Архиз 2015 г
Почивка в планините на Кавказ: конна езда, рафтинг, вечери край огъня
Като ученик съпругът ми започна да ходи в планината. След сватбата географията на съвместната ни ваканция се промени, но той винаги беше привлечен натам и някак неусетно аз се пристрастих към почивката в планината.

Защо тогава "единствените планини, които могат да бъдат по-добри от планини, които все още не са били"? Може би планините събуждат в човека чувства, които той не изпитва в живота „на земята“. Планините напомнят за друга реалност, за някаква история, с която човек неизбежно се сблъсква тук. В планината винаги изпитваш и радост, и тъга. Радост от срещата с красивото и тъга от предстоящата раздяла, от факта, че отново трябва да се върнеш към ежедневието.
Сега живеем в Краснодарския край, на 200 км от прекрасното село Архиз. Използваме тази възможност и не забравяйте да излезете за една седмица в Архиз през лятото. Това лято не беше изключение.

Архиз в Кавказ е уникално място. Това е земя на девствена природа и древни паметници. Селото се намира на надморска височина от около хиляда и половина метра, почти при сливането на реките Архиз и Псиш. Той е красив с величието на планините, буйството от цветове и чистотата на планинската вода. Слънцето, алпийските цветя и кристално прохладната вода ви дават второ раждане. Идвам там, за да си почина душата и тялото, да помечтая за бъдещето, да се отдам на спомени. Животът тук е нещо съвсем различно - реален или нещо такова. От височината на планината тук се отваря такава красота, че забравяте за всичко на света. Птиците се реят близо, близо, изцяло над главата. И небето през нощта никъде не е толкова близо до човек, колкото в планината: изглежда, че просто протегнете ръка и вземете звезда. Под „музиката на природата“ човек неволно иска да благодари на създателяче сме родени на тази красива земя.
Село Архиз преди всичко е интересно за разнообразния си отдих. Това лято се запалих по конна езда, мъжът ми - по рафтинг. Лятото не се оказа много горещо, в гората събрахме много бели гъби и диви ягоди. Един ден под лека раница направихме малко изкачване до Софийския ледник. Друг път, за да запълним почивката си с някакъв интелектуален смисъл, посетихме древните храмове в Зеленчук, които се оказаха доста в близост. Контрастите между древно и модерно със сигурност са впечатляващи.


Лечебният въздух и активната почивка ми дадоха такъв заряд и тонус, че няколко дни на планина заместиха един месец почивка на море. Сега тялото ми определено ще може да устои на всички вируси и настинки. И много снимки, които донесохме от Архиз, направиха почивката ни незабравима. Сега в дъждовните есенни вечери можем да се възхищаваме на света "отгоре".