АРТРИТ значение на думата, значение на АРТРИТ на английски
термин за възпалителни, метаболитни и дегенеративни заболявания, свързани с увреждане на една или повече стави. В зависимост от естеството на лезията, основните видове артрит се комбинират в два класа: възпалителни и дегенеративни. Възпалителните заболявания включват инфекциозен артрит, ревматоиден артрит и подагра. Те са свързани с възпаление на синовиалната мембрана - тънък филм от съединителна тъкан, покриваща ставата отвътре. Дегенеративният артрит включва остеоартрит и травматичен (причинен директно от нараняване) артрит. Тези заболявания са свързани с увреждане на ставния хрущял, който покрива краищата на костите в точката на тяхното съчленяване.
Инфекциозният артрит се нарича още инфекциозен полиартрит, когато е засегната повече от една става. Появата му най-често може да се обясни с навлизането (инвазията) на патогенни бактерии в ставната капсула (затворена фиброзна торбичка, в която е затворена ставата). Тъй като ставната смазваща (синовиална) течност е отлична среда за размножаване на много бактерии, те започват да се размножават бързо в ставната кухина, което води до възпаление. Ставата се подува, зачервява, става болезнена и гореща. Подуването на ставата се дължи едновременно на две причини: възпаление на тъканите около нея и увеличаване на количеството на синовиалната течност. Течността, извлечена от ставата, изглежда мътна поради изобилието от бели кръвни клетки и бактерии. Инфекцията може да проникне в ставата с кръв от друг източник на възпаление в тялото, какъвто е случаят с пневмония, туберкулоза, гонорея или циреи; може да се въведе чрез проникваща рана или, както при лаймската болест, чрез ухапване от кърлеж. Без лечение ставата постепенно губи подвижност или се деформира. Терапията включва изсмукваневътреставна течност, иригация (промиване) на ставата, понякога - хирургичен дренаж и използване на подходящи антибиотици.
Някои вирусни заболявания, като рубеола, инфекциозна мононуклеоза и хепатит, също причиняват артрит. В такива случаи спонтанното подобрение настъпва доста бързо. Напоследък беше доказано, че вирусът на инфекциозната еритема, който причинява обриви при деца, засяга и ставите.
Ревматоиден артрит. Нарича се още атрофичен артрит, тъй като води до атрофия на тъканите около ставата – мускулни и костни. Този вид артрит е най-важният, тъй като е широко разпространен, деформира ставите и води до инвалидност. Причините за заболяването са неизвестни. Няма специфично лечение. Индиректни данни, като увеличаване на броя на левкоцитите в кръвта и скоростта на утаяване на еритроцитите (ESR), показват инфекциозния характер на процеса. Смята се, че заболяването се развива в резултат на инфекция, която причинява нарушения на имунната система при наследствено предразположени лица; в този случай т.нар. имунни комплекси (от антитела, вируси и др.), които се отлагат в тъканите и водят до увреждане на ставите. Ревматоидният артрит обикновено започва на възраст между 40 и 60 години, три пъти по-често се среща при жените, отколкото при мъжете и е особено разпространен сред бедните. За първи път може да се появи след тежко физическо натоварване, емоционален шок, преумора, излагане на неблагоприятни фактори или инфекция.
Заболяването започва с период на неопределено неразположение, понякога анемия. След това една по една ставите стават болезнени и схванати. Обикновено се засягат пръстите, ръцете и коленете, най-често симетрично. Ставите на пръстите постепенно се подуват поради удебеляванесиновиалната мембрана, покриваща ставата и ставната торба. Ставният хрущял постепенно изтънява. Продължителният болезнен спазъм на околните мускули кара ставата да се огъва, така че съчленените кости се придърпват една към друга. В напреднали случаи се наблюдава стесняване на ставната цепка и атрофия на костната тъкан, съседна на хрущяла.
Нова ера в лечението на възпалителен артрит започва през 1949 г. Установено е, че когато пациентите са лекувани с кортизон и ACTH (адренокортикотропен хормон), симптомите на възпалението изчезват. Този ефект обаче е краткотраен и след спиране на лекарството възпалителният процес често избухва отново.
През 1950-1960 г. са създадени синтетични аналози на кортизона: хидрокортизон, преднизон, преднизолон, триамцинолон. Хидрокортизонът може да се инжектира директно в ставата. Дава отличен, макар и временен ефект, като облекчава симптомите на възпаление в рамките на 24 ч. Добър резултат се постига чрез инжектиране на водоразтворими златни соли. Те се използват за лечение на артрит от 1932 г. Подобрение настъпва при 50% от пациентите. В някои случаи антималарийните лекарства - хинолинови производни, по-специално хидроксихлорохин (плаквенил), имат терапевтичен ефект. По-новите лекарства, използвани за лечение на ревматоиден артрит, включват пенициламин ("далечен роднина" на пеницилина) и някои цитотоксични (насочени към унищожаване на туморни клетки) лекарства, които обикновено се използват при лечението на рак; употребата на лекарства от двете групи е изпълнена със сериозни странични ефекти и изисква голямо внимание. В допълнение към лечението с лекарства, пациентите се съветват да избягват умората, да почиват по-често и да намалят натоварването на засегнатите стави. В острата фаза на възпалението се използват фиксиращи превръзки и лека физиотерапия.за да се избегнат анкилози (състояние на пълна неподвижност на ставата) и деформации.
Друг възпалителен артрит. В допълнение към инфекциозния и ревматоидния артрит са описани много други форми на възпалителен артрит. Те включват: подагра, при която в ставите се отлагат соли на пикочната киселина (урати); Болест на Стил или ювенилен ревматоиден артрит - детска форма на заболяването; Синдром на Reiter, при който увреждането на ставите се комбинира с възпаление на уретрата и конюнктивата (външната обвивка на окото); анкилозиращ спондилит (болест на Бехтерев), характеризиращ се с увреждане на гръбначния стълб и големите стави и възникващ предимно при млади мъже.
Остеоартритът, наричан още дегенеративен или хипертрофичен артрит, е много бавно развиващо се заболяване при хора в зряла възраст, обикновено над 50 години. Очевидно това е резултат от износване на хрущяла, който покрива ставните повърхности на костите. Наднорменото тегло, дългият престой в неудобна позиция, нараняванията, особено на коленните стави, наследственото предразположение (в случай на увреждане на ставите на пръстите) и тежкият физически труд през целия живот допринасят за появата на заболяването. Най-често се засягат пръстите на ръцете, долните прешлени, бедрата и коленете. Тъй като хрущялът се разпада и повърхността на костта е изложена, костните израстъци се образуват вътре в ставата под формата на бодливи израстъци и лабиални възли. Остеоартритът се характеризира и с възли на Heberden - малки костни образувания, които се появяват близо до ставите, които са най-близо до върха на пръстите. С изключение на случаите на увреждане на коленните стави, рядко се наблюдава подуване или увеличаване на количеството на синовиалната течност. Болките са с различна сила. За щастие остеоартритът обикновено засяга само един или двамастава. Почивка, загуба на тегло, защита на ставите с компресивни превръзки и физиотерапия осигуряват известно подобрение. Ендопротезирането на коленни и тазобедрени стави (т.е. хирургично заместване с изкуствени) доведе до значително подобрение на състоянието на много пациенти с остеоартрит. Вижте също ПОДАГРА; РЕВМАТИЗЪМ.
Български речник Колиер. Английски речник Collier. 2012 г
Още значения на думата и превод на АРТРИТ от английски на български в англо-българските речници Какъв е преводът на АРТРИТ от български на английски в българо-английските речници.
Още значения на тази дума и англо-руски, руско-английски преводи за АРТРИТ в речници.