Антон Чехов "СЕЛСКИ ЕЗКУЛАП" прочетете - (Земска болница
"СЕЛСКИ ЕСКУЛАПИ"
Земска болница. Сутрин.
В отсъствието на лекаря, който отиде на лов с лагера, санитарите приемат пациентите: Кузма Егоров и Глеб Глебич. Тридесет болни. Кузма Егоров, чакайки пациентите да се регистрират, седи в чакалнята и пие кафе от цикория. Глеб Глебич, който не се е измил и чесал от деня на раждането си, лежи с гърдите и корема си на масата, ядосва се и записва болните. Записването се извършва с цел статистика. Записват име, бащино име, фамилия, ранг, местожителство, дали е грамотен, години и след това, след приемане, вида на заболяването и издаденото лекарство.
- Дявол знае какви пернати! - Глеб Глебич се ядосва, извеждайки чудовищни мисли и основи в голяма книга и на малки листа. - Какво е това мастило? Това е катран, не мастило! Изумен съм от тази земя! Нарежда на пациентите да записват и дава пари за мастило по две копейки на година! - Хайде! - вика той.
Приближава се мъж с приглушено лице и „басист“ Михайло.
- А? как? Говорете български!
- Иван Микулов! Не те питам! Изчезни! Вие! Наречете какво?
- Нещо, което не знаете? той пита.
- Защо се смееш? Дявол знае! Тук време няма, времето е ценно, а те се шегуват! Наречете какво?
- Нещо, което не знаете? Изгорял?
- Знам, но трябва да попитам, защото униформата е такава. И няма какво да се изгори. Не толкова пиян, колкото ваша милост. Ние не пием. Име и фамилия?
— Защо да ти казвам, ако ти сам знаеш? Пет години знаете. Ал забрави на шестия?
- Не съм забравил, а формата! разбираш ли? Или не разбираш български? форма!
- Е, ако формата, така че по дяволите! пишете! Михайло Федотович Измученко.
- Не Измученко, а Измученков.
- Нека да е Измученков. Както искаш, стига да оздравееш.Макар и Шут Иванович. Всичко едно.
- Кой знае! Не съм ходила на кръщене, не знам.
Може би ще стане, а може би няма. Пиши както знаеш.
Глеб Глебич гледа известно време Михаил, мисли и пише 37. След това, след като помисли, зачертава 37 и пише 41.
- Може ли един хорист да е неграмотен? Глава!
- Пред хората трябва да ми казваш на "ти", а не да крещиш така. Следващия! Кой е това? Как се казваш?
- Микифор Пуголова, от Хаплова.
- Ние не лекуваме Хапловски! Следващия!
- Направи такава божествена услуга. Ваша чест. Беретов измина двадесет фута.
- Ние не лекуваме Хапловски! Следващия! Изчезни! Тук не се пуши!
- Не пуша, Глеб Глебич!
- Какво е това в ръката ти?
- Свързани са ми пръсти, Глеб Глебич!
- Не е цигара? Ние не лекуваме Хапловски! Следващия.
Глеб Глебич завършва записа. Кузма Егоров пие кафе и приемът започва. Първият поема фармацевтичната част - и отива в аптеката, вторият - терапевтичната - и облича мушамена престилка.
- Мария Заплаксина! - Обаждания според книгата Кузма Егоров.
В приемната влиза дребна, сбръчкана старица, сякаш сплескана от злата съдба. Тя се прекръства и се покланя почтително на доктора.
- Хм. Затвори вратата. Какво боли?
- Така. Всички или само половината?
- Всичко, татко. както е всичко.
- Не си увивай главата така. Махни този парцал! Главата трябва да е студена, краката топли, тялото в посредствен климат. Страдате ли от болки в корема?
- Така. Хайде дръпни се за долния клепач! Добре, стига толкова. Имате анемия. Ще ти дам една капка. Десет капки сутрин, следобед и вечер.
Кузма Егоров сяда и пише рецептата:
"Rp. Алкохол фери 3 грама от това, което е на прозореца,но фактът, че на рафта на Иван Яковлич не беше наредено да отпечатва по десет капки три пъти на ден за Мария Заплаксина без него.
Старицата пита на какво да вземе капките, лъкове и листа. Кузма Егоров хвърля рецепта в аптеката през прозорец, направен в стената, и вика следващия пациент.
Стукотей влиза в чакалнята, слаб и висок, с голяма глава, много подобна отдалеч на пръчка с копче.
- Сърце, Кузма Егорич.
Стукотей показва под лъжичката.
- От Светия. Току-що ходих пеша, та седнах десет пъти. Успокой се, Кузма Егорич. Хвърля те в треска, Кузма Егорич.
- Вкусно. Какво друго боли?
- Честно да ви кажа, Кузма Егорич, всичко ви боли, добре, и вие лекувате едно сърце, но за други неща не се тревожете. Друго нека жените лекуват. Дай ми малко алкохол, за да не се търкаля до сърцето ми. Всичко това се търкаля до сърцето, търкаля се и после като се вдигне, значи точно на това място как се вдига и т.н. Да отида. Гърбът е скъсан. Това е като камък в главата ми. И кашлица също.
Кузма Егоров се приближава до Стукотей, навежда се над него и го смазва с юмрук в корема.
- О Ох www. боли!
Кузма Егоров му задава няколко въпроса, мисли и вика на помощ Глеб Глебич. Съветът започва.
- Покажи ми езика си! - Глеб Глебич се обръща към пациента.
Пациентът отваря широко устата си и изплезва езика си.
- Повече е невъзможно, Глеб Глебич.
Всичко е възможно на този свят.
Глеб Глебич известно време гледа пациента, болезнено мисли за нещо, свива рамене и мълчаливо напуска чакалнята.
- Сигурно е катар! - вика от аптеката.
- Дайте му olei ricini и ammoaii caustici! — крещи Кузма Егоров. - Разтривайте стомаха сутрин и вечер! Следващия!
Пациентът излиза от чакалнята и отива до прозореца, водещ от коридора към аптеката. Глеб Глебич налива една трета от чаена чаша рициново масло и го дава на Стукотея. Стукотей пие бавно, облизва устни, затваря очи и търка пръст в пръста си, тоест иска нещо за ядене.
- Това е алкохол за вас! - крещи Глеб Глебич, подавайки му бутилка амоняк. - Разтрийте стомаха с кърпа сутрин и вечер. Върнете съдове! Не се облягай! Изчезни!
Готвачката на Григорий, Пелагея, идва до прозореца, покривайки устата си с шал и ухилена.
- Какво искате, сър? - пита я Глеб Глебич.
- Поклоних ви се, Глеб Глебич, Лизавета Григориевна и ви помолих за ментови сладки.
- С удоволствие-ссс. За красивите жени всичко е готово, сър!
Глеб Глебич взема буркан с ментови сладкиши от рафта и изсипва половината буркан в кърпичката на Пелагея.
„Кажи им“, казва той, „че Глеб Глебич се усмихна с чувства, когато им даде торти. Получихте ли писмото ми?
- Получих и скъсах. Лизавета Григориевна не прави любов.
- Каква гризетка е! Кажи й, че е гризет!
- Михайло Измученков! - призовава Кузма Егоров.
„Басът“ Михайло влиза в приемната.
- Михаил Федотович! Нашето най-дълбоко! Какво боли?
- Гърло, Кузма Егорич! Всъщност дойдох при вас, за да можете, с ваше разрешение, да се погрижите за моето здраве. Не боли толкова, колкото боли. Не мога да пея поради болестта си, а ръководителят на хора удържа четиридесет копейки за всяка литургия. За бдението вчера приспаднах една четвърт. Днес имаше панихида у господата, три рубли бяха дадени на хористите, а моя дял не дойде нищо по болест. А, с ваше позволение, относно фаринкса мога да предположа, че е много сълзещ и хрипове. Сякаш котка седи в гърлото ви илапи на това. Kgm. Kgm.
- От топли напитки, така?
- Не мога да кажа защо всъщност се получи заболяването ми, но мога да ви кажа, че с ваше позволение топлите напитки действат на тенорите, но не и на басите. Басът от напитки, Кузма Егорич, е по-дебел и по-представителен. Басът се влияе повече от студа.
Главата на Глеб Глебич стърчи от прозореца.
- Какво да дам на старицата? - пита Глеб Глебич. - Излезе желязото, което беше на прозореца. Ще отпечатам това, което има на рафта.
- Не не! Иван Якович не е поръчвал! Ще се ядоса.
- Какво да й дам?
„Дайте нещо“ на езика на Глеб Глебич означава: „дайте сода“.
- Не трябва да се консумират топли напитки.
- Не съм го ползвал от три дни. Имам настинка. Наистина, водката прави баса дрезгав, но една октава е по-добра за дрезгавост, Кузма Егорич, както знаете, е по-добър. Брат ни не може без водка. Какъв певец, ако не пие водка? Не певец, а само един, с ваше позволение, ирония. Ако нямах такава позиция, нямаше да го взема в устата си, по дяволите. Водката е кръвта на Сатаната.
- Това е което. Ще ти дам пудрата. Разреждате го в шишенце и правите гаргара на гърлото сутрин и вечер.
- Много добре. Досадно е, ако не можете да преглъщате. Изплакнете, изплакнете и го изплюйте - жалко е! И това исках да те питам всъщност. И освен това, колко ми е слаб стомахът и точно поради тази причина, с ваше разрешение, всеки месец си пускам кръв и пия трева, мога ли да сключа законен брак?
Кузма Егоров мисли известно време и казва:
- Благодаря ти много. Ти си прекрасен лечител, Кузма Егорич! По-добър от всеки лекар! От Бог! Колко души се молят на Бога за вас! аз-и-и. Страст!
КузмаЕгоров скромно свежда очи и смело предписва Natri bicarbonici, тоест сода.
Вижте също Чехов Антон - Проза (разкази, стихове, романи.):
ЕДНА СЕРИОЗНА СТЪПКААлексей Борисич, който току-що се раздели със следобедния Морфей, si.
КАРАЛИ СЪС ЖЕНА(СЛУЧАЙ) - Проклет да си! Прибираш се от работа гладен като соба.