Зла ваза, добра ваза (Михаил Дийн)
Имало едно време един богат човек, който винаги се хвалел с богатството си. Той имал най-богатата къща в града и всеки ден жената на богаташа слагала различни украшения по прозорците, за да могат всички да видят колко са заможни.
Веднъж един богаташ отишъл в друг град при приятели. Той никога не ходеше при приятели, които бяха по-богати от него, за да не се чувства зле, и затова избираше за приятели тези, които бяха по-бедни. Хареса му, че обикновените хора възприемат това като щедрост, а не като желание да се издигнат в собствените си очи.
Един приятел го посрещна с подредена маса. Съпругата се занимаваше и носеше нови и нови ястия, скромни, но приготвени вкусно и с душа.
И тогава погледът на богаташа падна върху ъгъла на стаята, в която вечеряха. Имаше красива висока антична ваза, наситено синя със сребърни релефни шарки. Беше толкова великолепна ваза, че спираше дъха. Но точно същата ваза сега беше в къщата на богатия човек и той се гордееше с нея повече от всеки друг. Богаташът не си спомни, че приятелят му има същата ваза, тъй като винаги се опитваше да намери изключителни неща, и попита:
- Каква красива ваза имаш. От къде взе това?
- О, това е много интересна история! Продаде ни го един старец, случайно попаднал по тези места. Той пътуваше от друг град и носеше много различни боклуци със себе си, но тази ваза веднага се открои сред останалите. Той каза, че би го продал само на добър човек, защото е вълшебен и ще донесе късмет само на истински честен и добър човек.
На богатия човек му се стори, че е чул погрешно, защото можеше да каже същото за покупката си. Той също така срещна старец, който носеше куп боклук със себе си на каруца и разбра, че синята ваза очевидно е открадната от богат благородник, след което богаташът изрази желаниекупи го. На това старецът отговорил, че ще я продаде само на достойния, на този, който заслужава тази ваза. Бяха нужни само няколко секунди, за да го убеди, че пред него стои достойният – предлаганата голяма сума. След като купи ваза, богаташът нямаше време да преброи парите, които се втурнаха към него. Сякаш вазата се беше превърнала в магнит.
Гняв кипнал в сърцето на богаташа. Той не искаше никой да стане по-богат от него.
— Продай ми тази ваза — каза той и се облегна на стола си, така че той изскърца под тежестта.
— Не — засмя се приятелят. – Щом купихме тази ваза, късметът ни заваля. Жена ми се оправи и си намерих работа. Бизнесът ни тръгна нагоре и въпреки това го купихме на безценица.
Богаташът се ядоса още повече вътрешно, но не погледна - даде кръгла сума на стареца за ваза. Непременно искаше да я притежава и беше сигурен, че има само една ваза.
- Ще ви предложа 500 злато за него. Със сигурност печелите толкова много само за година - каза богаташът и хвърли на масата кадифена бежова торба с пари, която падна тежко върху покривката, дрънкайки примамливо.
- Не, съжалявам, но не мога да ти продам ваза. Тя ни е скъпа.
- Тя ми е по-скъпа - каза богаташът, рязко стана от масата и отиде до заветната синя ваза. „Вече го платих и е мой.
Преди собственикът или съпругата му да имат време да кажат нещо, богаташът хвана вазата за извитите дръжки и я събори на пода. Вазата падна и лесно се разцепи на две, сякаш беше направена от пресъхнала глина.
Оставил парите на масата на бивш приятел и се прибрал.
Той беше посрещнат от съпругата си на прага на опожарена къща. Всички ценности, които е трупал през годините и излагал на показ, се превръщат в черни въглени. Богаташът е ужасен ив отчаянието си той изтича в къщата, от която остана само рамката. В любимата й стая имаше яркосиня ваза със сребърни релефни шарки, недокосната от огън, а на нея висеше бележка, написана със стар ръка: „Сега знаем, че наистина го заслужаваш“.
На следващия ден бившият приятел на богатия човек получи огромна сума пари - беше възможно да се построи същата къща като тази на богатия човек и да се купи всичко, което изгоря. Магическите вази на стария магьосник са изпълнили предназначението си.