Армения е длъжна да създаде ядрено оръжие

Джемал е човек с болезнено самочувствие, който кокетно цветущо се представя пред читателите: „Философ, поет, обществен и политически деец, идеолог на протеста, съосновател на Българския политически комитет. Лидер на Междусъюза, председател на Ислямския комитет в България, президент и инициатор на Концептуален клуб "Флориан Гайер". Какво означава фразата „идеолог на протеста“, вероятно знае само „философът и поетът“ Хейдар, пламенният певец на терориста-детоубиец Саид Бурятски, сърдечен приятел на вече унищожените Шамил Басаев, Хатаб и други ренегати на човешката раса. Не по-малко интересно е и името на клуба, чийто президент и "инициатор" е той - "Флориан Гайер". И дори не е, че кавалерийската дивизия на СС от Втората световна война е кръстена на този лидер на Селската война от 16 век в Швабия. Тези, които са запознати с биографията и писанията на Хейдар Джемал, са добре запознати с неговия стремеж към расистка идеология.
В споменатата статия Хейдар Джемал твърди и след това се опитва да докаже, че Армения притежава ядрени оръжия и може да ги е споделила с Иран. „Арменските физици бяха видна част от съветския военен атомен комплекс. Академик Амбарцумян е имал преки контакти с американски колеги в късния съветски период. Бащата на H-bomb, Сахаров, беше женен за арменка с мощни научно-масонски (!? – Л.М.-Ш.) връзки. Атомната електроцентрала в Армения никога не е била предмет на обсъждане.
Ясно е, че с подобни изявления Джемал се опитва да насъска САЩ срещу Армения, която особено ревниво гледа на всеки напредък в ядрените изследвания по света. От друга страна, с просто око се усеща убедеността на Джемал, че Армения притежава оръжия за масово поразяване. Какво е причинило ражданетолидерът на Ислямския комитет на България има дългогодишна маниакална убеденост, че Армения има ядрено оръжие? И колко вярно е това вярване?
Не съм виждал картата, за която говори Гейдар Алиев, въпреки че е лесно да се предположи, че в Азербайджан тя трябва да бъде унищожена и унищожена на първо място в случай на агресия на тази формация срещу Република Арцах. От друга страна е невъзможно да си представим, че ракетите с ядрени бойни глави, за които говори Гейдар Алиев, са „напуснали“ Армения. Ако те са били на служба в арменската армия през 1997 г., тогава наследниците на Гейдар Алиев не могат да се съмняват: ракети, способни да „унищожат не само Азербайджан, но и всичко наоколо“, продължават да пазят арменските държави.
Друг интересен аспект на проблема са постоянните оплаквания на Азербайджан, който твърди, че Армения е построила на територията на Република Арцах гробища за радиоактивни отпадъци от арменската атомна електроцентрала. Искате или не, в случая няма значение. Важно е да се разбере, че арменското правителство управлява радиоактивните отпадъци от АЕЦ Мецамор. Известно е, че горивото в ядрения реактор далеч не изгаря напълно и запазва смъртоносно ниво на радиация в продължение на много стотици години. Освен това, в резултат на преработката на отработеното гориво, АЕЦ произвежда свежо ядрено гориво и източници на изотопи. Мисля, че вече е ясно, че Армения има най-малкото възможност да напълни своите ракети с радиоактивни компоненти.
Знаем за смъртоносния ефект на ядрените оръжия от трагичния пример с Хирошима и Нагасаки: огромна ударна вълна, силно светлинно лъчение, всепроникваща радиация и т.н. Всичко това е вярно, но... непълно. Основното свойство на ядрените оръжия вече се проявяваслед опустошителна ударна вълна и цвъртяща светлинна радиация. Това е радиоактивно замърсяване на територията.
Трудно е да си представим, че Гейдар Алиев е сбъркал, когато е обявил ядреното въоръжаване на Армения. Както и да го третираме, бившият президент на Азербайджан беше опитен и дълбоко информиран политик. Но дори ако твърденията на двамата Хейдари – жив и мъртъв – не са верни и Армения няма ракети с ядрени бойни глави, би било глупаво да се опитваме да оспорваме способността на Армения да „замърси“ огромни територии на Азербайджан с радиоактивни отпадъци. Технически това не е трудно: просто трябва да взривите ракета с радиоактивни отпадъци на височина от три до пет километра, за да лишите зона от стотици квадратни километри от живот. Имаме стотици такива ракети и десетки тонове радиоактивни отпадъци. Красотата на използването на ракети - носители на радиоактивни отпадъци се крие и във факта, че дори ефективното използване на съвременни системи за противовъздушна отбрана от противника може да промени само планираната зона на унищожение, но не и последствията. Ако, да речем, бъде ударена територията на Саатлийския район, вместо предвидения за унищожаване Кюрдамирски, или бакинското село Ахмедли вместо Сабунчи, разликата е малка.
Има ли нужда някой от по-сериозна причина, за да бъде убеден в необходимостта Армения да създаде собствено ядрено оръжие?