Английски - Правила за произношение
Английски език. Азбука. Характеристики на произношението на звуците на английския език. Правила за произношението на гласните и съгласните.
1. Английска азбука
Английската азбука се състои от 26 букви. От тях 6 служат за обозначаване на гласни:a, e, i, o, u, y. Останалите 20 букви се използват за обозначаване на съгласни.
Писмо
Име
Писмо
Име
[R] (Amer.[Rr])
['dAbljH]
[ zed ] (Амер.[ zJ ])
2. Характеристики на произношението на звуците.
В допълнение към трудностите, причинени от несъответствието между правописа и произношението на думите, има чисто произношителни затруднения, дължащи се на разликите в артикулацията, естеството на режима и движенията на речевите органи и разликите в навиците за произношение. В английския език има фонеми, които нямат абсолютно никакво съответствие в българския, както и фонеми, макар и сходни, но различни в една или друга степен.
Английската артикулация се характеризира със следните характеристики:
- издишваният въздух се подава на кратки, резки порции, за разлика от българския плавен, мелодичен начин на произношение;
- езикът е изтеглен повече назад, гърбът му е сплескан, върхът на езика при произнасяне на съгласни звукове е разположен вертикално спрямо равнината на небцето, за разлика от българския начин на артикулация, когато е долепен до зъбите с цялата предна част;
- горната устна е леко опъната, като при усмивка, устните ъгли са неподвижни, устните не са издадени напред и не са силно заоблени, както е в българския език.
Когато изучавате английското произношение, трябва да обърнете внимание на следните три характеристики, които го отличаватот българско произношение:
1 гласни звуци. В английския език се разграничават дълги и къси гласни звуци (фонеми) – това е непознато за българския език явление. Например: колкото и да удължавате гласната "о" в думата "котка" - значението няма да се промени.
На английски това разграничение трябва да се спазва стриктно, значението на думата зависи от дължината на гласната, например:
порт [ pLt ]порт- пот [ pOt ]pot
овца [ SJp ] кораб [ Sip ]кораб
глупак [ fHl ] глупак - пълен [ ful ]цял, пълен
2 съгласни. в българския език е прието крайните звучни съгласни да се "зашеметяват", вместо тях да се произнасят съответните глухи, например:хлябпроизнасяме като [хлеп],знаме- като [флак],лев- като [леф]. В английския крайните звучни съгласни не могат да бъдат "зашеметени", тъй като това води до промяна в значението на думата:
легло [ bed]bed- залог [ bet]bet
лошо [ bxd]лошо- прилеп [ bxt]прилеп
had [ hxd]had- шапка [ hxt]hat
Тази грешка е също толкова недопустима, колкото замяната на звучна съгласна с беззвучна съгласна пред гласна в български език (например в думата "дъщеря" заменете [d] с [t], получавате "точка";"жар-шар").
3 съгласни. Друга особеност на българския език е смекчаването на съгласните (палатализация), когато наред с твърдите съгласни има съответни меки, което има деривационен характер:кон - кон,тегло - всички. В английския език съгласните не се омекотяват и винаги се произнасят твърдо. Произнасяйки българското „обичам“, англичанинътпроизнесете "lubla".
3. Произношение на английски гласни и съгласни
Гласни фонеми (20)
- с плъзгане към звук [ I ] : [aI], [eI], [OI];
- плъзгане към звука [ u ] : [au], [ou]или[ qu ];
- с плъзгане към звук [ q ] : [Iq], [Iq], [uq].
Съгласни фонеми (24)
Свистене и съскане
Глух(гласните струни не треперят)
[p, t, k, f]
[s, T,S, C, h]
Звучен(гласните струни треперят)
[b, d, g, v]
[z, D,Z, G]
Сонанти(близки до звучни съгласни)
[m, n, N, w, l, r, j]
Английските съгласни също се класифицират според начина, по който образуват препятствието:
1Стопсъгласни, образувани от пълно затваряне на артикулиращите органи на речта, те се разделят на:
а) Експлозивен, когато при отваряне на преградата въздушната струя издава силен експлозивен звук: [p , b , t , d , k , g];
б) Сонанти (оклузивни назали), при произнасянето на които мекото небце се спуска надолу, затваряйки преминаването на въздуха през устната кухина, а въздушната струя се насочва през носната кухина: [m, n, N].
2Прорезнисъгласни, по време на произношението на които има само известна конвергенция на артикулиращите органи на речта, те се разделят на:
а) Шумен (фрикативен), когато образуваната празнина не е твърде широка и шумът от триене преобладава в произношението: [f , v , s , z , T , D , S , Z , h];
б) Сонанти (прорезни неназални), при произнасянето на които проходът за въздушната струя е малко по-широк и въздухът е насочен по цялата равнина или по страниезик: [w, l, r, j].
3Стоп-прорез(африкати), при произнасянето на които пълното препятствие постепенно преминава в непълно: [C , G].
3.1. гласни ( 20 )
Всички гласни звуци са озвучени, когато се произнасят, гласните струни вибрират, това са звуци на музикален тон. При произнасяне на гласни органите на речта не се затварят и не образуват значителна бариера за въздуха, напускащ белите дробове.
Дълги гласни
По принцип английските гласни звуци са монофтонги, по време на произношението на които артикулацията не се променя през целия период на звучене.
Но сред дългите гласни има и два дифтонгоида -[ J ]и[ H ]. По време на артикулацията на тези звуци има известна промяна в позицията на речевите органи, така че звукът им не е еднакъв в началото и в края на произношението.
Кратки гласни
Всички кратки гласни в английския език са съкратени гласни с ударение, близо до съгласната след тях (но без да отслабва интензивността им към края). За да направите кратка гласна съкратена, е необходимо да преминете към артикулацията на следващата съгласна възможно най-скоро.
Освен това продължителността на най-късата гласна зависи и от това дали следващата съгласна е звучна или беззвучна (ако е в края на думата). Пред звучните съгласни в края на думата късата ударена гласна се удължава леко, а пред глухите остава много кратка.
Дифтонгите липсват в българския, но са характерни за английския. Дифтонгите са сложни звуци, състоящи се от две гласни, произнесени заедно.
Ударена и сричкообразуваща е първата от съставните й гласни (ядро). Второелементът дифтонг (плъзгане) е много кратък, езикът обикновено не достига позицията, необходима за произнасяне [I, u, q]. Дължината на дифтонга (дължината на първия му елемент) приблизително съответства на продължителността на исторически дългите монофтонги. Вторият елемент на дифтонга е много кратък. В крайната позиция преди пауза дифтонгите се произнасят протяжно, преди звучните съгласни са малко по-къси и много кратко пред беззвучните съгласни.
В съвременната английска реч могат да се проследят следните тенденции: а) първият елемент се удължава; б) вторият елемент е редуциран и има неутрализираща тенденция към фонемата [q].
3.2. съгласни ( 24 )
Типична грешка на учениците е фактът, че голяма част от английските съгласни лесно се заменят с „сходни“ български, а основното внимание се насочва към гласните.
При произнасяне на гласни цялото внимание трябва да се съсредоточи върху ударената гласна на думата. Можете да пренебрегнете качеството на произношението на останалите неударени гласни.
Всички съгласни звуци изискват повишено внимание. По отношение на артикулацията почти нито един звук не съвпада напълно с българския аналог. В никакъв случай не бъркайте звучни и глухи звукове, не ги оглушавайте в края на думата и не ги омекотявайте пред гласните, както е прието в българския език.
Английските съгласни се характеризират със следните характеристики:
1 Силата на артикулацията. Въз основа на силата на издишване английските съгласни се разделят на силни (глухи) съгласни[ p, t, k, f, T, s, S, h, C]= 9. Те имат по-интензивна артикулация, тъй като при произнасянето им гласните струни не вибрират, а звуковият ефект се постига чрез енергично издишване на въздуха.
И слаб (озвучен)съгласни[ b , d , g , v , D , z , Z , G , m , n , N , l , j , w , r ]= 15. При произнасянето им гласните струни вибрират, а налягането на издишаната въздушна струя е бавно. Звукът на гласа надделява над шума.
Сред английските съгласни могат да се разграничат 8 двойки, състоящи се съответно от глухи и звучни фонеми: [p] - [b], [t] - [d], [k] - [g], [f] - [v], [s] - [z], [S] - [Z], [C] - [G], [T] - [D].
2 Аспирация (дишане) след беззвучни взривни съгласни[ p , k , t ].
Вдишването или аспирацията е акустичният ефект на въздушна струя под формата на слабо издишване, което се получава при бързо отваряне на бариерата. Ако българската артикулация се характеризира с бавно отваряне на преградата, то при английската тя е мигновена и много енергична. Струя въздух с шум излиза директно от белите дробове, а не от устната кухина. В резултат на това между края на беззвучна експлозивна съгласна и началото на следващия гласен звук се чува издишване или аспирация. За тренировка можете да държите лист хартия на нивото на устата си, при произнасяне на аспириран[ p , k , t ]той трябва ясно да се отклонява. Аспирацията е най-силно изразена пред ударените гласни, особено дългите.
Затваряне на съгласни
Сечени съгласни
Фокусно-фрикативни съгласни
Стоп-фрикативните (или африкатите) звуци[ C , G ]се характеризират с факта, че тяхното начало е произношението на стоп съгласната[ t ]или[ d ], а краят им е произношението на фрикативния звук на същото място на образуване като[ S ]или[ Z ]. Те са вид оклузивни шумни съгласни, когато са пълна преградапостепенно преминава в пролуката, вместо експлозия с рязко отваряне на преградата.
И от книгата на Александър Василиев "Английски: правила за произношение и четене, граматика, говорим език".