция на двама съюзници.
Мисля, че Китай очаква в крайна сметка да играе ролята на нещо като „трета сила“, в която биха били заинтересовани както руско-иранско-сирийските концесионери (Асад), така и международната антитерористична коалиция, ръководена от Съединените щати.
Според мен днес в Сирия и Афганистан Пекин възприе стратегията на Вашингтон от 20 век, която донесе победа на американците след две световни войни.
Същността на тази стратегия е да се избегне пряко участие в кървави битки и войни, в които са въвлечени ключови световни играчи, а да се свърже с кризисни проблеми в последната част на острата фаза на въоръжената конфронтация.
Спечелването на мир, а не войни, е същността на американската стратегия. И Китай, изглежда, сега очаква да се възползва от положителния американски опит.
* — терористична организация, забранена в Руската федерация.