Архипова Е
§ Реакцията на детето. В първия случай детето фиксира обекта с поглед за 5-10 секунди. Движенията на очите са спазматични, понякога придружени от завъртане на главата. Движението е забавено. Във втория случай детето фиксира обекта с поглед за 5-10 секунди. В третия случай детето гледа играчката, наблюдава я. В четвъртия случай, когато общува с приятел, детето изпитва оживление, радост, а при вида на непознат става нащрек, усмивката му угасва и може да се разплаче.
О.Г. Приходко и Т.Ю. Моисеева (2001) представят своите предложения за организиране на цялостен диагностичен преглед на деца с нарушения в областта на формирането на движението;
E.R. Баенская и М.М. Liebling (2001) предлага метод за диагностициране на нарушения във взаимодействието на дете в ранна възраст с външния свят и представя признаци на изкривяване в афективното развитие;
Т.В. Пелимская и Н.Д. Шматко (2001) предложи метод за педагогическо изследване на слуха при деца от първата година от живота, което допринася за ранното откриване на загуба на слуха;
И.И. Илчикова, М.Е. Вернадская и О.В. Paramey (2003) очерта характеристиките на очните заболявания при кърмачета, както и методи за психологическа и педагогическа диагностика на нарушения на зрителното възприятие при деца;
Е.В. Козлова в работата си „Стимулиране и корекция на психомоторното развитие на деца през първата или втората година от живота“ (2003 г.) избра скалата на Грифитс за системна оценка на основните показатели за развитието на децата;
Ю.А. Lisichkina (2004) модифицира и тества диагностичната техника на O.V. Баженова за изследване на превербалното развитие на деца с ПЕП (перинатална енцефалопатия).
Сред изброените по-горе методи само някои са насочени към диагностициране на нарушения на предговорното развитие (методи на Е. Ф. Архипова, Е. В. Козлова, О. Г.Приходко, Ю.А. Разенкова, Ю.А. Лисичкина).
Г.В. Пантюхина, Г.Л. Pechory, E.L. Фрухт (1983), О.В. Баженова (1986), Ю.А. Lisichkina (2004), Griffiths method (превод на Keshishyan, 2000), M.L. Дунайкина (2001). За да се оцени естеството, степента на нарушенията и прогнозата, да се определи посоката на коригиране на мерките, е необходим качествен клиничен анализ на отклоненията в психомоторното развитие. За тази цел методите на L.T. Журба, Е.Н. Мастюкова и Е.Д. Айнгорн (1981).