Архив на комунистическата партия на САЩ и съветски агенти, руски Вашингтон Балтимор
Библиотеката на Нюйоркския университет, която наскоро получи дарение от архив от Комунистическата партия на САЩ, започна каталогизирането на документите. Шифрове, прякори, партийна кореспонденция, значки с образа на Ленин. Писма, подписани от Николай Бухарин и Ян Берзин. И двамата инструктират американските другари как да водят агитационна работа с цел завземане на властта и установяване на диктатурата на пролетариата. Спомени на марксисткия аниматор Робърт Майнор за срещата с Ленин в Москва. Според Майнор Ленин не се е съмнявал, че пролетарската революция в Америка ще се случи. Попита само кога ще стане. Американските комунисти свято пазят в архивите си ценна реликва: копчетата на Ленин. Морис Айсерман, автор на няколко книги за историята на комунистическото и работническото движение в Америка и професор в колежа Хамилтън, казва, че е известно, че Съветският съюз е вербувал шпионски агенти сред членовете на Американската комунистическа партия, особено по време на Втората световна война, и ги е поставил в групи, работещи върху атомната бомба. Възможно е в резултат на задълбочено проучване на архивните материали към вече известните данни за комунистически агенти да се добавят нови. Професорът казва: „Комунистическата партия беше основно тайна организация. Това се обяснява и с факта, че тя е била подложена на съдебно преследване както от федералните, така и от местните власти. Затова историците се интересуват не само от лица, но и от общи данни: броя на партийните членове, броя и дейността на партийните клетки в различни градове и предприятия, вътрешната кореспонденция между партийните лидери. Когато работех върху книги за историята на Комунистическата партия на САЩ през 70-те и 80-те години, имах голяма липса на данни. Тестанаха достъпни едва след разпадането на Съветския съюз. Част от архива на Американската комунистическа партия беше в Москва, защото Комунистическата партия на САЩ, както повечето комунистически партии в други страни, изпращаше доклади за своята работа до Коминтерна, а след това директно до КПСС. Част от архива на Американската комунистическа партия, съхраняван в Москва, беше разрешено да бъде копиран за съхранение на копие в Библиотеката на Конгреса. Историците вече имат свободен достъп до тези материали. А част от архива, наскоро предаден на Нюйоркския университет, може да хвърли светлина не толкова върху външните отношения на американските комунисти, колкото върху вътрешнопартийните отношения, за които историците все още знаят много по-малко. Така че аз лично съм много доволен от новите възможности, които се откриха пред историците на комунистическото движение.— Очаквате ли да научите нещо принципно ново за най-шумните случаи и най-известните активисти?— Разбира се, такива материали биха били много интересни. Например в случая със Сако и Ванцети, които бяха анархисти, но се радваха на голяма подкрепа от комунистите, все още има неясноти. Интересни биха били материали за връзките с Комунистическата партия на САЩ на Пол Робсън, който само формално не беше член на партията. Ще ми бъде много интересно да получа допълнителни данни за семейство Розенберг, екзекутирани за атомен шпионаж в полза на Съветския съюз. Въпреки че Юлиус Розенберг става съветски агент, а ролята на съпругата му Етел е преувеличена. Мисля, че можете да научите много и за основателя на панафриканизма в Америка, Уилям Дюбоа (или Дю Боа), един от основателите на борбата за правата на чернокожите. Той, подобно на Робсън, формално не беше член на партията, но се присъедини към нея някъде на 90-годишна възраст, малко преди смъртта си. На историците ще им е интересно да научат от архивите как е станал комунист.— Вярно ли е, че българският е бил вторият език след английския в Комунистическата партия на САЩ?—Много от първите поддръжници и пропагандатори на комунистическите идеи, както и много от основателите на комунистическата партия са българоезични емигранти. Някои след това се върнаха в Съветския съюз, повечето останаха в САЩ и изпълняваха заповеди от Москва. Би било хубаво да научите повече за тази конкретна група американски комунисти. Но няма да е скоро. Ще са необходими години, за да се каталогизират 12 000 кутии с книги, документи, снимки, вестници. Разбира се, изследователите ще имат достъп до документи, преди да бъде съставен пълен каталог.
А ето какво казва Джон-Ърл Хейнс, историкът от Библиотеката на Конгреса, който беше първият американец, получил достъп до московския архив на Американската комунистическа партия: „Документите от централата на Американската комунистическа партия, включително материали от регионалните организации, от момента на създаването на Комунистическата партия до 1937 г., бяха прехвърлени в Москва, в Коминтерна. И след това този архив попадна в Българския държавен архив за обществено-политическа история. Тази част от американския архив е много богата: около 450 000 страници. Московската част на архива е отворена от 90-те години. Библиотеката на Конгреса закупи микрофилмови копия на архива от Москва. Малко са материалите след 1937 г., тъй като от 1939 г., тоест от началото на Втората световна война, в Европа стана опасно да се изпращат материали за Комунистическата партия. Следователно всеки допълнителен материал, особено относно историята на Комунистическата партия на САЩ след 1937 г., е много ценен. Вероятно в архива, прехвърлен в библиотеката на Нюйоркския университет, има повече материали от 40-50-те години и по-късно. В същото време не очаквам някакви особени сензации, защото комунистическата партия не би съхранявала, а още по-малко огласявала материали, в които изглежда зле.
Комунистическата партия на Съединените щати, основана през 1919 г., достига най-голямото си влияние по време на Голямата депресия, през30-те години, а след това и през Втората световна война. Тогава комунистите бяха част от ръководството на най-големите профсъюзи, бяха лидери в средите на художествената интелигенция и университетските преподаватели в САЩ. А намаляването на влиянието на Комунистическата партия се свързва с началото на Студената война, обвиненията на комунистите в антиамериканска дейност. 20-ият и 22-ият конгрес на КПСС, може да се каже, довършиха Комунистическата партия на САЩ.